Украйна атакува Москва през изтеклата нощ с десетки дронове, при което загинаха най-малко двама души, заяви тази сутрин кметът на руската столица Сергей Собянин, цитиран от ТАСС и ДПА.

Повече от 180 украински дронове са били прехванати от руската противовъздушна отбрана, добави Собянин.

По-рано тази сутрин кметът на Москва каза, че при атака с дрон срещу руската столица са нанесени и щети по обект в Московския нефтопреработвателен завод, но няма пострадали.

Губернаторът на Московска област Андрей Воробьов сутринта уточни на свой ред, че освен най-малко двамата загинали в руската столица, още поне 6 души, сред които и две деца, са ранени.

ДПА отбелязва, че тази информация не може още да бъде проверена чрез независими източници.

Агенцията отбелязва, че украинската атака с дронове срещу Москва идва в последния ден от тридневните парламентарни избори в Русия, които се очаква да потвърдят доминиращото положение на лоялните към Кремъл партии в руската Държавна дума.

Изборите за Държавната дума, първите откакто Русия започна мащабната си инвазия в Украйна през февруари 2022 г., се разглеждат като референдум относно продължаването на войната.

Критиците на Москва вече определиха гласуването като несправедливо още преди началото му, тъй като на опозицията бе забранено да се яви и да представи свои кандидати на изборите.

Русия многократно е нанасяла удари по украински градове с балистични и крилати ракети, планиращи бомби и дронове. Украйна, подкрепяна от Запада, отвърна с удари по руска територия, като разчиташе в голяма степен на сравнително евтини и бързо произвеждани дронове, както и на крилати ракети.

Източник: БТА

/СХТ/

Източник: БТА

Първата сесия на Европейския граждански панел ще приключи днес с обобщение на мненията на 150 граждани от всички 27 държави членки на Европейския съюз (ЕС) по темата за демократичната устойчивост. През последните два дни те обсъждаха в Брюксел как демокрациите в Европа могат да станат по-устойчиви и как гражданите могат да участват по-активно в обществения живот.

Участниците ще продължат днес обсъжданията, започнали през първите два дни, и ще определят основните предизвикателства, върху които панелът трябва да се съсредоточи в следващите си заседания. Първата сесия започна с първите насоки за разбирането на понятието „демократична устойчивост“ и значението му в ежедневието, както и на идентифицирането на основните проблеми пред демократичния живот, които гражданите смятат за важни.

Сред участниците са и четирима българи – Габриела Караджонова-Малчева, родена в Любимец и живееща и работеща в Пловдив, Стефан Русев от Ивайловград, Михаела Колева от Ямбол и Александър Колев от Стара Загора.

Вчера, 19 септември, българските представители участваха в работата на фокус групите в сградата на Конгресния център „Алберт Боршет“ в Брюксел. Заедно с граждани от Германия, Италия, Чехия и други държави те дискутираха различни аспекти на демократичната устойчивост и споделяха своите виждания и личен опит.

Дискусиите поставиха акцент върху въпроси, свързани с начина, по който гражданите получават и оценяват информация, доверието в обществения дебат и институциите, възможностите за участие във вземането на решения и усещането на хората, че са чути от европейските, националните и местните власти. Европейската комисия определя демократичната устойчивост като способността на демократичните институции, гражданското общество, гражданите и общностите да се подготвят, да устояват и да се възстановяват от заплахи и кризи, като същевременно се запазват свободните избори, върховенството на закона, основните права и възможността за участие в обществения живот.

Първата сесия дава възможност на участниците да обменят гледни точки отвъд националните граници и да сравнят различния си опит. Идеята на гражданските панели е граждани, избрани на случаен принцип, да участват пряко в обсъждането на европейски политики и да формулират препоръки към Европейската комисия.

Работата на панела ще продължи през октомври, когато от 16 до 18 октомври ще се проведе втората сесия, този път онлайн. На нея участниците ще надградят дискусиите от септември и ще обсъдят какви действия могат да помогнат на гражданите и общностите да участват по-пълноценно в демократичния живот и да укрепят обществената устойчивост. Предвижда се тогава да започне и разработването на препоръки въз основа на определените приоритети.

Заключителната сесия ще се проведе в Брюксел през ноември. Тогава участниците ще обобщят дискусиите и ще прецизират идеите си в окончателни препоръки към Европейската комисия. Те ще бъдат използвани в последващата работа на Комисията за укрепване на демокрацията в ЕС в рамките на Европейския щит за демокрация.

Източник: БТА