„Лукойл“ работи с минимална надценка, но следи да има положителен финансов резултат, каза особеният търговски управител на дружеството Евгени Симеонов пред Българската национална телевизия. 

По думите му към момента дружеството е на положителен резултат, но не се знае как ще завърши годината. Дружеството работи добре, но да се говори за печалба е прекалено рано, каза той.

По думите му намаляването на акциза на пробан-бутана, обявено от правителството, е добра мярка, защото това гориво се използва от най-уязвите слоеве на обществото 

Всички потребители страдат от високите цени на горивата, но това е проблем не само за България, акцентира той.  

Симеонов подчерта, че ако „Лукойл“ започне да намалява изкуствено цените, това ще доведе до декапитализация.

По думите му тежките разходи за рафинерията са застраховките, разходите по Зелената сделка и други. 

Преди 15 години, когато Европа  реши да е зелена, това доведе до тежката регулация и в последствие над 36 рафинерии в Европа затвориха. Това производство беше преместено в Персийския залив, който в момента е блокиран и цената започва да се повишава, каза той. 

„Лукойл Нефтохим“ използва в момента 52 типа петрол, които се внасят от различи точки на света – Либия, Ирак, Южна Америка, Африка, Норвегия, предимно през Черно море, обясни Симеонов. 

Недостиг на горива в България няма да има, докато „Нефтохим Бургас“ работи и функционира, подчерта Симеонов, допълвайки, че „Лукойл“ е направил всичко възможно като отстъпки по отношение на цените на горивата. 

Забраната за износ на горива предтои да отпадне след гласуването в пленарна зала и публикуването в „Държавен вестник“ на съответното решение, което към момента е одорено от Комисия по икономическа политика, инвестиции и индустрия на парламента, посочи той. 

Източник: БТА

Царево беше пълно с туристи до средата на септември, а туристическият сезон по Южното Черноморие се движи около нивата от миналата година. Това каза кметът на Царево Марин Киров по време на националната среща на държавата, местната власт и бизнеса в туризма „Дълголятие/Гостоприемно море 2026“, която се проведе в Царево. Киров посочи, че и в момента в Синеморец, Лозенец, Варвара и Ахтопол има туристи. По думите му днес в Ахтопол започва четиридневен фестивал, който също е част от усилията за привличане на посетители в края на сезона.

„Всъщност гоним нивата от миналата година, което за нас е добре. Нямаме отчетлив спад, напротив, всички събития на общините бяха посещавани“, каза Киров. Той допълни, че освен плажовете и градовете интерес за туристите представляват и различните събития, които се провеждат в общините по Южното Черноморие.

Според кмета на Царево развитието на региона като туристическа дестинация трябва да включва не само морски преживявания и плаж, а по-широк набор от възможности за посетителите. Той посочи спортните и културните прояви като направления с потенциал за по-ранно начало и по-дълъг туристически сезон. Общините по Южното Черноморие се стараем да не предлагаме само морски преживявания и плаж, а завършени дестинации, в които хората имат причина да се връщат, причина да участват в спортни събития, в културния живот, каза Киров.

Той отбеляза, че на фона на войните и конфликтите, както и на първата година от членството на България в еврозоната, очакванията за туристическия сезон са били свързани с възможен спад. По думите му резултатите по Южното Черноморие това лято обаче показват, че тези очаквания няма да се оправдаят. 

„Дълголятие“ е национална инициатива на Министерството на туризма, насочена към удължаване на туристическия сезон по Южното Черноморие, с акцент върху месеците септември и октомври. Инициативата започна през 2025 г., като беше реализирана в партньорство с Областна администрация Бургас и черноморските общини. Основната цел е Южното Черноморие да бъде представяно не само като дестинация за летен туризъм, а като място за посещения и извън пиковите месеци юни, юли и август, чрез насърчаване на културния, историческия, спортния и фестивалния туризъм. 

Източник: БТА

Значителни количества плодове останаха нереализирани тази година. Това каза пред БТА председателят на Националната браншова камара „Плодове и зеленчуци“ за област Сливен Коста Петров след проведената в село Еленово, община Нова Загора, кръгла маса на тема „Българските плодове и зеленчуци: от градината до пазара – решения за доходи, вода и защита на производството“.

Форумът бе част от двудневно изложение „От градината до теб – Еленово 2026“ в новозагорското село.

По думите на Петров около 2000-3000 тона праскови са останали нереализирани, а при сливите се очаква количеството да е над 10 000 тона. Той посочи, че общото производство на сливи в страната тази година е около 30-35 000 тона. По думите му изкупните цени на сливите са били между 18 и 22 евроцента за килограм.

Като основен проблем пред сектора Петров посочи реализацията на произведената продукция. Според него са необходими политики, които да подпомогнат производителите при достъпа до пазара и преработката.

БТА припомня, че през август производители на праскови блокираха път с настояване за спешни мерки от държавата заради високите производствени разходи и затрудненията при реализацията на продукцията. През тази година реколтата бе рекордна, но това доведе до сериозно натоварване при приемането на продукцията в консервна фабрика „Фрукто-Сливен“ и напрежение сред производителите. 

По време на кръглата маса в с. Еленово са били поставени и въпроси, свързани с финансирането на сектора. Петров посочи, че според информацията, получена от бранша, част от необходимите средства все още не са налични. Той изрази очакване плащанията по мерките за подпомагане да бъдат извършени до края на октомври.

Сред обсъдените теми е било и напояването. Петров посочи необходимостта от по-лесно узаконяване на сондажите, използвани за напояване.

По думите му е поставен и въпросът за стоковото тържище за плодове и зеленчуци в Сливен, но все още няма яснота дали ще бъде предоставено за нуждите на сектора.

Кооперирането също е било сред темите на дискусията. Петров каза, че производителите очакват законодателни промени, които да улеснят обединяването им. По думите му подобни обещания се дават от години, затова браншът очаква конкретни действия.

Кръглата маса в Еленово бе посветена на достъпа на българските производители до пазара, изкупните цени, нелоялните търговски практики, напояването и климатичните рискове, растителното здраве и борбата с вредителите, недостига на работна ръка и административната тежест. Обсъдени бяха още кооперирането, късите вериги на доставка и директните продажби.

Изложението продължава и утре, когато акцентът ще бъде поставен върху технологиите, бизнеса и българския вкус.

Източник: БТА