/ЕС/

Източник: БТА

Търговският дефицит на Япония е достигнал 1,1 трлн. йени (7 млрд. долара) през август, тъй като скокът в цените на петрола, причинен от конфликта в Близкия изток, доведе до рязко покачване на японския внос, предаде Асошиейтед прес.

Това е четвъртият пореден месец на дефицит по  външнотърговския баланс на страната, според предварителните данни на министерството на финансите.

Бедната на природни ресурси Япония внася практически цялото количество необходим й петрол. Преди войната в Иран суровината идваше от Персийския залив, през Ормузкия проток, който сега е на практика блокиран заради патова ситуация в конфликта.

Вносът на Япония през август се е повишил с 28 процента спрямо същия месец на миналата година до 11,15 трлн. йени (71,9 млрд. долара) зарадискока в цените на петрола. 

Износът е нараснал с 19,3 процента до 10 трлн. йени (64,5 млрд. долара), основно в секторите на компютърните чипове и автомобилите.

По държави или региони износът на Япония за САЩ се е увеличил с 24,9 процента спрямо предходната година, докато вносът от САЩ се е увеличил с 55,2 процента. Износът за Близкия изток е спаднал с 5,2 процента, докато вносът от този регион е намалял с 4,2 процента, а износът за Европа е отбелязал леко повишение от 11 процента, докато вносът е нараснал с 20,4 процента.

Цената на суровия петрол сорт Брент се повиши значително през последната година – от нива над 60 долара за барел до над 100 долара, като през април достигна дори 118 долара за барел.

Сега вниманието е насочено към това, какви мерки биха могли да предприемат САЩ и Япония по отношение на водещите лихви. Изявленията на американския министър на финансите Скот Бесънт бяха широко възприети като натиск върху японската централна банка да повиши лихвите си – ход, който би подкрепил йената.

Напоследък японската валута поевтиня спрямо американския долар, въпреки краткия подем, настъпил благодарение на съвместната интервенция на САЩ и Япония.

Доларът се търгува на ниво от около 155 йени, като някои анализатори очакват той да падне до около или под 150 йени по-късно през годината.

Японската централна банка (Bank of Japan) ще заседава по-късно тази седмица, за да вземе решение относно референтните си лихви, като пазарите очакват повишение до 1,25 процента спрямо сегашния 1 процент.

Източник: БТА

Очаква се Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ да повиши основната лихва след днешното си двудневно заседание за първи път, откакто Кевин Уорш пое ръководството на централната банка. Упорито високата инфлация и цените на петрола, надхвърлили 100 долара за барел, засилват перспективите за увеличение на ставката с 0,25 процентни пункта (25 базисни пункта) до диапазона 3,75–4,00 на сто, информира Ройтерс.

Очакваното повишение поставя Уорш в деликатна ситуация. Президентът Доналд Тръмп го назначи за ръководител на УФР с очакването той да понижи лихвите. Досега Тръмп не е критикувал лично Уорш за все още високите лихви. Не е ясно обаче как Тръмп би реагирал на повишение на лихвите само месеци преди междинните избори през ноември, на които Републиканската партия ще защитава крехкото си мнозинство в Конгреса.

Най-новите данни за инфлацията, обявени в петък от американското министерство на труда, показаха, че потребителските цени в САЩ са отбелязали ускорение на месечна основа през август, след като цените на бензина на дребно в страната се увеличиха, което засили натиска върху УФР да затегне паричната политика.

С изключение на цените на храните и енергията, американските потребителски цени са нараснали до 0,3 на сто през август спрямо юли, и с 2,4 на сто на годишна основа, след като през юли спрямо същия месец на 2025 г. ръста беше 2,5 на сто. Според икономистите това развитие е несъвместимо с целта на УФР за равнище на инфлацията от 2 на сто. Допълнителен фактор са цените на петрола, които са над 100 долара за барел заради възобновеното напрежение в Близкия изток.

Самият Уорш неведнъж е подчертавал, че централната банка трябва да гарантира ценова стабилност и че инфлацията трябва да се забавя достатъчно бързо към целевото равнище. Няколко членове на Федералният комитет за отворените пазари (FOMC) вече настояват за повишение на лихвите, след като на заседанието през юли трима управители на регионални подразделения на УФР гласуваха „против“ запазването на лихвата без промяна – Бет Хамак, управителят на клона на централната банка в Кливланд, Нийл Кашкари на клона в Минеаполис и Лори Логан на този в Далас. Според анализатори ново повишение може да бъде придружено от сигнал, че предстоят и допълнителни увеличения.

Преди седмица перспективата за повишение изглеждаше значително по-несигурна, но последните данни за инфлацията промениха очакванията. Според инструмента „Фед Уоч“ (FedWatch) пазарите вече оценяват на около 85 на сто вероятността централната банка да повиши лихвата. Според икономисти Уорш може да разчита на подкрепата на мнозинството от членовете на УФР, но решението би могло да го принуди да даде по-ясни насоки за бъдещата посока на лихвената политика.

Миналата седмица Европейската централна банка (ЕЦБ) очаквано повиши водещите си лихви с по 25 базисни пункта. Това беше второ увеличение на ставките на ЕЦБ от началото на годината и бе съпроводено от ревизирани нагоре оценки на банката за инфлацията в еврозоната през идните две години.

Източник: БТА