Христо Ботев е не само герой от националноосвободителното движение, той е част от нас, еманация на националния ни дух. Това каза президентът Илияна Йотова на откриването на изложбата „Христо Ботев: 150 години безсмъртие. Памет и приемственост“ в Европейския парламент (ЕП) в Страсбург, подготвена от Университета по библиотекознание и информационни технологии съвместно с Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и Държавна агенция „Архиви“. Представянето на експозицията в ЕП е по инициатива на евродепутата Кристиан Вигенин от БСП/ПЕС.

По думите на Йотова Христо Ботев е високият дух на България в края на ХIХ век. Тя посочи, че толкова млад човек, само 29-годишен, е създал едни от най-добрите образци на литературните балади в българската литература.

Йотова припомни, че Ботев е дал живота си за свободата на България и че сам е участник в освободителната революция, тъй като за себе си знае, че няма друг изход, освен да се притече в помощ на любимото отечство.

„Ако днес прочетем публицистиката на Христо Ботев, е стряскащо – онова, за което пише, образите, които изгражда, сякаш ги пише за нашето време, за ХХI век“, заяви държавният глава.

Илияна Йотова цитира френски поет, който казва, че смъртта не означава нищо, когато живееш в паметта на наследниците.

„Той е не само герой от националноосвободителното движение, той е част от нас, еманация на националния ни дух, на онова, което години, векове като народ сме потискали в себе си с лелеяната свобода. Тази памет, този ген са вече част от самите нас като народ“, каза още Йотова и пожела „На добър час“ на изложбата.

Вашето присъствие, госпожо президент, е важен знак колко значима е тази среща на българската история и култура с европейската публика, посочи Кристиан Вигенин. По думите му изложбата дава шанс „да представим пред нашите европейски приятели една от онези личности, без която трудно можем да разберем България“.

„Той е повече от историческа личност. Той е част от начина, по който разбираме себе си като народ. Поет, публицист и революционер, той е от онези редки личности, които оставят след себе си не само велико творчество, но и оформят представите ни за свобода, достойнство и гражданска смелост. Ботев е сред основополагащите имена на модерната българска поезия и литература. В неговите стихове личната болка се среща с обществената несправедливост, любовта с дълга, а копнежът за свобода – с готовността да платиш цената ѝ“, каза още евродепутатът.

За експозицията, съдържаща 20 тематични платна, със снимки и информация, които проследяват живота, революционната дейност и делото на поета и революционер, говори нейният съавтор проф. Ваня Добрева.

Сред гостите бяха още министърът на външните работи Велислава Петрова, министърът на правосъдието Николай Найденов, Западноевропейският митрополит Антоний, представители на европейски и български институции, директорът на Националния музей „Христо Ботев“ в Калофер Ася Николова и др.

На официалното откриване на изложбата ученици от Българското училище в Страсбург, което носи името на поета, рецитираха поемата „Хаджи Димитър“ на български и на френски език.

Изложбата ще остане достъпна за посетителите в пространството на Европейския парламент в Страсбург.

Източник: БТА

Творци и творчески колективи в 11 категории бяха отличени за ярки постижения в областта на културата на церемония на Столичната община в Националната галерия – Двореца. Специалната награда на София за изключителни постижения и принос в националната култура получи писателят и драматург Стефан Цанев, а статуетката му беше връчена от кмета на София Васил Терзиев.

Наградите се дават традиционно в навечерието на Деня на София – 17 септември. Те са за конкретно произведение или художествен факт, създадени, представени и реализирани на територията на София в периода от 1 юли 2025 г. до 30 юни 2026 г., които имат принос за културния живот на града.

Наградите са в областите „Литература“, „Театър“, „Музика“, „Визуално-пластични изкуства“, „Художествена фотография“, „Кино“, „Архитектура, опазване на културното наследство и естетизация на градската среда“, „Критика и журналистика в областта на културата“, „Танцово изкуство“, „Фолклорни сценични изкуства“ и „Съвременни перформативни и мултижанрови изкуства“.

„Изключително съм щастлив да бъдем заедно и исках да поздравя всички номинирани и всички победители. Но има един голям победител, всъщност двама – нашият град и България, която благодарение на вашия талант, на всичко, което вие давате, става все по-нормална, все по-гледаща в бъдещето страна“, каза Васил Терзиев.

Той пожела на творците да бъдат вдъхновени и да не се страхуват от предизвикателствата. По думите му всички имат нужда от тяхната критика, от различния им поглед към света и от това да показват възможностите за бъдещето. „Бъдещето, което много често вие го виждате, а на нас трябва да ни бъде обяснено. Така че ви пожелавам много устрем в това да вървите против тълпата, да не ви е страх и да показвате накъде бихме могли да отидем“, каза кметът.

Терзиев пожела на творците, независимо от предизвикателствата и моментите на отчаяние, да не губят вяра в българския народ. „Имайте сила, имайте любов, имайте търпение, за да можем заедно да построим това по-хубаво бъдеще, за което всички мечтаем. Благодаря ви за всичко, което правите, поклон пред таланта ви“, каза той.

Специалната награда на София получи Стефан Цанев. Статуетката, дело на скулптора Георги Чапкънов, е реплика на статуята „София“ в центъра на столицата. „Искам да благодаря на Съюза на артистите, че ме предложиха за тази награда. Благодаря на артистите, на всички артисти въобще, защото имах щастливата участ да живея през последните 65 години от живота си заедно с тях“, каза Стефан Цанев.

Той благодари на хората, които казват добра дума за него и го обичат, както и на тези, които не го обичат, защото „тяхната вражда събужда в мен и поддържа чувството за съпротива“. „Защото изкуството е съпротива. Съпротива против неправдите, съпротива против мълчанието, когато е несправедливо, съпротива против апатията, съпротива срещу смъртта“, каза Цанев.

На 7 август тази година Стефан Цанев отбеляза 90-годишнината си.

В направление „Литература“ наградата беше присъдена на Тодора Радева, Демна Димитрова и Ивана Хиткова от фондация „Прочети София“ за проекта „Литературни срещи 2026“. Грамоти получиха Кристин Димитрова и проф. Галин Тиханов.

В област „Театър“ беше отличен Йордан Ръсин за моноспектакъла „Викове от подземието“. Грамоти получиха Койна Русева и Бойка Велкова.

В категория „Музика“ наградата получи Ангел Заберски. Грамоти бяха връчени на Светлин Русев и на Хора на Софийските момчета с диригент Александър Митев.

В „Танцово изкуство“ бяха отличени Ива Свещарова и Вили Прагер за спектакъла „Тела на властта“.

Наградата в категория „Архитектура, опазване на културното наследство и естетизация на градската среда“ беше присъдена на екипа зад проекта „Сградите разказват“ на Регионалния исторически музей – София – Йордана Николова, Валентин Витанов, Даниел Иванов, Марио Филипов и Тихомир Ташев.

В „Художествена фотография“ беше отличен екипът зад изложбата и албума „Повече от една снимка. История на българската фотография през ХХ век“ в Софийската градска художествена галерия – Аделина Филева, Ренета Георгиева, Иво Хаджимишев, Катерина Гаджева, Георги Лозанов, Явор Попов и Тихомир Стоянов. Грамоти получиха Никола Михов и Надежда Павлова, куратори на изложбата „Градината на пчелите“, както и проф. Цочо Бояджиев.

В категория „Кино“ наградата получи „Киноклуб Супер 8“ за поредицата от събития „Кинолюбителите“. Наградата приеха Неда Миланова и Кеворк Ванлян.

В „Визуално-пластични изкуства“ беше отличен Правдолюб Иванов за изложбата „Орнаменти на болката“, представена в галерия КУБ на Регионалния център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“. Грамоти получиха Адриана Андреева и Бояна Гяурова от „Студио Комплект“ ООД и Анелия Николаева, директор на Националната галерия.

В категория „Фолклорни сценични изкуства“ беше отличен Фолклорен танцов ансамбъл „София-6“ за концерт-спектакъла „370“, създаден и представен по повод 50-годишнината на ансамбъла.

В „Съвременни перформативни и мултижанрови изкуства“ наградата получи Галина Борисова за „A Never Ending Story“ – реконструкция на емблематична хореография, и съпътстваща изложба. Грамота получи Виктория Драганова от фондация „Син куб“, създател и артистичен директор на фестивала „Девет слона“.

В категория „Критика и журналистика в областта на културата“ наградата беше присъдена на проф. д.н. Камелия Николова за книгата „Българският театър 1856-2026. Репертоарни политики/Постановъчни практики“. Грамоти получиха Илия Граматиков и Леонард Георгиев, главен редактор на списание „Стълбата“.

„Наградата на журито“ беше присъдена на „Студио Комплект“ – Адриана Андреева и Бояна Гяурова, за „Европейски дизайн фестивал 2026“. Сред отличените с номинации бяха още Светлин Русев за музикалния проект „Ad limites impossibilitatis“, Красимир Костов за изложбата „Градината на пчелите“ и Виктория Драганова и фондация „Син куб“ за второто издание на фестивала „Девет слона“.

Източник: БТА

/ЛРМ/

Източник: БТА