Свържете се с нас

Икономика

Най-големият държавен инвестиционен фонд в света планира да намали вложенията си в американски държавни облигации

Норвежкият държавен инвестиционен фонд предложи да намали дела на държавните облигации в инвестиционния си портфейл на стойност 2,3 трилиона долара, съобщи Си Ен Би Си. Това ще засегне най-вече притежаваните от него американски държавни облигации, тъй като фондът се стреми да диверсифицира рисковете си и да повиши доходността.

Ръководителите на инвестиционното подразделение на норвежката централна банка „Норгес банк инвестмънт мениджмънт” (Norges Bank Investment Management) заявиха в писмо до финансовото министерство на страната, публикувано днес, че препоръчват делът на държавните облигации в портфейла да бъде намален от 70 на сто на 50 на сто. Според тях това равнище ще осигури достатъчно ликвидност при пазарни сътресения, като същевременно ще позволи на фонда да търси по-висока доходност в други активи.

Предложеното преразпределение постепенно ще намали дела на американските държавни облигации в портфейла банката от 34,1 на сто на 21,9 на сто, ще свие дела на облигациите от еврозоната от 16,8 на сто на 14,1 на сто и ще увеличи дела на японските държавни облигации от 4,6 на сто на 7,4 на сто. 

Централната банка също така иска да започне да определя теглото на държавните облигации в портфейла си според пазарната им стойност, вместо според размера на икономиката, измерен чрез брутния вътрешен продукт, заради високите равнища на държавния дълг в почти всички развити икономики. 

Възможното преразпределение се случва в чувствителен момент за пазара на американски държавни облигации, като доходността по дългосрочните книжа достигна най-високото си равнище от десетилетие на фона на опасенията на инвеститорите за състоянието на американските публични финанси и нарастващия държавен дълг.

„Надеждните купувачи и притежатели на американски държавни облигации са под натиск“, заяви икономистът Мохамед Ел-Ериан, като посочи Япония, Китай и държавите от Персийския залив.

Относно предложението на норвежката централна банка да намали собствения си дял от американските държавни облигации Ел-Ериан заяви: „Размерът не е голям, но сигналът, че традиционните притежатели и купувачи стават все по-малко надеждни, е много важен.“

Държавният фонд планира да увеличи дела на недържавните американски дългови инструменти, като корпоративни облигации, от 16,2 на сто на 27,6 на сто.

Главният изпълнителен директор на фонда Николай Танген и управителката на норвежката централна банка Ида Волден Баке заявиха, че фондът може да получи по-висока рискова премия чрез диверсификация към по-рискови активи. Вариант са обезпечените с ипотеки ценни книжа, които според тях са добре позиционирани да издържат на пазарните сътресения предвид дългосрочния инвестиционен хоризонт на фонда.

Танген и Волден Баке посочиха, че обезпечените с ипотеки ценни книжа, станали печално известни по време на финансовата криза от 2008 г., обикновено се движат в противоположна посока спрямо акциите по време на кризи и следователно могат да осигурят „допълнително намаляване на волатилността“, като в това отношение са по-близки до държавните облигации, отколкото до корпоративните облигации.

В момента норвежкият фонд притежава акции на стойност около 1,65 трилиона долара, или почти 1,5 на сто от всички акции на листваните компании в света, както и облигации и други инструменти с фиксирана доходност за 592 млрд. долара.

Фондът е създаден през 1998 г., за да инвестира приходите на Норвегия от петрол при строги правила, целящи да гарантират дългосрочната му устойчивост. През последните тримесечия той отчете рекордни печалби благодарение на огромните си инвестиции в американски и азиатски технологични компании и в компании, които се възползват от бума на изкуствения интелект, като производителите на полупроводници.

Танген обаче предупреди, че подобна доходност няма да бъде устойчива при спад на пазарите. През първото тримесечие на 2025 г. фондът отчете загуба от 40 млрд. долара, след като инвеститорите започнаха да избягват рисковите активи.

Неотдавнашен стрес тест на фонда показа, че корекция при пазара на изкуствен интелект може да заличи 740 млрд. долара, или 35 на сто, от стойността на фонда.

Източник: БТА

Икономика

Европейските борси закриха предимно с понижения сесиите заради опасенията около изкуствения интелект и поскъпването на петрола

Европейските фондови пазари приключиха днешната търговия предимно с понижения под натиска на разпродажби на технологични акции, поскъпването на петрола и повишаването на доходността по държавните облигации, предадоха Ройтерс и ДПА. Изключение направиха борсите в Лондон и Цюрих, подкрепени от акциите на фармацевтични компании и производители на потребителски стоки.

Общоевропейският индекс Stoxx 600 се понижи с 0,5 на сто до 635,99 пункта. Водещият индекс на еврозоната EuroStoxx 50 загуби 1,02 на сто до 6260,38 пункта, достигайки най-ниското си равнище от края на юли.

Във Франкфурт DAX спадна с 0,50 на сто до 25 440,81 пункта, а индексът на средните компании MDAX се понижи с 1,92 на сто до 31 057,16 пункта.

Лондонският FTSE 100 се повиши с 0,44 на сто до 10 697,57 пункта, а швейцарският SMI нарасна с 0,75 на сто до 13 878,54 пункта.

Европейският технологичен сектор загуби 2,1 на сто, след като ръководители на водещи компании за изкуствен интелект (ИИ) призоваха за забавяне на развитието на най-мощните модели заради рискове от злоупотреби. Предложението на главния изпълнителен директор на „Антропик“ (Anthropic) Дарио Амодей получи подкрепа от Илон Мъск, който ръководи „ексЕйАй“ (xAI), и от главния изпълнителен директор на „ОупънЕйАй“ (OpenAI) Сам Олтман.

Най-силно засегнати бяха компаниите от полупроводниковия сектор. Акциите на френската „Сойтек“ (Soitec) поевтиняха с 12,5 на сто, което беше най-големият спад в Stoxx 600. Книжата на „Инфинеон“ (Infineon) загубиха 7,7 на сто, на „Ес Ти Майкроелектроникс“ (STMicroelectronics) – 6,6 на сто, а на нидерландския производител на оборудване за чипове Ей Ес Ем Ел (ASML) – 6,1 на сто.

Под натиск се оказаха и компании, които се възползват от изграждането на центрове за данни и нарастващото им потребление на електроенергия, сред които „Сименс енерджи“ (Siemens Energy), „Шнайдер електрик“ (Schneider Electric) и А Бе Бе (ABB). Акциите на швейцарската А Бе Бе поевтиняха с 4,1 на сто.

Същевременно акциите на софтуерните компании поскъпнаха, след като перспективата за по-бавно развитие на ИИ смекчи опасенията за конкуренцията, която технологията представлява за бизнеса им. Акциите на САП (SAP) оглавиха печелившите в DAX с ръст от 5,1 на сто. Книжата на „Капжемини“ (Capgemini), „Сейдж“ (Sage), „Релкс“ (RELX) и „Октейв интелиджънс“ (Octave Intelligence) поскъпнаха с между 5 и 7,5 на сто.

Според Крис Бошамп, главен пазарен анализатор в Ай Джи (IG), опасенията, че ИИ ще подкопае бизнеса на софтуерните компании, са били преувеличени. Евентуално забавяне на развитието на технологията би подобрило перспективите за приходите им, посочи той.

Минните компании отчетоха секторен спад от 2,5 на сто на фона на понижаващите се цени на металите и опасенията за световната икономика. Енергийният сектор загуби 0,8 на сто въпреки поскъпването на петрола след нови удари по енергийната инфраструктура на Саудитска Арабия и атаки срещу кораби в Близкия изток.

Повишаването на петролните цени засили опасенията от инфлация и очакванията за по-високи лихви. Европейските икономики са особено уязвими към поскъпването заради зависимостта си от вноса на енергийни суровини.

Представители на Европейската централна банка предупредиха днес, че инфлацията в еврозоната може да надхвърли прогнозите. Пазарите вече отразяват очаквания за поне още едно повишение на лихвите с 0,25 процентни пункта до края на годината след увеличението от миналата седмица.

Доходността по 10-годишните германски държавни облигации достигна най-високото си равнище от средата на 2009 г., а тази по американските книжа със същия матуритет се повиши до психологическия праг от 5 на сто. Инвеститорите очакват и решението на Управлението за федерален резерв на САЩ за лихвите тази седмица.

На противоположния полюс беше секторът на здравеопазването, който нарасна с 2,7 на сто. Акциите на британската Джи Ес Кей (GSK) поскъпнаха с 4,7 на сто след обявени положителни резултати от клинични изпитвания на две лекарства срещу рак на белия дроб.

В Цюрих ръстът беше подкрепен от „Рош“ (Roche), „Нестле“ (Nestlé) и „Новартис“ (Novartis), чиито акции поскъпнаха съответно с 5 на сто, 2,1 на сто и 1,7 на сто.

В Милано книжата на „Кампари“ (Campari) се повишиха с 5,5 на сто, след като швейцарската банка Ю Би Ес (UBS) препоръча покупката им, позовавайки се на перспективите за растеж след предприетите от производителя на напитки стратегически инициативи.

Източник: БТА

Виж цялата статия

Икономика

Европа трябва да развива собствени технологии за изкуствен интелект, заяви Кристин Лагард

Европа трябва да се превърне в производител на технологии за изкуствен интелект (ИИ), за да запази автономността си и да постигне необходимото повишаване на ефективността за поддържане на своя начин на живот, заяви днес президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард, цитирана от Ройтерс.

Европейските компании инвестират в ИИ, но предимно внасят технологията, особено от САЩ. Това ги прави уязвими при евентуално прекъсване на достъпа и създава потенциални рискове за всички сектори, посочи тя.

Според Лагард решението е в изграждането на повече изчислителни мощности в Европа. При бързо внедряване изкуственият интелект би могъл да повиши производителността с до 4 на сто в рамките на десетилетие, което би имало значително отражение върху публичните финанси.

„Европа вече разполага с твърде малък капацитет на центровете за данни, за да задоволи собственото си търсене, и според настоящите тенденции се прогнозира, че тази разлика ще нарасне повече от шест пъти в рамките на едно десетилетие“, заяви Лагард.

По думите ѝ Европа се нуждае от модели, които са „достатъчно добри“ за повечето задачи и работят върху европейска инфраструктура. Така заплахата от прекъсване на достъпа до чуждестранни технологии би загубила силата си.

Лагард подчерта, че Европа вече плаща за развитието на технологията и затова трябва да я внедрява по-решително.

Инвестиционните нужди на американските технологични компании са толкова големи, че те привличат част от финансирането си от Европа. Това повишава разходите за останалите участници на дълговия пазар, които се конкурират с тях за средства, обясни тя.

Европейските пенсионни фондове също инвестират значителни средства в акции на американски технологични компании, поради което евентуална пазарна корекция би засегнала и европейските спестявания, добави Лагард.

Източник: БТА

Виж цялата статия

Икономика

Очакванията за поръчките в германската вятърна енергетика се влошават, сочи проучване

Германската вятърна енергетика очаква забавяне на поръчките, сочи проучване сред представители на работническите съвети, публикувано от синдиката „И Ге Метал Кюсте“ (IG Metall Küste) и цитирано от ДПА.

Под 20 на сто от анкетираните очакват увеличение на поръчките през 2026 г. спрямо 60 на сто година по-рано.

Участниците в проучването прогнозират и понижаване на натоварването на производствените мощности през следващите две години. В момента компаниите използват близо 95 на сто от производствения си капацитет, което е увеличение с 4 процентни пункта спрямо предходната година.

В анкетата, проведена от консултантската компания „Ве Ем Пе консулт“ (WMP Consult), са участвали членове на работнически съвети от 34 компании в секторите на сухоземната и морската вятърна енергетика. Според синдиката в тях работят около 27 700 души.

„И Ге Метал Кюсте“ обвини министъра на икономиката Катерина Райхе за влошаването на нагласите. Регионалният директор на синдиката Даниел Фридрих определи резултатите като предупреждение към федералното правителство за риск от спад на поръчките и съкращаване на работни места.

В края на юли германското правителство одобри реформа на Закона за възобновяемите енергийни източници и т.нар. пакет за присъединяване към електропреносната мрежа. Целта на законодателните промени е да бъдат намалени държавните субсидии и съответно цените на електроенергията.

В рамките на реформата се предлага и частично отпадане на компенсациите в случаите, когато електропреносната мрежа не може да поеме излишната електроенергия от източници като вятърните паркове.

/БП/

Източник: БТА

Виж цялата статия
Advertisement
Святпреди 2 часа

Американски съдия блокира въведените от Тръмп ограничения на срока на визите за чуждестранни студенти и журналисти

Святпреди 2 часа

НАТО вдигна изтребители заради засичане на дрон във въздушното пространство на Литва, който бе свален

Святпреди 2 часа

САЩ разполагат с оръжия в космоса, твърдят американските Космически сили

Святпреди 3 часа

Петролен танкер експлодира след удар в мина в Ормузкия проток, съобщи КГИР; СЕНТКОМ твърди, че корабът е ударен от ирански дрон

Святпреди 4 часа

Руски олигарх е финансирал сватбата на Доналд Тръмп-младши на Бахамите, съобщи разследващ сайт

Святпреди 4 часа

КАБАР: Киргизстан и Южна Корея разширяват индустриалното и инвестиционното сътрудничество.

Святпреди 4 часа

ГПБ: Дрегирането на пристанище „Анаклия“ ще даде на Грузия конкурентно предимство в Черно море, заяви директорът на обекта

Святпреди 4 часа

САЩ наложиха санкции срещу руската банка ВТБ във връзка с Иран

Святпреди 4 часа

Германска либерална фондация връчва наградата си за свобода на иранския народ

Балканипреди 4 часа

ХИНА: Цените на бензина и дизела в Хървятия се повишават от утре с шест цента, а на пропан-бутана – с пет цента

Спортпреди 4 часа

Аспарух Аспарухов: „Публиката ни вдигна в мача с Израел, извади ни от много гаден момент“

Святпреди 5 часа

Германското министерство на отбраната разпорежда разполагане на войски в Литва на задължителна основа

Святпреди 4 дни

Заподозреният за саботажи по германската електропреносна мрежа е имал списък с над 160 потенциални цели

Българияпреди 3 дни

Три тежкотоварни машини на „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ „Марица-изток 2“ се включиха в гасенето на пожара край село Димовци, борбата с огъня продължава

Българияпреди 4 дни

Стачни действия на международни превозвачи от Сърбия и Босна и Херцеговина са планирани за 14 септември, информират от МВнР

Бизнеспреди 4 дни

Гърция дава данъчни облекчения за милиарди преди изборите

Бизнеспреди 4 дни

Война без война: Русия, Германия и новият фронт под прага на конфликта

Святпреди 3 дни

В Братислава тази седмица бе проведена среща на Вишеградската четворка, в която участва и премиерът на Ирландия

Святпреди 3 дни

Тръмп пристигна на посещение в Ирландия

Святпреди 4 дни

Вицепрезидентката на Тайван е на посещение в Италия

Балканипреди 4 дни

В Босна днес ще тестват нови машини за идентификация на избирателите с оглед на общите избори на 4 октомври

Българияпреди 4 дни

Общинските съветници в Левски ще гласуват бюджета на общината за 2026 година

Икономикапреди 5 дни

Министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков се среща днес с кметове на 20 общини във Велико Търново

Святпреди 5 дни

Ким Чен-ун благодари на севернокорейските военнослужещи, участващи в операции в чужбина

Новини