Парламентът прие на първо четене със 183 гласа „за“ и 10 „против“ промени в Наказателния кодекс, свързани с транспонирането на европейска директива относно определянето на престъпленията и санкциите при нарушаване на ограничителните мерки на Европейския съюз (ЕС). Измененията подкрепиха депутати от всички парламентарни групи без „Възраждане“, които гласуваха „против“.

Със законопроекта се предвижда да бъдат криминализирани като престъпления определени форми на нарушение на ограничителните мерки на Европейския съюз, както и действията, насочени към тяхното заобикаляне. За тези деяния се предвижда налагането на наказания лишаване от свобода, глоби, както и в определени случаи лишаване от определени права.

Министърът на правосъдието Николай Найденов посочи, че законопроектът е изготвен от междуведомствена работна група. Той отбеляза, че срокът за транспонирането на тази директива е изтекъл и към настоящия момент ЕК е открила процедура за нарушение срещу България. Ето защо от първостепенно значение е измененията и допълненията в настоящия законопроект да бъдат подкрепени, добави Найденов.

С промените се създава нова глава в Наказателния кодекс с наименование „Престъпления против ограничителните мерки на Европейския съюз“, като в нея се предлага криминализиране на различни форми на нарушение на ограничителните мерки на ЕС, включително нарушения на мерките, свързани със замразяване на финансови средства или икономически ресурси; нарушения на ограниченията за допускане на определени лица на територията на държава членка, включително забрани за пътуване; нарушения на забрани или ограничения за сключването или продължаването на сделки под каквато и да било форма, включително договори за обществени поръчки и концесии; нарушения на забрани за предоставяне на финансови услуги или извършване на финансови дейности, включително финансиране, предоставяне на финансова помощ, инвестиции и инвестиционни услуги, както и приемане на депозити; и нарушения, свързани с предоставянето на услуги, различни от финансовите, включително правни консултации, доверително управление, счетоводни и одиторски услуги и други.

Предвижда се наказателна отговорност да се носи и за заобикаляне на ограничителните мерки на ЕС. Като пример за подобно поведение може да се посочи прехвърлянето на финансови средства или икономически ресурси от санкционирани физически или юридически лица към други лица с цел избягване на наложените ограничения.

В съответствие с предвидената в директивата възможност законопроектът въвежда праг от 10 000 евро за определени нарушения. Нарушенията на ограниченията, свързани с финансови средства, икономически ресурси, стоки, сделки и други, когато стойността им е под 10 000 евро, няма да бъдат криминализирани. Този подход цели да разграничи деянията с по-ниска обществена опасност от нарушенията, които поради своя размер и характер следва да бъдат предмет на наказателноправна санкция.

Законопроектът предвижда извън приложното поле на наказателните разпоредби да остане предоставянето на хуманитарна помощ на нуждаещи се, когато тя се предоставя в съответствие с принципите на безпристрастност, хуманност, неутралност и независимост. Въвежда се изключение и по отношение на адвокатите, когато те защитават или представляват клиенти в наказателни, граждански и административни производства. Изключението обхваща и предоставянето на правна информация относно образуването или избягването на такова производство.

Иван Вачев от „Прогресивна България“ (ПБ) посочи, че има забавяне от повече от една година при транспонирането на директивата и е крайно време да поправим своето законодателство. Това са мерки срещу нарушаването на ограничителни мерки, въведени от ЕС, без значение за коя държава се отнасят, посочи той. Вачев коментира, че в момента има пакети санкции, насочени срещу Руската федерация, но не се знае дали ЕК няма да наложи пакети срещу други държави. Материята е изключително тежка и сложна, затова ПБ предложи да бъде създадена работна група, в която в спокойна обстановка, далеч от камерите, да бъдат изчистени текстовете, каза Вачев.

Стефан Арсов (ГЕРБ-СДС) каза, че ще подкрепят законопроекта. Той обаче отбеляза, че приемането му е само първата стъпка и че много по-важен въпрос е как ще бъде прилаган на практика. Арсов посочи, че трябва да има прагове, за да не се стигне до прекомерна криминализация на всяко нарушение.

Надежда Йорданова („Демократична България“) каза, че законопроектът е важен, защото въвежда европейска директива и обезпечава изпълнението на 21 пакета санкции спрямо Руската федерация. Тя посочи, че така, както е разписана една от предложените разпоредби, означава изцяло да бъде криминализирана работата на военно-промишления ни комплекс, производството на лазери и камери. Затова е изключително важно да бъде направено изричното изключение, че се криминализират само ако са насочени към нарушаване на забрана или ограничителна мярка на Съюза, добави тя.

Николета Тодорова от „Прогресивна България“ я репликира, че транспонирането на директивата не е насочено спрямо една или друга държава. Въвеждат се общи правила за наказуемост при нарушаване на ограничителните мерки на ЕС, обясни тя. Борисова посочи, че България като член на ЕС трябва да изпълнява своите задължения и не трябва да се допуска да заплаща санкции за неизпълнение.

Велислав Величков от „Продължаваме промяната“ заяви, че групата ще подкрепи на първо четене законопроекта, тъй като той цели да въведе в законодателството европейска директива, чийто срок за транспониране е изтекъл. Колегата му Стою Стоев посочи, че основната част от законопроекта трябва да се преработи доста сериозно.

Петър Петров („Възраждане“) каза, че от партията ще гласуват против и няма да участват в работната група, която ще бъде създадена по законопроекта. Той коментира, че това е едно законодателно недоносче и в него няма определение какво е криптоактив. Колегата му Цончо Ганев коментира, че в предизборната кампания премиерът Румен Радев е направил заявка за нормализиране на отношенията с Русия, но след изборите всичко това веднага е било забравено.

Източник: БТА