/ТНП/

Източник: БТА

Дискусия за създаването на Национална галерия-музей на българските килими се състоя във Велико Търново. Въпросът вече не е дали да има музей на българските килими, а как той да бъде създаден по най-добрия начин. Това каза в рамките на дискусията Зорница Грекова, заместник-министър на културата.

В момента се обсъжда възможността сградата на бившия ЖП пансион във Велико Търново да бъде предоставена за създаването на музея, но е нужно най-подходящото юридическо решение, което да гарантира дългосрочното предназначение на сградата, допълни тя.

Важно е веднъж тази сграда, когато бъде дадена за музей на килима, да няма никакви практически възможности да бъде използвана за нещо друго. След намирането на юридическо решение ще бъдат задействани необходимите процедури, включително чрез решение на Министерския съвет и разговори между съответните министерства, общината и Фондация „Български килими“, посочи Гъркова.

Тя припомни, че през 2024 г. в ЮНЕСКО е била организирана кръгла маса, на която са били представени българските килими и колекцията на Фондация „Български килим“. В събитието са участвали представители на Българския културен институт в Париж, експерти и дипломати.

Община Велико Търново подкрепя идеята за създаване на музей с европейски измерения, но реализацията на проекта изисква доказана устойчивост, реалистична финансова рамка и ясна пътна карта, каза Нейко Генчев, заместник-кмет на Община Велико Търново. Той подчерта, че Общината не е спирачка на това начинание, а е страната, която настоява идеята да стане реалност, допълни той.

Реализирането на подобен проект изисква значителен обществен финансов ресурс. Самото преустройство на сградата, ако бъде избрана съществуваща постройка, във вид, отговарящ на съвременните музейни изисквания, вероятно ще изисква инвестиции от порядъка на няколко милиона лева, посочи Генчев. 

Председател на Фондация „Български килим“ е нидерландецът Якоб ван Бейлен, който колекционира български килими близо две десетилетия и е събрал представителна сбирка от над 1100 автентични килима от XVII до XX век. Той представи визията си за бъдещия музей. Според него той трябва да бъде модерен жив организъм, посещението в него е да предизвика емоции, а главната цел е съхранение на богатото наследство и предаването му на поколенията.

По време на срещата, в която участваха представители на институции, неправителствени организации и експерти, беше посочено, че създаването на национален музей на килима е предмет на законодателство и специални процедури. Необходимо е да бъдат изяснени отношенията между държавата, общината и фондацията, както и да бъде изработен модел за управление на бъдещата институция. 

Източник: БТА

„Продължаваме промяната“ застава зад протеста на музикантите от Българското национално радио (БНР) и зад исканията им за устойчиво финансиране и достойно заплащане, се казва в позиция, разпространена от пресцентъра на партията. 

„Повече от година музикантите от Симфоничния оркестър, Биг бенда, Оркестъра за народна музика и Смесения хор на БНР настояват за решение. Проведени са разговори, отправени са предложения и са дадени достатъчно възможности на институциите да намерят работещ модел. Вместо това проблемът продължава да се отлага“, посочват от формацията.

От ПП коментират, че не е нормално състояние за една европейска държава музикант от Симфоничния оркестър на БНР да обявява гладна стачка. Според тях това не е въпрос само на заплати, а е въпрос дали България иска да има свои професионални музикални състави, които създават, изпълняват и съхраняват българската музикална култура.

Според партията проблемът не може да бъде решен с еднократни увеличения и вътрешни икономии, а е необходим устойчив модел, който да гарантира както нормалното функциониране на БНР като обществена медия, така и бъдещето на неговите музикални състави.

Затова „Продължаваме промяната“ настоява първо държавата незабавно да осигури необходимото допълнително финансиране за музикалните състави на БНР, така че да бъде преодоляна непосредствената финансова и кадрова криза; второ: в бюджета за 2027 г. да бъдат предвидени устойчиви средства за развитие на четирите музикални състава на БНР – Симфоничния оркестър, Биг бенда, Оркестъра за народна музика и Смесения хор, и трето: Министерството на културата, Министерството на финансите, БНР и представителите на музикалните състави да започнат незабавно работа по промяна на статута и модела на финансиране на съставите. 

„България има нужда от силно обществено радио. А силното обществено радио има нужда от силни професионални музикални състави. Те не са разход, който трябва да бъде направен. Те са част от културната инфраструктура и паметта на България“, се казва още в позицията.

Затова от „Продължаваме промяната“ подкрепят протеста на музикантите от БНР и настояват институциите да поемат конкретен ангажимент с конкретни средства и конкретен срок за решение. „Държавата не трябва да чака оркестрите да замлъкнат!“, заявяват от партията. 

БТА припомня, че през март музикалните състави на БНР спряха концертната си дейност в знак на протест срещу ниските заплати. 

Източник: БТА