Икономика
Парламентарната икономическа комисия прие на първо четене промени в Закона за техническите изисквания към продуктите за действие при кризи

Парламентарната Комисия по икономическа политика, инвестиции и индустрия прие на първо четене проекта на Закон за допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите, внесен от Министерския съвет на 23 септември, с 12 гласа „за“, 6 „въздържал се“, „против“ нямаше.
Целта на промените е да се предвидят специални правила и процедури за по-бързо достигане до пазара на ключови продукти и преодоляване на недостиг на такива в условията на кризисна ситуация, каза заместник-министърът на икономиката, инвестициите и индустрията Михаела Карадимова при представянето на законопроекта.
Вносителите на законопроекта изтъкват, че поуките от пандемията от КОВИД-19 са показали, че стандартните хармонизирани процедури са тромави и могат да доведат до критичен дефицит на жизненоважни стоки – например лични предпазни средства, медицински и технически съоръжения, машини, газови уреди, съоръжения под налягане и др.. Целта е да се осигури законов механизъм за бързо снабдяване на пазара с необходимите продукти чрез гъвкави дерогации.
Законопроектът предвижда създаването на нова Глава четвърта „б“ – „Процедури при извънредни ситуации“. Режимът се задейства само при въведен режим на извънредна ситуация на вътрешния пазар на ЕС и се прилага се само за продукти, определени от Европейската комисия като „стоки от особено значение при криза“. С приемането на Регламент IMERA, Регламент (ЕС) 2024/2748 и Директива (ЕС) 2024/2749 се установяват процедури за реагиране при кризи в 15 акта от секторното законодателство на Съюза за хармонизация, които обхващат машини, включително машини, работещи на открито, съоръжения и системи за защита, предназначени за използване в потенциално експлозивна атмосфера, асансьори, транспортируемо оборудване под налягане, съоръжения под налягане, съдове под налягане, радиосъоръжения, електрически съоръжения, предназначени за използване в определени граници на напрежението, електромагнитна съвместимост на съоръжения, газови уреди, въжени линии, лични предпазни средства и строителни продукти.
Въвежда се извънредна възможност продукти, за които не са проведени стандартните процедури за оценяване на съответствието с нотифициран орган, да бъдат пускани на пазара или в действие на територията на България при няколко хипотези: председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор е разрешил това със заповед или е признал валидността на аналогично разрешение, издадено от компетентен орган на друга държава – членка на ЕС, ЕК е приела акт за изпълнение за разширяване валидността на такова разрешение на територията на целия ЕС.
Върху тези продукти не се нанася маркировка за съответствие (напр. „СЕ“) – както по време на кризата, така и след изтичането или деактивирането на извънредния режим. Производителят декларира на своя отговорност, че продуктите отговарят на съществените изисквания за безопасност. Задължително се поставя ясна информация на български език, че продуктът е пуснат на пазара като „стока от особено значение при криза“.
С промените националното право се привежда в съответствие с новия европейски пакет за кризисни ситуации – Акт за извънредните ситуации и устойчивостта на вътрешния пазар (Регламент IMERA), Директива (ЕС) 2024/2749 и Регламент (ЕС) 2024/2748. По този начин се гарантира единен подход на европейския пазар и се изпълнява ангажиментът на България по Плана за действие за 2026 г. с краен срок за транспониране 29 май 2026 г., посочват вносителите на проекта на нормативен акт.
Борис Аладжов от ПГ на „Възраждане“ изрази безпокойство за гражданската и финансовата отговорност, когато продукти от трети страни, допуснати по облекчената процедура, дефектират и нанесат тежки щети или смърт. Той постави въпроса дали вносителите разполагат със застрахователно покритие или реален финансов капацитет за изплащане на обезщетения.
От икономическото министерство посочиха, че проблемите и дефектите, причинени от такива продукти, се третират по същия начин, както и при обичайните обстоятелства. Отговорността се носи от производителя преди всичко, ако той е в трета страна – чрез вносителя. Законодателството по принцип не изисква задължително наличие на застраховка от вносителя и е въпрос на негово бизнес решение как да гарантира интересите си. Заместник-министърът подчерта, че настоящите допълнения само транспонират европейската рамка за кризисни ситуации и не засягат общия режим на гражданската и търговската отговорност, нито въвеждат изцяло нова регулация в тази сфера.
Джипо Джипов от ПГ на „Демократична България“ изрази несъгласие с липсата на ясни срокове и конкретни критерии и мерки в проектозакона за това какво се случва със стоките след отпадане на кризата. Той настоя да има предварително заложени базови регулации и времеви диапазони, а не решенията да се оставят изцяло постфактум и ад хок на преценката на отделна комисия. От икономическото министерство отбелязаха, че продуктите в обхвата на проектозакона са различни – от маски за лице за еднократна употреба до асансьори и съдове под налягане с дълъг експлоатационен живот и по тази причина е невъзможно предварително в закона да се разпишат унифицирани и фиксирани срокове или мерки за всички тях.
Източник: БТА
Икономика
Компенсации в размер на 1,8 млн. евро ще получат българските фермери заради шарката по дребните преживни животни

Управителният съвет на Държавен фонд „Земеделие“ (УС на ДФЗ) утвърди бюджет в размер до 1,8 млн. евро по „де минимис“ за компенсиране на земеделски стопани, отглеждащи дребни преживни животни, които попадат в зоните с въведени ограничителни мерки във връзка със заболяването шарка по дребните преживни животни, съобщиха от Фонда.
През месеците юни, юли, август и септември 2026 г. на територията на България (в областите Пловдив, Хасково, Стара Загора, Кърджали, Благоевград, Кюстендил, Ямбол и София) са констатирани от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) множество първични огнища на заболяването шарка по дребните преживни животни. Предвид усложнената епизоотична обстановка от БАБХ са предприети действия по унищожаване на животните в първичните огнища по хуманен начин, като са въведени ограничителни мерки – 5-километрова защитна зона и 15-километрова надзорна зона около констатираните огнища.
Държавната помощ се отпуска за 2026 г. за животновъди, чиито регистрирани животновъдни обекти попадат в рамките на населените места, в които са наложени ограничителни мерки от БАБХ.
Чрез помощта „де минимис“ ще се покрият част от разходите на стопаните за изхранване на отглежданите от тях дребни преживни животни, попадащи в зоните с въведени ограничителни мерки. Финансовата подкрепа, която ще се предоставя, е в размер до 8 евро за един брой живо дребно преживно животно.
На подпомагане подлежат земеделски стопани, регистрирани по реда на Наредба № 3 от 1999 г., отглеждащи дребни преживни животни, на базата на подадената информация от БАБХ за засегнатите земеделски стопани и посочения брой животни.
С оглед намаляване на административната тежест за стопаните, както и с цел своевременното предоставяне на помощта, Държавен фонд „Земеделие“ ще приложи следният подход:
- Служебно генериране: за стопаните, подали заявления в периода от 15 септември до 2 октомври 2026 г. по помощ „де минимис“ за подпомагане на земеделски стопани в секторите „Животновъдство“ и „Растениевъдство“ през 2026 г., заявленията ще бъдат създадени автоматично по служебен път.
- Нов прием: ще се открие нов прием на заявления само за стопаните, които не са подали документи по цитираната помощ „де минимис“, но фигурират в списъците на БАБХ за засегнатите райони.
Максималният праг по „де минимис“, който един земеделски стопанин може да получи в рамките на три години, е в размер до 50 000 евро.
Предстои компетентните дирекции в ДФЗ и Министерството на земеделието и храните (МЗХ) да изготвят указания за прилагане на помощта, които ще бъдат утвърдени от министъра на земеделието и храните.
БТА припомня, че през 2025 г. ДФЗ оторизира близо 2,245 млн. лв. (2 244 480 лв.) компенсации по държавната помощ „де минимис“ на земеделските стопани, отглеждащи стадата си в зоните, в които бяха въведени ограничителни мерки заради заболяването шарка по дребните преживни животни. Финансовата помощ се разпределя между 732 фермери, съобщиха от Фонда.
Източник: БТА
Икономика
Промишлената активност в САЩ записа минимално изменение през септември, но цените на входящите материали нараснаха, сочи проучване

Промишлената активност в САЩ почти не се е променила през септември, а цените на входящите материали са се повишили рязко на фона на силното търсене, което сочи към запазване на инфлационния натиск, съобщи Ройтерс.
Институтът за управление на доставките (ISM) съобщи, че според най-новото му проучване индексът на мениджърите по доставките Пи Ем Ай (PMI) в промишлеността е спаднал до 54,5 пункта през миналия месец спрямо 54,6 пункта през август. Анкетирани от Ройтерс икономисти очакваха индексът да се повиши до 55,0 пункта. Показателят остава над прага от 50 пункта тази година, което показва засилване на промишлената активност. Секторът формира около 9,4 на сто от икономическата продукция на САЩ.
Изграждането на инфраструктура за изкуствен интелект подкрепя производството, както и възстановяването на запасите от страна на бизнеса за посрещане на устойчивото вътрешно търсене. Въпреки това не липсват опасения, че сегментите, които не са свързани с бума на разходите за изкуствен интелект, могат да изпитат затруднения през следващите месеци заради негативните последици от войната с Иран, която наруши веригите за доставки и повиши цените на енергията.
Цените на дребно на дизеловото гориво са достигнали рекордни равнища, а икономисти предупреждават, че американската икономика скоро може да е изправена пред негативни последици, смятат анализатори.
Подиндексът на Института за управление на доставките, отчитащ новите поръчки в проучването, се е повишил до 55,3 пункта през миналия месец спрямо 53,7 пункта през август. Натрупаните неизпълнени поръчки също са нараснали. Силното търсене е продължило да натоварва веригите за доставки. Индексът на доставките от доставчиците е спаднал до 59,0 пункта спрямо 59,3 пункта през август. Стойност над 50 пункта показва забавяне на доставките.
В резултат производствената инфлация в промишлеността се е ускорила през миналия месец. Индексът на цените, платени за входящи материали, е скочил до 77,9 пункта спрямо 71,1 пункта през август, което съответства на очакванията на икономистите, че инфлацията може да остане над целта на Управлението за федералния резерв (УФР) от 2 на сто за известно време.
С нарастването на поръчките и натрупването на неизпълнени доставки производителите са наели повече работници през септември. Индексът на заетостта в промишлеността се е повишил до 52,7 пункта спрямо 51,2 пункта през август, което предполага ново увеличение на заетостта.
Анализатори очакват увеличение на заетостта в промишлеността с 10 000 души през септември след ръст от 16 000 през предходния месец. Очаква се общата заетост извън селскостопанския сектор да се е увеличила с 90 000 души след скок от 162 000 през август. Прогнозира се равнището на безработица да се е задържало на 4,1 на сто за трети пореден месец, макар че рисковете са насочени към по-висока стойност. Правителството ще публикува утре доклада за заетостта през септември.
Източник: БТА
Икономика
Животновъдите у нас ще получат над 20,7 млн. евро по преходните помощи за говеда, овце майки и кози майки за Кампания 2026

Управителният съвет на Държавен фонд „Земеделие“ (УС на ДФЗ) утвърди 20 735 344 евро за Кампания 2026 в подкрепа на животновъдите по интервенциите за Преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството (ПНДЖ1) и за Преходна национална помощ за овце майки и/или кози майки, обвързана с производството (ПНДЖ3), съобщиха от Фонда. Общият бюджет е определен въз основа на подадените заявления за двете интервенции през 2026 г.
До 11 476 150 евро се разпределят по ПНДЖ1 в помощ на говедовъдите и до 9 259 194 евро за преходна национална помощ за овце-майки и кози-майки, обвързана с производството (ПНДЖ3).
Съгласно разпоредбите на член 147 от Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 година общият размер на преходната национална помощ, която може да бъде предоставена по сектори, се ограничава до 35 процента през 2026 г.
БТА припомня, че за Кампания 2025 ДФЗ утвърди 45 665 614 лева (23 348 816 евро) в подкрепа на животновъдите по интервенциите за Преходна национална помощ за говеда и/или биволи, необвързана с производството (ПНДЖ1) и за Преходна национална помощ за овце-майки и кози-майки, обвързана с производството (ПНДЖ3).
/ИЦ/
Източник: БТА
-
Икономикапреди 3 месеца„Енвидиа“ губи позиции на китайския пазар на чипове за изкуствен интелект за сметка на местни производители, най-вече -„Хуавей“
-
Обществопреди 2 месецаДАНС твърди, че за година е разкрила десетки шпиони. Повечето са мурзилки
-
Обществопреди 2 месецаЖители на Елин Пелин ще протестират срещу изграждането на инсинератор край Равно поле
-
Политикапреди 1 месецСпаси София предлага удължено работно време на градския транспорт при късни мачове и големи концерти
-
Спортпреди 2 месецаЗинга Барбоза Фирмино се класира за финала на троен скок на Световното първенство по лека атлетика до 20 години в Юджийн
-
Спортпреди 1 месецВратарят Бентли се присъедини към Ковънтри от Уулвърхяптън
-
Политикапреди 1 месецДСБ за образователната програма на ПБ: Риск от идеологически монопол
-
Политикапреди 1 месецМирчев: Копринков прави за Радев същото като Пеевски – завладява институции, служби, медии
