/ВС/

Източник: БТА

Руският президент Владимир Путин заяви, че рекордната избирателна активност на парламентарните избори, произведени между 18 и 20 септември, показва, че руснаците подкрепят политиката на властите и въоръжените сили на Русия, предаде Ройтерс.

„Искаха да ни попречат, да провалят тези избори, за което свидетелстват постоянните опити да се пробие противовъздушната отбрана на Москва и други региони. Опашките пред избирателните секции обаче сочат, че да се сплаши Русия е невъзможно“, каза Путин по време на заседание на правителството, цитиран от ТАСС.

„Не се съмнявам, че целите, които сме си поставили в рамките на специалната военна операция се бъдат постигнати“, добави той.

„Подобно активно участие (в гласуването), дори на рекорден брой хора, които дойдоха в избирателните секции, за да гласуват, сочи, че руският народ подкрепя нашите усилия, насочени към укрепването на страната“, посочи Путин и допълни: „Много неща зависят от правителството – парично-кредитната политика, социалната политика. Пред нас стоят много задачи и гласуването на гражданите на Русия на изборите за Държавна дума показва, че това е свързано с надеждите им за изпълнение на всички цели, които стоят пред нас по водещите насоки на развитието и укрепването на страната“.

„Безусловно разбираме в какво време живеем“, каза в заключение руският президент и обръщайки се към войниците на фронта добави, че всички руснаци вярват в тяхната победа и преданост към отечеството. 

Обявените в понеделник почти окончателни резултати от изборите сочат, че пропутинската управляваща партия „Единна Русия“ запазва комфортното си мнозинство в долната камара на парламента – Държавната дума, в една строго контролирана политическа система, която изключи повечето кандидати, противопоставящи се на руската инвазия в Украйна, отбелязва Ройтерс.

Източник: БТА

Президентът на Литва Гитанас Науседа обяви вчера, че САЩ са потвърдили нова ротация на своите подразделения в рамките на военното си присъствие в балтийската република, предадоха Ройтерс и Франс прес. Това сложи точка на неизвестността по въпроса дали Вашингтон ще замени на литовска територия военнослужещите си, които се завърнаха у дома това лято, посочиха двете агенции.

САЩ изтеглят хиляди войници от бази в Европа, а Литва, която граничи с Русия (с руския ексклав Калининграска област) и Беларус, заяви през юни, че според достигнала до Вилнюс информация американската армия преразглежда бъдещото си военно присъствие в страната. Същия месец американският министър на отбраната Пийт Хегсет оповести прегледа на военното присъствие на САЩ в Европа като цяло.

В миналото ротациите на американските сили бяха почти без прекъсване и близо тримесечното им отсъствие от Литва породи опасения относно евентуално оттегляне на Вашингтон от този граничен регион с Русия, хората в който се опасяват от потенциална атака от Москва, акцентира АФП.

В този контекст заместник-командващият силите на НАТО в Европа Джон Стрингър каза за Асошиейтед прес по време на конференция за сигурността в Естония вчера, че руският президент Владимир Путин става все по-безразсъден и податлив за предприемането на рисковани действия, докато войната в Украйна се проточва.

Руската заплаха бе водеща тема и във вчерашната реч на литовския президент Науседа пред Общото събрание на ООН, а премиерът на страната Миндаугас Синкевучис заяви пред Би Би Си, че „ако бъдат нападнати“, литовците „ще отвърнат на удара“ и „ще се борят“. „Войната на Русия в Украйна е най-голямата заплаха за световния ред“, каза от трибуната на Общото събрание на ООН в Ню Йорк държавният глава на Литва, цитиран от сайта на президентството на балтийската република.

Завръщането на американските военнослужещи в Литва

„Току-що получих потвърждение, че новите американски военни части в рамките на ротационната мисия на САЩ вече са на път за Литва“, написа литовският президент Гитанас Науседа вчера в социалната платформа Екс. Той благодари на президента на президента Доналд Тръмп и на неговото правителство, добавяйки, че това е важно за Литва и за сигурността на региона.

„Отлична новина за Литва: американската военна мисия в нашата страна ще продължи. Благодарни сме на президента Доналд Тръмп и администрацията на САЩ за това решение, което е важно не само за сигурността на Литва, но и за тази на целия регион“, заяви Науседа, цитиран от АФП. Според него това решение „изпраща ясно послание: алиансът на НАТО е готов да защити всеки сантиметър от своята територия“.

„Американското военно присъствие в Литва е неразделна част от нашата стратегия за възпиране и колективна отбрана“, посочи  Науседа, цитиран от Ройтерс. Той не каза колко военнослужещи ще има в рамките на новата ротация, уточнява Ройтерс, като припомня, че от 2019 г. насам САЩ обикновено разполагат в тази страна бронетранспортен батальон с личен състав от около 1000 души. По-рано Вилнюс заяви готовността си да приеме до 1500 американски военнослужещи, припомня АФП.

НАТО каза, че към декември миналата година е имало над 5000 военнослужещи от обединените сили на алианса в Литва, но сега посочи, че не е в състояние да даде точно число на разположените там чуждестранни войници, посочва Би Би Си. Отделно от това Германия планира до края на идната година личният състав на бронетранпортната бригада „Литва“ на Бундесвера на територията на балтийската република да достигне планирания си „пълен оперативен капацитет“ от 5000 души, припомня сайтът на британската медия.

Министърът на външните работи на Литва Кестутис Будрис заяви, че американските войски, разполагани в Литва, „се връщат към голяма численост“, но не предостави подробности, информира Ройтерс. „Литва наистина е силен и надежден партньор и днес получихме доказателство за това“, каза Будрис в изявление вчера. Колегата му от Естония Маргус Цахкна обяви също вчера, че САЩ ще запазят военното си присъствие и в тази балтийска република.

„Това е силен сигнал за единството на съюзниците и важен елемент от възпирането и отбраната на източния фланг на НАТО“, написа в Екс Цахкна. Той допълни, че инвестициите на Естония в отбраната тази година са над 5 процента от брутния вътрешен продукт, колкото е поставеният от НАТО праг за разходи на всяка държава членка на срещата на върха на алианса миналата година в Хага (Нидерландия), акцентира Ройтерс.

САЩ имат постоянно военно присъствие от неколстотин военнослужещи в Литва от 2014 г. насам – след анексирането на Кримския полуостров от Русия, което предизвика опасения от по-широк регионален конфликт, посочва Франс прес. Мисията се разрасна през 2019 г., като американската армия изпрати в балтийската република тежка военна техника, включително танкове, припомня агенцията.

Войната на Русия в Украйна е най-голямата заплаха за световния ред, каза Науседа пред ООН

В духа на засилването на военното присъствие на НАТО в Литва президентът Гитанас Науседа определи вчера войната на Русия в Украйна като най-голямата заплаха за световния ред, в речта си пред ООН по време на започналите общи политически дебати в рамките на 81-вата годишна сесия на Общото събрание на Организацията на обединените нации. Като цяло литовският държавен глава постави фокуса на изказването си върху глобалните геополитически конфликти, предизвикателствата на изкуствения интелект и историческата памет, съобщи сайтът на литовското президентство.

Науседа подчерта, че само победата на Украйна, гарантираща нейния суверенитет, независимост и териториална цялост, може да осигури световния мир, безопасността и доверието, че уставът на ООН се спазва, обявиха в комюнике от канцеларията му.  Президентът обърна внимание и на хибридните атаки, дезинформацията, саботажа и нарушенията на Русия на въздушното пространство на съседните ѝ държави, напомняйки, че Русия е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН.

Същевременно Науседа обърна внимание и на нарастващите предизвикателства пред информационната сигурност, особено тези, които са свързани с изкуствения интелект, изтъкнаха от президентството. Според литовския лидер изкуственият интелект не трябва да се превръща в инструмент за авторитарен контрол, манипулация или конфликт. „Литва инвестира в надежден изкуствен интелект, насърчава отговорното му използване и развива прилагането на Вилнюската конвенция, която е първият правно обвързващ международен договор в областта на изкуствения интелект“, посочи държавният глава.

В речта си той подчерта и значението на историческата памет. Държавният глава обърна внимание на необходимостта от признаване и оценка на престъпленията на тоталитарните режими, включително на съветския режим. „Трябва да помним миналото, за да не го повтаряме“, каза президентът. 

Литва е готова да отвърне на удара, ако бъде нападната, заяви премиерът пред Би Би Си

Литовският министър-председател Миндаугас Синкевичус заяви вчера пред Би Би Си, че страната му е изготвила планове за евакуация предвид заплахите от Русия, но добави, че той и неговите сънародници „няма да се предадат“, ако бъдат нападнати. Премиерът посочи, че литовците се чувстват „постоянно заплашени“ от Русия, отчасти заради дроновете, навлизащи във въздушното пространство на страната. „Ние ще отвърнем на удара (ако бъдем нападнати – бел. ред.), ще се ангажираме с нашата защита“, каза той в предаването „Нюзнайт“ (Newsnight) на Би Би Си.

Премиерът, който е и лидер на Социалдемократическата партия на Литва (СДПЛ), отбеляза, че са налице планове на действие при „различни сценарии“, и даде пример със схема за „плавно“ извеждане на възрастни граждани от градовете и избягване на задръствания. „Мислим за различни сценарии, като не всички от тях се обсъждат публично. „Изправени сме пред конкретни заплахи, не всекидневно, но ги изпитваме на гърба си и те са реалност за нас“, добави той.

Според него Великобритания се нуждае от „промяна в начина на мислене“ по отношение на подхода си към отбраната, но отбеляза, че Литва e принудена да мисли повече за това, защото е „на границата (на НАТО с Русия – бел. ред.) и съответно по-близо (до заплахата)“. Миналата седмица изтребители на НАТО свалиха дрон, който навлезе във въздушното пространство на Литва. Страната преживя през последната година редица инциденти, които определя като „хибридни атаки“, и обвинява съседна Беларус, близък съюзник на Москва.

Късно в понеделник вечерта за пореден път бяха преустановени полетите на главното летище на Литва в столицата Вилнюс. Властите посочиха като причина „хибридна атака, извършена от Беларус“ с обекти с формата на балони. Главният съветник на литовския президент Науседа – Дейвидас Матульонис, заяви вчера, че не е ясно дали обектите са балони, информира Би Би Си.

Външният министър на Литва Будрис каза в понеделник в кулоарите на годишната сесия на Общото събрание на ООН, че Европейският съюз няма причина да облекчава санкциите срещу Беларус, предаде Ройтерс. Литовският първи дипломат заяви, че правителството на президента Александър Лукашенко продължава да репресира опонентите си, да нарушава правата на човека и да подкрепя войната на Русия в Украйна. Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви по-рано в понеделник, че Вашингтон работи по сделка за закупуване на поташ (калиев карбонат) от Беларус – това е ключов сектор, санкциониран от ЕС, посочва Ройтерс.

„Разбира се, бихме предпочели да координираме политиката на санкциите, тъй като това е най-ефективният начин да притискаме Москва, но санкционната политика на ЕС е малко по-различна“, каза Будрис в интервю за Ройтерс. „Не виждаме причини позицията ни по отношение на Беларус да се смекчи, тъй като Беларус не променя поведението си“, добави той.

„Виждаме как Лукашенко се опитва да намери начини да се освободи от санкциите, а това означава, че ние трябва да продължим с натиска върху режима в Минск“, отбеляза литовският външен министър. Той заяви, че Беларус продължава да бъде изпитание за сигурността на ЕС, обвинявайки Минск в в организиране на хибридни атаки срещу държави от блока. Настоящата рамка за санкции на ЕС срещу Беларус остава в сила до февруари догодина, посочва Ройтерс.

Планира се изграждането на ключова електрическа подстанция със защита срещу дронове

Литва планира да изгради ключова подстанция на електропреносната мрежа близо до Русия, подсилена срещу взривни дронове, предаде Ройтерс, като се позова на главния изпълнителен директор на държавната компания за електроразпределение „Литгрид“ (Litgrid) Андрюс Семешкевичус. Плановете включват подсилени огради, сензори за откриване на тунели и взривоустойчиви корпуси за трансформатори На базата на разузнавателни данни във Вилнюс се опасяват, че Москва може да организира атака, за да провери сплотеността на НАТО, пише Ройтерс.

Литва ще търси финансиране от ЕС, след като направи подобрения в сигурността на стойност 48 милиона евро. Новата подстанция ще свързва балтийските републики със Западна Европа в район, в който според литовското разузнаване Русия може да осъществи операции „под фалшив флаг“, посочва Ройтерс.

Според информацията, дадена на Ройтерс от Семешкевичус, плановете за строителство включват: огради – достатъчно здрави, за да издържат на камион, натоварен с експлозиви; сензори – търсещи евентуални тунели, изкопани от хора с враждебни намерения; бетонни „саркофази“ за трансформатори – за да издържат на всяка атака с дронове. „Преди, когато проектирахме нашата електропреносна мрежа, планирахме природни бедствия. Сега мислим за всички възможни хибридни и нехибридни заплахи“, каза той в интервю за Ройтерс.

Новата подстанция ще бъде построена на 30 километра от границата на Литва с руския ексклав Калининградска област и ще заема площ от 35 хектара. Удар на военен дрон би нанесъл ограничени щети на оборудването, посочва Семешкевичус. Разстоянието от оградите до сградите на подстанцията ще осигурява защита, „в случай че някой хвърли коктейл „Молотов“ зад оградата“, обяснява той.

„Проектираме „Гизай“ за нова реалност… защита от рояци от дронове „Шахед“, които биха могли да се приземят с разбиване със 100 килограма експлозиви“, каза той. Русия използва евтини, далекобойни дронове „Шахед“, проектирани от Иран, за атаки срещу градове, военна инфраструктура и енергийни съоръжения в Украйна, лишавайки милиони хора от отопление и осветление, отбелязва Ройтерс. „Не можем да използваме обикновен бетон, той трябва да бъде направен по поръчка, за по-голяма устойчивост“, уточнява Семешкевичус, добавяйки, че подходящият за целта бетон има синтетични нишки, които го подсилват и предотвратяват разронването му.

Това ще бъде първата нова инсталация в балтийския регион, откакто Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 година. Тя ще е част от ключов участък от мрежата, който се изгражда, за да се осигури стабилно електрозахранване на балтийските републики в случай на по-широк конфликт. Трасето, преминаващо през така наречената Сувалкска пролука – между Литва и Полша, отдавна поражда в средите на НАТО опасения по отношение на безопасността. Те се засилиха този месец след серия от саботажи срещу електропреносната мрежа на Германия, за които Берлин обвини Москва, посочва Ройтерс.

Източник: БТА