Брюксел настоява Великобритания да повиши митата върху китайските автомобили и да сближи търговската си политика с тази на Европейския съюз, за да избегне ограничения за британския износ, произтичащи от стратегията „Произведено в Европа“, съобщава в. „Файненшъл таймс“, предаде Ройтерс.

В отговор на настояванията на Лондон за равнопоставено третиране на британските стоки ЕС е посочил, че най-доброто решение би било Великобритания да се присъедини към митническия съюз на ЕС, пише вестникът, позовавайки се на двама източници.

„Митническият съюз би решил повечето от проблемите, свързани с „Произведено в Европа“, както и въпроса с различията в митата, които пораждат опасения, че китайски компании могат да заобикалят европейските мита, като насочват стоките си през Великобритания“, заяви представител на ЕС пред „Файненшъл таймс“.

Великобритания уточни, че определя търговските си мерки независимо и единствено въз основа на икономическите интереси на страната и на индустрията. „Въпреки това Европа и Великобритания са изправени пред множество еднакви предизвикателства, поради което е от жизненоважно значение да защитаваме търговските потоци между нас“, заяви говорител на британското правителство.

Британският премиер Анди Бърнам заяви тази седмица, че ще настоява Великобритания да бъде разглеждана като „надежден партньор“ в рамките на предложените от ЕС правила „Произведено в Европа“. Той предупреди, че изключването на страната от тях може да навреди на британската автомобилна индустрия.

Стратегията на Брюксел „Произведено в Европа“ има за цел да ограничи зависимостта на ЕС от китайски компоненти, като насърчава използването на стоки и части, произведени в Общността. Това поражда опасения в британската автомобилна индустрия, която доставя компоненти за производствени вериги в ЕС и продава автомобили на европейския пазар.

Пред Европейския парламент този месец председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че ЕС ще използва всички налични инструменти, за да намали „неустойчивия“ си търговски дефицит с Китай.

Източник: БТА

Водещите индекси на Уолстрийт се движат възходящо в днешната ранна търговия, тъй като оптимизмът около изкуствения интелект компенсира опасенията на инвеститорите за високите цени на петрола и нарастващата доходност по американските държавни облигации. Инвеститорите следят и за признаци за възможно споразумение за прекратяване на конфликта в Близкия изток, предаде Ройтерс.

Промишленият индекс Dow Jones Industrial Average се повиши със 151,39 пункта или 0,29 на сто до 51 501,37 пункта към 16:36 часа българско време.

По-широкообхватният S&P 500 е нагоре с 22,41 пункта или 0,29 на сто до 7726,54 пункта, а технологичният Nasdaq Composite прибави 101,401 пункта или 0,38 на сто до 27 040,774 пункта.

Акциите на технологичната компания „Акамай Технолоджийс“ (Akamai Technologies) поскъпнаха с над 14 на сто, след като компанията обяви многогодишно споразумение с разработчика на изкуствен интелект „Антропик“ (Anthropic), допълва Си Ен Би Си.

Настроенията на инвеститорите бяха подкрепени и от понижението на цените на петрола на фона на надеждите, че Ормузкият проток може да бъде отворен отново. Иранският външен министър Абас Арагчи предложи протокът да бъде отворен и преговорите със САЩ за ядрената програма на страната да бъдат възобновени в рамките на седем дни, ако Вашингтон приеме поставените от Техеран условия. Вчера Ройтерс съобщи, че американски и ирански преговарящи в Ню Йорк обсъждат поетапно споразумение за прекратяване на конфликта в Близкия изток.

Напрежението продължава и на пазара на облигации. Доходността по 10-годишните американски държавни ценни книжа вчера достигна най-високото си равнище от 2007 г., а доходността по 30-годишните облигации – най-високото от 2004 г. Последно те се повишаваха съответно до 5,183 и 5,478 на сто.

Междувременно инвеститорите следят посещението на китайския президент Си Цзинпин в САЩ тази седмица. Американският търговски представител Джеймисън Гриър заяви пред Си Ен Би Си днес, че в понеделник ще бъдат оповестени „много повече подробности“ за преговорите между САЩ и Китай.

Министърът на финансите на САЩ Скот Бесънт заяви по-рано тази седмица, че Вашингтон и Пекин са се договорили да удължат с два месеца търговското си примирие.

Източник: БТА

Действащата европейска директива към момента не задължава България след 2030 г. да премахне винетките за леки автомобили до 3,5 тона, и да въведе тол таксуване на километър. Това каза министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков по време на парламентарния контрол в отговор на въпрос от Петър Петров – народен представител от Парламентарната група на „Възраждане“, за политиката на министерството за преминаване от винетна към тол система за заплащане на ползването на автомагистралите.

Министърът напомни, че европейската политика се базира на принципите „ползвателят плаща“ и „замърсителят плаща“ и уточни, че промяната, фиксирана за март 2030 г., се отнася до тежкотоварните автомобили по трансевропейската мрежа, за които таксуването на база време трябва да отпадне, освен в изрично предвидени изключения.

„Към настоящия момент европейското законодателство не задължава България от 2030 г. да премахне винетките за леките автомобили и да ги замени с тол таксуване според изминатото разстояние. Европейската политика в областта на пътното таксуване обаче се основава на принципа „ползвателят плаща“ и „замърсителят плаща“, като целта е размерът на пътните такси все по-тясно да бъде свързан с реалното използване на инфраструктурата и въздействието на транспорта върху околната среда“, коментира министърът.

Той посочи, че до 25 март 2027 г. Европейската комисия трябва да изготви оценка за ефективността и правилата за таксуване на леките автомобили и допълни, че едва тогава може да се предложат промени в европейското законодателство.

По тези причини министър Шишков заяви, че към момента в България няма взето решение за премахване на винетките след 2030 г., няма определена цена на километър, методика за изчисляване или конкретен обхват на пътната мрежа.

Той се спря и на плановете за изграждане на магистрали и финансирането им. Шишков повтори, че магистралите „Хемус“ и тази до Видин ще се довършват с държавни средства и изрази очаквания в рамките на 2,5 до 3 години те да бъдат завършени. Министърът увери, че за тях ще продължи да се заплаща чрез винетна система.

Регионалният министър съобщи, че са планирани около 1000 км нови трасета – автомагистрала „Черно море“, участъци от Русе за Маказа, „Рила“, както и тунелът под Петрохан. Той допълни, че парите на българските данъкоплатци не достигат за изграждането им и изтъкна, че единственият начин тези пътища да бъдат построени е чрез привличане на частен капитал чрез концесии, тъй като в бюджета няма достатъчно ресурс. „Най-вероятно в тази зала има икономисти и на тях им е ясно, че когато вкараме частния капитал в публичните инфраструктурни обекти, това ще завърти допълнително икономика“, изтъкна регионалният министър.

Шишков уточни, че при концесионираните участъци бъдещият модел на заплащане ще се решава при сключването на договорите. Той посочи, че няма да се допуска дублиране на плащания за едно и също преминаване.

Регионалният министър заяви, че събираните към момента средства от винетки не са достатъчни нито за мащабно ново строителство, нито за поддръжка на съществуващата мрежа и по думите му това говори за сбъркан икономически модел.

В началото на септември, по време на инспекция на строителните дейности по Околовръстното шосе на Пловдив, министър Шишков заяви, че по директива на Европейския съюз от 2030 г. пътища ще бъдат платени. Тази директива означава, че трябва да уеднаквим плащанията и дотогава трябва да осигурим пътищата, а начинът да ги осигурим е първо да ги проектираме и да намерим най-добрите решения за държавата, така че да ги дадем на концесия, обясни тогава той. 

Източник: БТА