Европейските акции се повишиха днес, подкрепени от ръста на книжата на британските строителни компании, макар че поскъпването на петрола и високата доходност на облигациите ограничиха ръста, предадоха Ройтерс и Си Ен Би Си.

Във Франкфурт DAX се повиши със 17,37 пункта или 0,07 на сто до 25 426,01 пункта.

Парижкият CAC 40 нарасна с 25,64 пункта или 0,32 на сто до 8103,44 пункта.

Лондонският FTSE 100 прибави 29,64 пункта или 0,28 на сто до 10 724,89 пункта.

Паневропейският STOXX 600 се повиши с 2,03 пункта или 0,32 на сто до 640,68 пункта.

Акциите на британските строителни компании поскъпнаха рязко, след като правителството обяви, че ще потвърди в бюджета, който ще бъде представен следващия месец, нова програма за кредити с дялово участие за купувачи на първо жилище. Мярката е предназначена да насърчи придобиването на собствено жилище и строителството на жилища.

Акциите на „Пърсимън“ (Persimmon), „Барат Редроу“ (Barratt Redrow), „Тейлър Уимпи“ (Taylor Wimpey) и „Вистри“ (Vistry) поскъпнаха с между 13 и 17 на сто.

По-широкият ръст на пазарите обаче беше ограничен от поскъпването на петрола сорт Брент с над 3 на сто, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп отхвърли предложението на Иран за повторно отваряне на Ормузкия проток и прекратяване на конфликта, запазвайки напрежението в Близкия изток във фокуса на инвеститорите.

Европейските енергийни компании поскъпнаха с 0,5 на сто, докато книжата на миннодобивните компании поевтиняха с 2 на сто, тъй като деноминираните в долари метали поевтиняха на фона на поскъпването на американската валута.

Инвеститорите очакват по-късно днес изказвания на президента на Европейската централна банка Кристин Лагард и заместник-управителя на Английската централна банка Дейв Рамсдън, особено на фона на пазарните очаквания за по-нататъшно затягане на паричната политика от водещите централни банки за ограничаване на инфлационния натиск.

Сред отделните компании „Акзо Нобел“ (Akzo Nobel) поскъпна с около 1 на сто, след като „ДжейПи Морган“ възстанови покритието си върху компанията с препоръка „наднормено тегло“.

Източник: БТА

Китай и САЩ се договориха да намалят митата върху стоки за 60 млрд. долара, внасяни от всяка от двете страни, включително широка гама продукти – от американска царевица до козметика и от китайски домакински уреди до играчки, съобщи Ройтерс.

В рамките на търговския съвет между САЩ и Китай двете страни са препоръчали всяка държава да въведе по-благоприятни митнически условия за нечувствителни стоки на стойност от по 30 млрд. долара, заяви американският търговски представител Джеймисън Грийр вчера.

За САЩ това означава „отключване на по-добър достъп до пазара“ за около 30 на сто от американския износ за Китай, посочи той.

Взаимното намаляване на митата, както и удължаването на търговското примирие, бяха сред основните резултати от втората за тази година среща на върха между китайския президент Си Цзинпин и президента на САЩ Доналд Тръмп, състояла се във Вашингтон миналата седмица.

Един от двата списъка, публикувани от Белия дом, сочи, че Китай планира да намали митата върху редица американски селскостопански стоки, включително царевица, пшеница, сорго, месо, млечни продукти, растителни масла и шротове. Соята не е включена, въпреки че е най-внасяната американска селскостопанска стока в Китай.

Американската соя обаче все още ще бъде облагана с допълнително мито от 10 на сто, което според търговци е твърде високо, за да бъде поето от частните преработватели, дори при увеличените покупки от страна на китайските държавни компании.

Пекин също така ще разгледа възможността за намаляване на митата върху американски риба и морски продукти, необработена дървесина и изделия от дърво, козметика и медицински изделия.

Другият списък включва реципрочните намаления на митата от страна на Вашингтон за китайски малки домакински уреди, като кафемашини и тостери, съдове за хранене, одеяла и спално бельо.

В списъците са включени още играчки, фойерверки, изкуствени цветя, лампички за коледни елхи и други празнични украси, както и детски столчета за автомобили.

По-дълго търговско примирие

Китайското министерство на търговията заяви, че удължаването с два месеца на търговското примирие със САЩ до 10 януари ще даде възможност на двете страни да оценят действащите договорености за разрешаване на икономическите и търговските въпроси и да обсъдят как да продължат напред по тези въпроси.

Удължаването също така осигурява „сравнително стабилна и предвидима среда по отношение на политиките“ за сътрудничество между компаниите и за продължаване на активните преговори.

Двете страни ще провеждат редовни разговори за потенциални инвестиционни възможности и пречки, за повишаване на прозрачността и предвидимостта на политиките и за отговор на опасенията на предприятията, съобщи министерството.

Китайските акции поевтиняха рязко, тъй като инвеститорите не получиха много конкретни новини от срещата на върха, които да ги обнадеждят, а съществуващото напрежение отново излезе на преден план. Технологичните акции спаднаха заради двупартийния натиск в САЩ за забрана на китайски компоненти в центровете за данни, а основният индекс на водещите китайски компании CSI300 се понижи с над 2 на сто до едногодишен минимум.

Селско стопанство и въглища

Изборът на стоки, за които Китай ще намали митата, изглежда е насочен към изпълнение на ангажимента за закупуване на селскостопански стоки за 17 млрд. долара. През май Белият дом заяви, че Пекин се е съгласил да купува този обем стоки годишно до 2028 година. Китай вече възобнови мащабните покупки на американска соя съгласно сключената миналата година сделка за закупуване на 25 млн. метрични тона годишно.

Китайските държавни компании „Синогрейн“ (Sinograin) и „Кофко“ (COFCO) са закупили над 12 млн. метрични тона американска соя – почти половината от 25-те милиона тона, които Белият дом заяви, че Пекин се е ангажирал да купува годишно до 2028 година.

Търговията със селскостопанските и свързаните с тях стоки от списъка е била за около 17 млрд. долара през 2024 г., което приблизително съответства на обявения ангажимент на Китай за покупки, ако се изключи соята, сочат изчисления на Ройтерс.

Двете страни ще създадат работна група по селското стопанство в рамките на търговския съвет. Първото ѝ заседание ще се проведе преди края на годината и ще бъде посветено на достъпа до пазарите в двете посоки и на регулаторните въпроси, съобщи китайското министерство на търговията.

Срещата на върха между президентите доведе и до споразумение Китай да внася по 10 млн. метрични тона въглища годишно от САЩ през 2027 и 2028 г., сочи съобщението на Белия дом. Това количество приблизително съответства на 2 на сто от китайския внос на въглища годишно.

Втечненият природен газ и петролът не са включени в списъка.

„Вносът на американски въглища не само е полезно допълнение към вътрешния въглищен пазар на Китай, но също така носи стабилни икономически приходи и заетост на въгледобивната промишленост на САЩ“, заяви китайското министерство.

Изкуствен интелект, финансови компании и директни полети

В областта на изкуствения интелект двете страни са се договорили да създадат канал за комуникация при инциденти и да проведат последващи разговори до края на ноември.

Китай също така ще разглежда и одобрява чуждестранни финансови институции, включително такива с американски капитал, за извършване на дейност и откриване на клонове в страната.

Ще продължи и комуникацията за увеличаване на броя на полетите между Китай и САЩ, се посочва в изявлението на министерството.

Източник: БТА

Цената на петрола сорт Брент се повиши с над 3 на сто днес, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп отхвърли мирното предложение на Иран за прекратяване на конфликта между двете страни и възобновяване на движението през Ормузкия проток, което запази напрежението в Близкия изток, предаде Ройтерс.

Фючърсите на сорта Брент, който е референтен за Европа, поскъпнаха с 3,43 долара, или 3,29 на сто, до 107,75 долара за барел.

Котировките на американския лек суров петрол се повишиха с 2,14 долара, или 2,32 на сто, до 94,55 долара за барел.

Иран представи миналата седмица в Общото събрание на ООН в Ню Йорк предложение за мир, което според Техеран е било предадено на американската страна чрез посредници от Катар. Тръмп заяви в събота, че е отхвърлил предложението, но в телефонно интервю за „Аксиос“ (Axios) в неделя каза, че очаква американските преговарящи да проведат нови разговори с Иран тази седмица.

„Отхвърлянето намали надеждите за незабавен пробив, макар дипломатическите усилия да не са приключили“, заяви Сугандха Сачдева, основател на базираната в Ню Делхи изследователска компания „Ес Ес УелтСтрийт“ (SS WealthStreet).

Цената на Брент се повиши с 0,4 на сто през миналата седмица, докато американският сорт поевтиня със 7,9 на сто на фона на опасенията, че САЩ може да забранят износа на дизелово гориво, за да ограничат рекордно високите цени, което би могло да намали производството на американските рафинерии.

„Рафинираните петролни продукти остават проблемна област, като рекордните цени на дизеловото гориво в САЩ засилват инфлационните рискове и подновяват дебата за евентуални ограничения на износа“, посочиха анализатори от „Ей Ен Зет“ (ANZ) в бележка. Според тях всяко ограничение на износа на дизелово гориво от САЩ би затегнало предлагането извън страната, като европейските цени реагират на перспективата за намаляване на американските доставки.

Междувременно износът на суров петрол от ключови производители в Близкия изток се е възстановил през септември до 12,8 млн. барела дневно – най-високото равнище от началото на войната през февруари, показват предварителни данни на „Кеплър“ (Kpler). Увеличението се дължи на по-високия износ от Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства.

Според данните доставките през Ормузкия проток са се възстановили, като се очаква през този месец да достигнат около 7,4 млн. барела дневно. Саудитска Арабия е пренасочила износа от пристанището Янбу на Червено море към източното пристанище Рас Танура след нападения, при които беше повреден петролопроводът „Изток-Запад“.

Източник: БТА