България
Националният клуб на жените в ДСБ е един от важните фактори на оцеляването на партията, заяви председателят Радан Кънев

Националният клуб на жените в ДСБ („Демократи за силна България“) е един от важните фактори на оцеляването на партията. ДСБ не се уплаши да чуе жените в своите редици, заяви председателят на партията Радан Кънев на форума на тема „Сигурността на XXI век: жените изграждат устойчиво общество“, организиран от Националния клуб на жените към партия „Демократи за силна България“, съвместно с Фондация „Конрад Аденауер“, по повод десетата годишнина на женската организация на партията.
В приветствието си към форума, над 90 участнички и гости от политиката, институциите, академичните среди и гражданския сектор, Кънев заяви, че ДСБ-жени допринесе обществото да стане по-добро и политиката да стане по-добра. Кънев припомни, че създаването на ДСБ-жени не беше посрещнато еднозначно вътре в партията и в цялото общество, защото се поставяше под съмнение дали в 21-ви век има място за женска политическа организация.
Радан Кънев отбеляза, че в трудните времена, когато партията губеше позиции и гласове, Националният клуб на жените привличаше нови хора в столицата и в страната. Много хора влязоха в ДСБ през Националния клуб на жените, много станаха известни и разпознаваеми политици, народни представители и общински съветници през клуба на жените. Той беше вратата, през която ДСБ ги привлече за обществените каузи, заяви лидерът на партията.
Кънев припомни, че една от първите битки на организацията е борбата с масовата реклама на хазарта в България, която беше приета негативно от по-голямата част от медиите. Клубът постави и друга тема – за връзката между хазарта и бързите кредити, и се изправи срещу могъщия бизнес, който тръгва от ниските нива на организираната престъпност и стига до най-високите върхове на властта, каза Радан Кънев. Друга тема, поставена от ДСБ-жени, беше сигурността на жените и домашното насилие, в момент, когато „общественото пространство беше пометено от пропагандата около Истанбулската конвенция“.
Кънев поздрави ДСБ-жени за темата на конференцията, защото според него сигурна държава се гради от сигурни семейства и сигурни граждани, а организацията още преди 10 години постави въпроси, които бяха чути.
Приветствие към участниците във форума отправи и Марияна Захариева, председател на Националния клуб на жените към ДСБ, която каза, че през тези десет години със съвместни усилия на жените в партията е изградена общност от активни и смислени дами, които вярват, че промяната започва с личната отговорност, с взаимната подкрепа и лидерството с кауза. Относно темата на форума тя посочи, че сигурността не е само способността да се защитим при заплахите, а да изградим достатъчно устойчиво общество, за да се справи с всяка една криза. Тя подчерта ролята на жените в изграждането на подобно общество.
Източник: БТА
България
Първата премиера за новия творчески сезон в Драматично-кукления театър „Васил Друмев“ бе на спектакъла „Опасен чар“

Първата премиера за новия творчески сезон в Драматично-кукления театър „Васил Друмев“ бе на спектакъла „Опасен чар“ и се състоя тази вечер в големия салон на шуменския театър.
Режисьор на „Опасен чар“ е Николай Гундеров. Участват гост-актьорите Стефан Милков, Любомир Нейков, Силвия Петкова, Диана Спасова, Васил Пенов и актьорите от трупата на шуменския театър Александра Михайлова, Антония Гюруди, Ванеса Пеянкова, Веселин Бърборков, Димитрия Милушева, Натали Никова, Нелли Таукчи, Петар Андреев, Росен Караджов и Стефан Мараджиев.
В „Опасен чар“ с изпълнения на живо се включи група „Джанго Зе“. В творческия екип на спектакъла са още сценографът Николай Николов, костюмографът Александра Йотковска, хореографът Татяна Янева и композиторът Денислав Анастасов. Асистент-режисьори са Невена Тодорова и Албена Бабева.
Продукцията е изградена по новелата на Свобода Бъчварова, каза на пресконференция на 16 септември Гундеров. Той коментира, че темата за измамниците и за лъжите е вечна, че тя не се събира нито във филм, нито в театър, по думите му, ако се събираше, щеше да бъде изиграна един път завинаги. „Ние се опитваме да слеем времената, излизаме от един исторически контекст, който е заложен в това произведение – времето на социализма, но влизаме в нашето време“, каза още той.
В началото на април от шуменския театър бе обявен кастинг за актьор, който да изиграе главната мъжка роля – на харизматичния измамник Генчо Гунчев, познат с многобройните си самоличности и имена на птици като „Ястребовски“, „Орелски“, „Соколов“ и др., в „Опасен чар“. С концерт на „Джанго Зе“ и обявяване на награди пред театъра в Шумен на 30 юни завърши третото издание на Комедийния театрален фестивал „Тодор Колев“.
Източник: БТА
България
Кюстендил става притеглен и туристически, каза президентът Илияна Йотова, която гостува в града за Празника на плодородието

Кюстендил става притеглен и туристически, каза президентът Илияна Йотова, която посети града за Празника на плодородието. Пред журналисти, докато вървеше към празничната сцена, тя посочи, че идва в Кюстендил за втори път през годината, защото той един от най-хубавите градове.
От сцената президентът Йотова поздрави хората на площада и посочи, че в това време от годината Кюстендил става уютния дом на есента. „Гальовните лъчи на слънцето, на есенното слънце огряват вълшебната Осоговска планина и в тази красота град Кюстендил става още по-цветен, още по-пъстър и още по-весел“, каза тя и поясни, че е така защото кюстендилци пазят най-ценното, а именно – в Кюстендил се усеща българския корен и всеки се чувства у дома. Защото хората го посрещат гостоприемно и с широки усмивки. Йотова, каза още, че неслучайно римските монети в Пауталия са изсечени с образите на земните блага, защото това е вълшебен край, плодородна земя, която ражда тези блага. И древните са знаели стойността на тази земя. „За нас българите най-ценното е, че тук в Кюстендил се пази българското, пазят се традициите и онази извечна, вековна вътрешна любов на всеки българин към земята, която го храни“, каза още Йотова.
В изказването си кметът на община Кюстендил Огнян Атанасов посочи, че тази година се навършват 130 г. от първото овощарско изложение в България, което се е провело в Кюстендил. Атанасов поздрави жителите и гостите на града и отправи пожелания за здраве и единство.
След изказването си президентът Илияна Йотова изслуша изпълнение на децата от Вокална група „Калпазани“ при Шесто ОУ „Св. Паисий Хилендарски“ – гр. Кюстендил. Празничната програма продължи с концерт на Николина Чакърдъкова и Неврокопския танцов ансамбъл.
/ТНП/
Източник: БТА
България
Петвековният ямболски Безистен отбеляза празника си с дигитални и арт работилници, музикално-художествен пърформанс и концерт

Петвековната сграда на ямболския Безистен отбеляза 11 години от преобразуването си в културно-информационен център. Празничната програма включваше дигитални и арт работилници, изложби, музикално-художествен пърформанс, ученически пленер и концерт на Вениамин – участник в различни музикални формати.
През целия ден посетителите имаха възможност да разгледат интерактивната експозиция „Дигитални близнаци на занаяти от старо време“, представена от Регионалния етнографски музей на открито „Етър“ – Габрово. Мнозина „влязоха” виртуално в тюфекчийската работилница на майстор Марко и се обучаваха в традиционни умения. Имаше демонстрации на автентична техника за изработка на колани „на кори“, както и работилница за гайтанени изделия. В допълнение Общинският детски комплекс в Ямбол предложи творческа работилница по плетене на една кука.
По повод празника беше организиран и традиционният ученически пленер „Безистенът – място за срещи”. Своя поглед върху сградата – символ на града, представиха възпитаници на Националната художествена гимназия „Димитър Добрович“ – Сливен и на ямболската Гимназия по строителство, архитектура, геодезия и дизайн „Кольо Фичето“.
В зала „Съвременност” посетителите се докоснаха до изкуството на Гита Маркова, представено в изложбата „Стъклени послания“. Експозицията включва мащабни стъклени пластики и пространствени произведения, вдъхновени от структурата на чергата и от цветовете и символите в българската везба.
Сред акцентите в програмата беше пърформансът „Формата на музиката“, при който в реално време пред публиката твориха съвместно концертмайсторът и художествен ръководител на местния Камерен ансамбъл „Дианополис“ Красимира Султанова и ямболският скулптор и художник Иван Стоянов.
Кулминацията на празника дойде вечерта с концерта на изпълнителя Вениамин, който поднесе на публиката хитови песни и спечели нейните аплодисменти.
Ямболският Безистен е бивш покрит пазар, смятан за еталон на османската архитектура, останал до наши дни. През последните сто години е претърпял няколко реконструкции, като през 70-те години на ХХ век е възстановен в първоначалния му вид. След последното обновяване от 2015 г. по европейска програма масивната сграда функционира като културно-информационен център и е средище на културния живот в града. Безистенът в Ямбол е част от 100-те национални туристически обекта и е със статут на паметник на културата с национално значение.
/ТНП/
Източник: БТА
-
Икономикапреди 3 месеца„Енвидиа“ губи позиции на китайския пазар на чипове за изкуствен интелект за сметка на местни производители, най-вече -„Хуавей“
-
Обществопреди 2 месецаДАНС твърди, че за година е разкрила десетки шпиони. Повечето са мурзилки
-
Обществопреди 1 месецЖители на Елин Пелин ще протестират срещу изграждането на инсинератор край Равно поле
-
Спортпреди 1 месецЗинга Барбоза Фирмино се класира за финала на троен скок на Световното първенство по лека атлетика до 20 години в Юджийн
-
Спортпреди 4 седмициВратарят Бентли се присъедини към Ковънтри от Уулвърхяптън
-
Политикапреди 3 седмициСпаси София предлага удължено работно време на градския транспорт при късни мачове и големи концерти
-
Спортпреди 1 месецВтори бронз за ансамбъла на България на финалите на шампионата на планетата във Франкфурт
-
Обществопреди 1 месецВъздухът в София се подобрява, очаква се трайно разсейване на дима от Сърбия
