Европейският съюз изготвя пътни карти с конкретни стъпки за присъединяването на най-напредналите кандидатки за членство – Черна гора и Албания, както и Украйна и Молдова, съобщи „Политико“.

Четирите държави се възприемат като водещи кандидати за присъединяване към ЕС, въпреки че все още са изправени пред бавен напредък и неясни срокове като кога точно могат официално да станат страни членки. Въпреки че Брюксел отдавна подкрепя техните кандидатури за членство, пътните карти отбелязват първия път, когато ще им бъдат дадени уверения, че ако продължат с основните реформи, ще бъдат приети и ще им бъдат предложени ориентировъчни срокове за приключване на преговорите.

Очаква се пътната карта да изясни точно какво се очаква от всяка страна кандидатка за членство, както и да очертае задълженията на настоящите членове, от които се очаква да одобрят следващите стъпки в процеса. Пътните карти също така очертават приблизителни дати, на които преговорните глави от отделните клъстери ще бъдат официално затворени.

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обеща целенасочена подкрепа за страните кандидатки, „които са постигнали най-голям напредък“, по време на речта си за състоянието на Съюза по-рано този месец.

Въпреки това други страни кандидатки, които са в по-ранен етап от процеса, като Косово, Северна Македония и Босна и Херцеговина, няма да получат пътните карти на този етап, потвърждават източници от ЕК, цитирани от изданието. Същото важи и за Грузия, Турция и Сърбия, чиито кандидатури са спрени поради опасения за отстъпване от демократичните и съдебните стандарти.

Лидерите на ЕС все повече се обръщат към други демократични държави, които подкрепят свободната търговия, особено тези, които са в близост до тях, заради напрежението с партньори като САЩ, неприятелските действия от страна на Китай и заплахите от Русия, отбелязва „Политико“. Представители на ЕС са притеснени, че процесът по присъединяване към ЕС отнема твърде много време, което кара потенциалните нови членове да се разочароват или да бъдат подложени на натиск от съперници да не продължават с кандидатурата си.

Това се случва в момент, когато политиките на ЕС за „предварително разширяване“ също се променят. Според представители на ЕС на страните кандидатки трябва да се предложи по-добър начин за „постепенно включване“ в ЕС, като се използват икономически ползи и достъп до съвместни проекти, за да бъдат наградени за напредъка си.

Очаква се Фон дер Лайен и еврокомисарят по разширяването Марта Кос да предложат промени във вътрешните правила на ЕС, за да има защити, които да не позволяват на новите членове да пречат на важни политики или да се отказват от поетите си ангажименти. Промените може да включват спешни клаузи и преходни периоди, преди някои права на членство да бъдат напълно дадени.

По-рано този месец Кос каза пред „Политико“, че се надява когато промените бъдат предложени и минат разговорите с европейските лидери, да „имаме есен на разширяване“ след години на по-бавен напредък.

Тази седмица Фон дер Лайен ще посети някои страни от Западните Балкани – Черна гора, Албания, Северна Македония и Косово. Тя обаче не е планирала посещение в Босна и Херцеговина и Сърбия, тъй като и в двете страни скоро предстоят избори.

Източник: БТА

/МИД/

Източник: БТА

Подсъдимата за участие в катастрофа близо до Кочани, Република Северна Македония, през октомври 2025 г. Ива Михайлова, която е с двойно гражданство – българско и на Северна Македония, заяви преди делото по случая днес, че здравословното ѝ състояние се влошава и има нужда от спешно лечение в чужбина, защото интервенцията, която ѝ е необходима, не се осъществява в Република Северна Македония.

„Държавата ме държи като заложник вече почти една година, нарушавайки човешките ми права без абсолютно никаква причина, защото нямам вина за катастрофата, а имам нужда от лечение, което не ми позволяват. Лекарите в Скопие, казаха, че ситуацията ми е усложнена и физически всеки ден аз се чувствам по-зле и по-зле. Чувствам доста силни болки и тук няма как да ми помогнат. Даже болкоуспокояващите вече не помагат. Просто имам нужда от лечение”, каза 23 годишната Михайлова пред българските медии преди днешното, четвърто по ред заседание по делото. 

По думите ѝ тя не се чувства в безопасност, след като полиция е влязла в дома ѝ „за обиск без документ, цивилки (цивилни полицаи – бел. ред.) стоят по цял ден пред къщата, а дронове летят около къщата”.

„Държат се с мен сякаш съм най-големият престъпник в (Северна) Македония. Даже е абсурдно това, което казвам в момента, но за съжаление това е истината”, каза Михайлова.

Ива Михайлова е обвинена за тежко престъпление, свързано с безопасността на движението по пътищата в Северна Македония. Произшествието се случва в началото на октомври 2025 г., като при него няколко души, включително тя самата, са пострадали. Документите на Ива Михайлова са отнети след катастрофата, което не ѝ позволява да осъществи лечение в България – една от държавите, където това е възможно заради спецификата на травмите на гръбнака ѝ.

По думите на Ива Михайлова, вече осем молби – четири до съда в Кочани и четири до Апелативния съд в Щип – с искане да ѝ бъде позволено лечение, което не се прилага в Северна Македония, но се осъществява в България, Израел и Турция, са отхвърлени, въпреки предоставените заключения на компетентна здравна институция в Северна Македония за тежестта на състоянието ѝ.

Източник: БТА