Китайският президент Си Цзинпин се отправя на посещение във Вашингтон, където ще бъде посрещнат лично от американския си колега Доналд Тръмп на пистата на военновъздушната база „Андрюс“ близо до американската столица, предаде Асошиейтед прес.

Решението на Тръмп да посрещне Си във военновъздушната база „Андрюс“, вместо пред Белия дом изважда на преден план особеното внимание, с което американският президент смята да удостои китайския си колега, който прави първото си посещение в САЩ от повече от десетилетие, отбелязва още агенцията.

Белият дом не публикува повече подробности за днешната среща, но се очаква Тръмп да участва в церемония по посрещането на Си Цзинпин и съпругата му Пън Лиюан. Церемонията ще постави началото на тридневна визита, което се очаква да бъде изключително пищна и тържествена, дори и по стандартите на Белия дом.

Посещението, което утре ще бъде допълнено с официална вечеря в Белия дом, е отговор на тържествената грандиозност, с която Тръмп бе посрещнат в Китай през май тази година, но същевременно е и показно представление в момент, в който напрежението между двамата геополитически съперници е високо що се касае до търговията, изкуствения интелект, войната в Иран и плановете на Китай за Тайван.

На официалната вечеря в четвъртък ще присъстват и лидери от технологичния сектор, като например Дженсен Хуанг от „ЕнВидия“ и Илон Мъск.

Двамата държавници ще обсъдят важни теми от двустранните отношения при закрити врати въпреки ниските очаквания, че срещата ще постигне значителен пробив.

В петък Си Цзинпин и съпругата му ще направят обиколка на Националния архив на САЩ, където ще разгледат исторически документи, подчертаващи китайско-американските отношения.

Освен че използва посещението, за да се опита да запази „стратегическата стабилност“ между двете страни, Тръмп изглежда полага всички дипломатически усилия, за да изтъкне способностите си пред Си. Той го обсипа с похвали, като го нарече „велик лидер“ и заяви, че двамата имат топли взаимоотношения. Всичко това обаче се случва, докато той си затваря очите за много въпроси, свързани с Китай и Си Цзинпин, посочва АП.

Роджър Уикър, сенатор републиканец от щата Мисисипи и председател на комисията по въпросите за въоръжените сили в Сената, разкритикува помпозното посрещане на китайския президент в САЩ и заяви, че Тръмп изобщо не е трябвало да го кани „предвид всички тревоги, които имаме с него и с Китайската комунистическа партия“. Сенаторът предложи също редица теми, които Тръмп следва да обсъди със Си, като например „целите на мащабното укрепване на китайски въоръжени сили“ и „ясната подкрепа на Китай за Иран“.

Източник: БТА

Руският президент Владимир Путин става “все по-безразъсден, опасен и склонен да рискува”, докато войната му в Украйна продължава и той се опитва да раздели западните съюзници, заяви вчера заместник-командващият силите на НАТО в Европа, цитиран от Асошиейтед прес.

Маршал Джон Стрингър каза пред АП по време на конференция за сигурност в Естония на фона на предупрежденията от някои европейски лидери, че Москва планира да тества колективния отбранителен пакт на НАТО с дръзки нападения, които вече включват саботажи и шпионаж. 

Стрингър предупреди, че членовете на алианса трябва да са наясно с “напрегнатата обстановка“ и да бъдат внимателни с реакциите си, защото Путин би искал да провокира алианса към “прекомерна реакция“.

Полският премиер Доналд Туск миналата седмица каза, че Русия може да атакува умишлено страна от НАТО с дронове или ракети и да твърди, че това е станало случайно. Френският президент Еманюел Макрон изрази съгласие с него и поиска от правителството си да изготви план за защита на критична инфраструктура срещу потенциални атаки с дронове и киберзаплахи. 

Други европейски представители заявиха, че заплахата от Русия е сериозна, но призоваха за спокойствие.

Британски военен представител каза, че според Лондон Путин не търси директна конфронтация с алианса. 

Представители на Естония, Латвия и Литва, които граничат с Русия, също са по-предпазливи относно перспективата за сериозна ескалация, след като години наред призоваваха западните държави да възприемат по-твърд подход към Москва.

Постоянният представител на САЩ в НАТО Матю Уитакър отхвърли опасенията, че Русия може да изпитва трансатлантическия военен алианс, като заяви пред АП, че “Путин не иска конфликт с НАТО”.

Той посочи, че навлизането на дронове в страни като Румъния и Полша са до голяма степен резултат на електронна война и са непреднамерени, но отбеляза, че “по-притеснителни” са хибридните действия като саботажи. 

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви пред АП, че Путин “знае, че САЩ и Европа са напълно свързани”.

“Трябва да се уверим, че сме защитени, че сме силни, и той знае това. И ако направи нещо глупаво, трябва да знае, че нашият отговор ще бъде твърд”, добави Рюте. 

Източник: БТА

Администрацията на Доналд Тръмп планира да ограничи броя на бежанците, които ще бъдат приети в САЩ през 2027 г., до 17 500 души, предимно бели южноафриканци. Това се казва в съобщение на президентската администрацията до Конгреса на САЩ, предаде Асошиейтед прес.

В уведомлението до Конгреса администрацията заяви, че белите южноафриканци са изправени пред риска от отнемане на земя и други форми на преследване и че вероятно ще се интегрират, когато пристигнат в Америка. Правителството на Южна Африка многократно е отхвърляло твърдението, че белите южноафриканци са преследвано малцинство в родината си.

Администрацията на Тръмп драстично промени бежанската програма на Вашингтон, която позволяваше досега на десетки хиляди бежанци от държави по целия свят да започнат нов живот в САЩ. Вместо това администрацията я превърна в инструмент за преселване на бели южноафриканци в САЩ.

В съобщението си до Конгреса администрацията заяви, че възнамерява да похарчи около 500 милиона долара за новопристигналите в САЩ.

Организации, които от години работят за настаняването на бежанци в нови домове в страната, разкритикуваха решението на администрацията отново да ограничи програмата до бели южноафриканци.

Президентите определят максималния брой бежанци, които САЩ ще приемат по програмата всяка година. Исторически тези бройки са били разпределяни между различни географски региони, като са се вземали предвид войните и конфликтите, които създават хуманитарни нужди по света. От стартирането на програмата през 1980 г. в САЩ са били приемани средно по 92 000 души годишно.0

Миналата година администрацията на Тръмп първоначално определи квота от 7500 души, предимно африканери, но по-късно увеличи броя до 17 500, след като заяви, че „непредвидени развития в Южна Африка са създали извънредна бежанска ситуация“.

По време на първия си мандат Тръмп значително намали броя на бежанците, одобрявани за прием всяка година. Администрацията на демократа Джо Байдън възстанови програмата, като постави цел за приемането на 125 000 бежанци през последната година на Байдън на поста.

Когато Тръмп отново се върна в Белия дом, той незабавно суспендира бежанската програма, оставяйки хора по целия свят, които вече бяха одобрени по нея, да тънат в неяснота. След това администрацията възобнови програмата, но я ограничи до бели южноафриканци.

Африканерите са потомци предимно на холандски и френски колониални заселници, които за първи път пристигат в Южна Африка през 17 век. Те са само една от белите малцинствени групи в страната, сред които има и южноафриканци с британски произход.

Африканерите са в основата на системата на апартейда  – расовата сегрегация в Южна Африка, продължила от 1948 до 1994 г., когато Нелсън Мандела е избран за първия чернокож президент на страната на първите демократични избори, в които участват граждани от всички раси.

Водещата роля на африканерите в апартейда е допринесла за запазването на определено расово напрежение, но като цяло африканерите са приели новата многoрасова демокрация в страната, както и повечето други южноафриканци.

Източник: БТА