Най-малко петима души, сред които и момче на 14-годишна възраст, бяха убити при руска атака с дронове срещу административна и многоетажна сграда в Киев днес, предаде ДПА.

Кметът на Киев Виталий Кличко съобщи в канала си в Телеграм, че най-малко седем души са били ранени при атаката срещу административната сграда.

Три от телата на загиналите са били открити на паркинг до сградата, докато през това време пожарникарите са потушавали разразилия се пожар.

Компанията доставчик на АйТи услуги „Дейтагруп“ по-късно потвърди, че на една от нейните сгради са били нанесени щети. При удара не са били ранени служители на компанията, а тя е продължила да обслужва клиенти чрез резервна инфраструктура.

Компанията подчерта, че данните на клиентите ѝ са останали защитени.

По-рано днес руски боен дрон удари многоетажна жилищна сграда в Киев, като при удара беше убито 14-годишно момче, а няколко други жители бяха ранени, съобщи полицията.

Стрелбата на силите за противовъздушна отбрана можеше да се чуе над центъра на столицата, след което последва шум от летящ дрон с реактивен двигател, а след това се чу шум от удар, съобщи кореспондент на ДПА. Предупреждението за въздушна атака беше задействано едва малко по-късно.

В Одеса беше съобщено за още един смъртен случай при руските въздушни удари през нощта.

Междувременно Украйна продължи да атакува с дронове промишлени и нефтени съоръжения в Русия, като президентът Володимир Зеленски потвърди няколко от атаките.

„Отговаряме на жестоките атаки на Русия срещу обикновени хора“, написа той в Телеграм.

Украинският президент уточни, че е бил ударен нефтопреработвателния завод в град Перм в Урал, разположен на близо 1500 километра от Украйна, както и друг нефтен завод в Новошахтинск в Южна Русия и електронна фабрика в Уляновск.

Зеленски не потвърди първоначалните информации за удар по химически завод във Воронеж.

Украинският президент заяви пред журналисти, че бюджетният дефицит на Украйна от над 26,2 милиарда долара заплашва закупуването на дронове, които са от критично значение за воденето на войната.

„Ако не поръчаме дронове и не ги платим през октомври и ноември, ще имаме сериозни проблеми през януари и февруари следващата година“, предупреди Зеленски.

Малко повече от една трета от сумата от финансовия дефицит на Украйна е предназначена за закупуването на дронове през първото тримесечие на следващата година, уточни украинският държавен глава.

В тази насока Зеленски призова Европейската комисия да преведе по-бързо следващите траншове от заема на ЕС на стойност 90 милиарда евро в подкрепа на Украйна, отпуснат през април.  

Източник: БТА

/АГ/

Източник: БТА

Седмицата на високо равнище в рамките на 81-вата годишна сесия на Общото събрание на ООН вече бе преполовена, като повечето от ораторите вече направиха своите изказвания от трибуната на световната организация. И макар че общите политически дебати по време на сесията ще продължат още няколко дни, вече може да бъдат направени някои изводи: в тази сложна геополитическа обстановка от трибуната на ООН бяха отправени призиви за многостранен подход, сътрудничество и реформи на световната организация, но се чуха признания за слабост, опасно разделение на света на блокове и отстъпване на международното право пред „правото“ на силата.

БЪЛГАРСКОТО УЧАСТИЕ

Българската делегация на форума бе оглавявана от президента Илияна Йотова. В своето изказване от трибуната на ООН в сряда държавният глава призова Черно море да се превърне от зона на конфликт в зона на национална и международна сигурност.

Основно предизвикателство остава войната в Украйна, последиците от която се простират далеч отвъд непосредствената зона на бойните действия, изтъкна президентът Йотова. Тя отново подчерта, че този конфликт, както и тези в Близкия изток, няма военно решение, и призова Европейския съюз да играе по-важна роля за неговото уреждане.

България подкрепя разширяването на Съвета за сигурност на ООН – както с постоянни, така и с непостоянни членове, включително с поне едно допълнително непостоянно място за Източноевропейската регионална група, заяви Илияна Йотова. От трибуната на ООН тя се обяви против двойните стандарти за „малки и големи държави“. 

ПЪРВИЯТ ДЕН ПРИВЛЕЧЕ НАЙ-ГОЛЯМО ВНИМАНИЕ

По традиция, първият ден от дебатите – вторник, привлече най-голямо медийно внимание. Тогава от трибуната на ООН говориха генералният секретар на ООН Антонио Гутериш, председателят на 81-вата сесия на Общото събрание Халилур Рахман и президентът на САЩ Доналд Тръмп.

И макар денят да бе изпълнен с много речи и събития, той като цяло премина под знака на речта на президента на световната суперсила и на последното обръщение на Антонио Гутериш на такъв форум като генерален секретар на световната организация.

ДВЕ ПРОТИВОПОЛОЖНИ ВИЗИИ ЗА СВЕТА

Впрочем изявленията на Тръмп и Гутериш като че ли показаха две противоположни визии за света: претенции за доминация и поставянето на собствената страна на първо място срещу призив за многостранен подход и съвместно справяне с предизвикателствата.

И докато американският президент се похвали, че САЩ са абсолютен лидер в развитието на изкуствения интелект (ИИ) и са много пред Китай в това отношение, при това точно преди да посрещне своя китайски колега Си Цзинпин, то генералният секретар на ООН, който се оттегля от поста в края на тази година, отново призова за сътрудничество в редица сфери, включително ИИ. От това ще зависи дали светът ще се насочи към нова ера на сътрудничество или към по-дълбоко разделение, обобщи позицията си Гутериш.

В речта си от трибуната на ООН президентът на САЩ за пореден път заплаши да унищожи Иран, ако той не се съгласи на споразумение. Все пак Тръмп съобщи, че американска и иранска делегация са преговаряли в понеделник в Ню Йорк. Иран, от своя страна, представи план за отваряне на Ормузкия проток – жизненоважен за търговията с петрол морски път, чието затваряне предизвика скок на цените на горивата и висока инфлация по целия свят.

„Най-голямата сила не е силата да доминираш. Това е силата да изградиш бъдеще, което работи за всички“, подчерта, от своя страна, Гутериш, чийто мандат изтича в края на тази година. „Пукнатините се превърнаха в каньони„, предупреди той, цитиран от ООН.

Към призива на генералния секретар на ООН международното сътрудничество да вземе превес над силата, за да може човечеството да се справи с общите предизвикателства, се присъедини и председателят на 81-вата сесия на Общото събрание на световната организация Халилур Рахман. Той каза в речта си, че е време да бъдат приети „нелицеприятните истини“, за да може да се възстанови доверието в ООН.

ТРЕВОЖЕН РЪСТ НА ВОЕННИТЕ КОНФЛИКТИ

Фактът, че световната организация е оцеляла в продължение на 80 години и се е разраснала от 50 страни членки през 1945 г. до 193 сега, сам по себе си, не е доказателство за успех, подчерта Рахман, който е министър на външните работи на Пакистан.

Впрочем Гутериш обърна внимание, че миналата година по света е имало 60 военни конфликта – най-много след Втората световна война.

А ООН е създадена именно след края на Втората световна война, за да не бъдат допуснати нови конфликти след най-смъртоносната война в историята на човечеството.

Френският президент Еманюел Макрон, за когото това също е последно участие в подобен форум, призова от трибуната на ООН да не се отстъпва пред пораженческия дух и злоупотребата с власт.

Антонио Гутериш отчете с тревожност, че истинско прекратяване на огъня не се вижда на хоризонта при никой конфликт – от Украйна през Близкия изток и Судан до Мианма.

НЕОБХОДИМОСТ ОТ РЕФОРМИ

По всеобщо мнение една от основните причини за ниската ефективност на ООН при предотвратяване и прекратяване на войни, е блокирането на работата на де факто най-важния й орган – Съвета за сигурност, поради правото на вето на петте държави постоянни членове на световната организация – западните сили САЩ, Великобритания и Франция и източните Китай и Русия. Това е особено видимо сега, когато многостранният подход, изглежда, е попаднал в задънена улица и светът изпада във все по-дълбоко разделение между отделни блокове.

Много оратори призоваха от трибуната на ООН за реформа на Съвета за сигурност – на практика най-важния орган на световната организация, което отразява архитектурата на сигурността от времето на Студената война. 

Бразилия, Германия, Индия и Япония, които се утвърдиха като сили на глобалната сцена през последните десетилетия, поискаха спешни промени в това отношение. Халилур Рахман, от своя страна, призова африканска държава да получи постоянно място в Съвета за сигурност в името на справедливостта и авторитета на ООН.

Към този апел се присъединиха в изказванията си по време на дебатите редица африкански лидери, отбелязва Асошиейтед прес.

Друг фундаментален въпрос е дали правото на вето, което на практика блокира работата на Съвета за сигурност, изобщо да отпадне, а не просто съставът на този орган да бъде разширен. Това право датира от периода на Студената война, когато е гарантирало съобразяването с интересите на двете тогавашни суперсили – САЩ и Съветския съюз, чието противоборство във всички кътчета на планетата все пак не премина в световна война.

Сега обаче времената са други, а страните от Глобалния юг отстояват на все по-висок глас своето място на международната сцена.

МЕЖДУНАРОДНО ПРАВО И „ПРАВО“ НА СИЛАТА

Ройтерс посочва, че речта на Тръмп пред ООН във вторник е показала ясно как след завръщането си в Белия дом той променя основания на правила международен ред, за чието изграждане САЩ са допринесли, след Втората световна война.

Проблемът при залагането на силата обаче е, че позициите на международната сцена не са гарантирани и може лесно да бъдат изгубени, когато някой стане по-силен. 

А въпреки твърдия подход Тръмп Си Цзинпин изглеждаше в по-силна позиция на срещата им във Вашингтон, отбелязва Ройтерс. Китай отчита ръст на търговията си в световен мащаб, докато САЩ се борят с икономическите последици от конфликта с Иран, чийто край не се вижда, макар американският президент да бе обещал бърза победа.

Въпреки множеството критики по адрес на ООН и признанията за нейната слабост историята показва, че когато международното сътрудничество отстъпи пред „правото“ на силата, последиците са трагични. Нагледен пример за това е съдбата на предшественика на Организацията на обединените нации – Обществото на народите, което на практика спира да функционира в навечерието на Втората световна война. Сега, за щастие, подобен сценарий е малко вероятен, но тревожните сигнали трябва да бъдат взети под внимание от световните лидери.

Източник: БТА