Турция планира да изстреля първия си космически апарат за изследване на Луната в началото на 2027 г., съобщи вестник „Акшам“, позовавайки се на изявление на министъра на промишлеността и технологиите Мехмет Фатих Каджър.

Проектът е част от Националната космическа програма и представлява първата мисия на страната в дълбокия космос, а ако мисията приключи успешно, Турция ще стане деветата страна в света, достигнала до Луната, уточнява изданието. По официална информация до момента Лунната изследователска програма на страната е изпълнена на 77 процента.

Вестникът информира, че апаратът с тегло около 3,5 тона е разработен над 80 процента с местни технологии и ресурси. В проекта участват близо 2000 инженери, изследователи и технически персонал, включително експерти от турския държавен научноизследователски институт изследване на космоса към „Тюбитак Узай“ (TÜBİTAK UZAY) и компанията „Делта“ (Delta). При изграждането му е използван инженерният опит, придобит от предишни турски спътникови проекти като „Гьоктюрк-2“ (GÖKTÜRK-2), „Имедже“ (İMECE) и „Тюркстат 6А“ (TÜRKSAT 6A).

Вестникът представя като ключов елемент от мисията разработването на местна хибридна задвижваща система, която ще се използва за маневри в орбита. След изстрелването си космическият апарат ще пътува около два месеца до Луната и цялата продължителност на научната мисия в лунна орбита може да достигне до година и половина, добавя изданието.

По време на престоя в орбита се предвижда с научни прибори да бъдат направени измервания на лунната повърхност, нейното магнитно поле, радиационната среда, взаимодействието със слънчевия вятър и механизмите на образуване на вода, разказва за проекта „Акшам“.

Според календара на подготовката преди изстрелването апаратът трябва да премине през серия от тестове в Центъра за интеграция и тестване на космически системи на гиганта в турската отбранителна промишленост „Тусаш“ (Turkish Aerospace Industries, TUSAŞ), включващи симулации на космическа среда, термичен вакуум и електромагнитна съвместимост. След това се предвижда той да бъде транспортиран до космическия център „Кенеди“ в САЩ, откъдето ще бъде извършено изстрелването, посочва вестникът.

Източник: БТА

Цените в Хърватия на стандартния бензин, дизела и оцветения в синьо дизел ще се повишат с шест цента на литър от утре, а цената на пропан-бутана (LPG) за резервоари и бутилки ще нарасне с пет цента на килограм, предаде агенция ХИНА, позовавайки се на решение на хърватското правителство.

Новите максимални цени на дребно, валидни за следващите седем дни, ще бъдат 1,73 евро за литър за стандартен бензин, 1,85 евро за дизел и 1,40 евро за „син дизел“, използван от земеделски производители и рибари. Цената на пропан-бутана ще бъде 1,38 евро за килограм при зареждане в резервоари и 1,95 евро за килограм при бутилки.

Без държавно регулиране на цените бензинът би струвал 1,93 евро за литър, дизелът – 2,16 евро, синият дизел – 1,49 евро, пропан-бутанът за резервоари – 1,49 евро, а пропан-бутанът за бутилки – 2,19 евро за килограм.

Хърватското правителство запази непроменени надценките и акцизите спрямо предходния седемдневен период. Съгласно разпоредбата, определяща максималните цени на дребно за петролните продукти, цените се изчисляват по формула, въз основа на базовата цена на изкопаемото гориво през предходния седемдневен период, като надценката е ограничена до 0,1235 евро на литър за бензин, 0,0945 евро за дизел и 0,0236 евро за „син“ дизел, както и до 0,9037 евро на килограм за пропан-бутан в бутилки и 0,4416 евро на килограм за големи резервоари.

(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)

Източник: БТА

Студентското движение в Сърбия се регистрира за участие в предсрочните парламентарни избори на 25 октомври. 

Студентите се събраха пред Ректората на Белградския университет и с шествие до сградата на Републиканската избирателна комисия (РИК), което нарекоха „разходка на победителите“, преминаха по централните белградски улици, за да регистрират своята предизборна листа под името „Студентска листа – Студентите печелят“.

Студентите носеха бутафорна фигура на „победителя“, изработена от хартия,  който държи кутия с подписи за регистрацията на предизборната листа в ръка, както и множество знамена на различни факултети.

Всички кутии с подписи бяха приети от представители на РИК, като на излизане студентите обявиха, че ще отнеме време да бъдат преброени, защото са много повече от 10 000, както изисква избирателния закон в Сърбия.

Студентите представиха и предизборна листа от 250 кандидати за депутати, която според тях е създадена чрез повече от година пленуми ( неформални ръководни органи на студентското движение), блокади на дейността на факултетите и вземане на решения на принципа на пряката демокрация.

Списъкът включва професори, лекари, художници, активисти, предприемачи и хора от различни части на Сърбия. Както студентите заявиха, кандидатите не са били избрани сред партийните лидери, нито списъкът е бил съставен при закрити врати.
 
Те посочват, че процесът на избор на кандидатите не винаги е бил бърз или лесен, но че за тях е било важно предизборната листа да бъде създадена според принципите на пряката демокрация, а не според модела, срещу който твърдят, че се борят.

В съобщение на своя сайт студентите казват още, че в списъка няма нито едно име, което да засенчи останалите, защото не искат нов лидер или създаването на „култ към личността“. Те очакват кандидатите за народни представители да бъдат отговорни към работата си, да изслушват гражданите, които представляват, и да обясняват решенията си, с посланието, че парламентарният мандат не е награда, привилегия или начало на политическа кариера, а обществена работа, за която човек е отговорен пред тези, които са му гласували доверие да ги представлява.

Студентското движение стартира на 10 септември предизборната си кампания в северния сръбски град Нови Сад, откъдето започна масово социално недоволство след като на 1 ноември 2024 г. се срути бетонната козирка на ремонтираната в продължение на три години жп гара в града и причини смъртта на 16 души, а един бе тежко ранен.

Студентите блокираха над 60 факултета и оглавиха антиправителствени протести, обвинявайки властите за инцидента, като издигнаха антикорупционни искания.

През май 2025 година те поискаха свикване на предсрочни парламентарни избори и продължиха с протестите, които преминаха през две общи стачки, прояви на гражданско неподчинение и сблъсъци с привърженици на управляващата Сръбска прогресивна партия (СПП).

Източник: БТА