Държавните институции вече ще бъдат задължени да отчитат редица качествени, екологични и социални показатели, като в същото време използват максимално улеснена и опростена единна система в целия ЕС. „Европейските публични средства следва, където е възможно, да създават работни места, инвестиции и възможности в Европа, вместо да пълнят портфейлите на нашите конкуренти“, заяви еврокомисарят по индустриалната стратегия Стефан Сежурне при представянето на законодателството.

Очаквано новата рамка има потенциала да ограничи или изцяло да изключи компании от трети страни, включително Китай, от апетитното публично европейско портфолио на стойност 2.6 трлн. евро годишно (около 15% от БВП на съюза).

ПОЛИТИКА

Липсата на борба с корупцията струва на Румъния 770 млн. евро

От съвместното членство на България и Румъния в ЕС от 2007 г. насам от южната страна на Дунава се изграждаше модел на държавно контролирана корупция, а от северната той беше разрушаван в продължение на години. „Моята основна заслуга беше в това да отворим очите на хората, че няма недосегаеми. И на тях това им хареса“, каза преди три години пред „Капитал“ в Букурещ Моника Маковей, бивш министър на правосъдието на Румъния и след това евродепутат. Битката в северната ни съседка за върховенство на правото преди това се водеше ожесточено от Лаура Кьовеши – бивш главен прокурор на Националната дирекция за борба с корупцията и след това първият европейски главен прокурор.

Антикорупционната офанзива в Букурещ обаче много бързо приключи, когато през 2022 г. се въведе специално звено за разследване на магистрати. Оттогава законодателството, нужно за пълноценното провеждане на разследвания за почтеност, беше на практика парализирано. „Вече делата за корупция по високите етажи на властта масово се прекратяват заради процедурни хватки, разследванията и обвинителните актове намаляха драстично, а съдебни битки, точили се с десетилетия, завършват с тихи оправдателни присъди“, пише Доминик Фриц, кмет на Тимишоара и лично изпитал на гърба си тежестта на „завладяната държава“, в свой анализ. Международните наблюдатели и индекси (като BTI 2026) констатират сериозно влошаване на антикорупционната инфраструктура в Румъния.

Източник: Капитал

Гърция също така привлича все по-голям интерес сред инвестиционните фирми от Персийския залив, заяви Карацас, на фона на конфликта с Иран. Карацас, който изготви данъчната оферта на Гърция, заяви, че Атина е провела разговори с различни големи хедж фондове относно установяването на дейност в страната.

От 2019 г. насам Гърция позволява на заможни лица, както чужденци, така и гърци, чието данъчно пребиваване е в страната, да освободят чуждестранните си доходи от данъчно облагане, като плащат годишен фиксиран данък от 100 хил. евро, а чужденците са освободени и от гръцкия данък върху наследствата за активи, намиращи се извън страната.

Целта е създаване на реален бизнес

Новото преференциално третиране за фондовете за частен капитал и хедж фондовете е свързано с условието гръцкото предприятие, което ги наема, трябва да изразходва най-малко 3 млн. евро годишно за дейността си в страната, като този праг е бил определен от правителството, за да се гарантира, че фондовете ще развиват реална дейност, а няма да имат само формално присъствие. „Основната цел е те да дойдат тук и да създадат истински бизнеси“, заяви Карацас пред FT. „Или идваш както трябва, или изобщо не идваш.“

Очаква се Rokos Capital Management да започне с относително малък екип в Атина, но според запознати със ситуацията, цитирани от FT, в крайна сметка екипът може да нарасне до около 50 души.

Гръцкото правителство също се стреми да структурира стимулите така, че инвестиционните мениджъри да могат да установят дейност в страната, без да създават нежелани данъчни задължения за по-широките си международни бизнеси. Ръководителите, които се преместват от чужбина, вече могат да се възползват от така наречения режим „5C“ в Гърция, съгласно който доходите от трудова дейност, отговарящи на изискванията, подлежат на 50-процентно данъчно облекчение в продължение на седем години.

Източник: Капитал

Малко след като Канада и Америка се оказаха въвлечени в най-тежката двустранна търговска война в съвременната си история, защитените телефони на водещите европейски лидери започнаха да звънят заради трансатлантически разговор. Марк Карни настояваше отношенията на Канада с ЕС да преминат на следващо ниво – смел ход за пренастройване на икономическите връзки на западния съюз.

В продължение на месеци канадският министър-председател водеше частни разговори с почти всеки значим европейски лидер – от Франция до Италия, Германия и Скандинавия, а дори и с някои от по-малко известните кралски особи на континента – за това как Канада и нейните 41 млн. души да се интегрират по-дълбоко в европейския клуб от 27 държави.

Източник: Капитал