Мексико е напът да въведе конституционна забрана президентът на страната да притежава двойно гражданство, съобщи Ройтерс. 

Промяната ще изисква кандидатите за президент да се откажат от всяко друго гражданство, което притежават.

Инициативата, подкрепена от управляващата партия „Национално движение за обновление“ (МОРЕНА), предизвика критики, че ограничава политическите права и може да бъде използвана срещу потенциални опозиционни кандидати. Президентът Клаудия Шейнбаум защити промяната като мярка срещу чужда намеса.

„Президентите на Мексико могат да имат само едно знаме, една родина и един народ, които да защитават“, заяви Шейнбаум на редовната си пресконференция. 

Новото изискване ще важи и за губернаторите на мексиканските щати и за кмета на столицата Мексико. Критици предупреждават, че то ще постави допълнителни пречки пред политици с двойно гражданство, включително представители на МОРЕНА и съюзническите ѝ партии.

Конституционните промени вече бяха одобрени от мнозинството от законодателните органи на 32-та мексикански щата, след като по-рано преминаха през двете камари на парламента. Предстои депутатите официално да обявят, че необходимите условия за конституционна промяна са изпълнени, след което текстът може да бъде публикуван в държавния вестник.

В момента мексиканската конституция не забранява изрично на президента и губернаторите да имат двойно гражданство. В Южна Америка подобни ограничения действат единствено в Куба и Венецуела.

Промяната трябва да започне да се прилага от 2028 година. Така тя няма да засегне настоящите губернатори или кандидатите на общите избори през 2027 г., но ще бъде в сила преди следващите президентски избори през 2030 година. 

Правителството представя предложението като част от политиката си за защита на националния суверенитет на фона на засиления натиск от администрацията на американския президент Доналд Тръмп. Критици обаче поставят под въпрос бързото приемане на реформата и възможните политически мотиви зад нея.

Мексиканският милиардер и открит критик на правителството Рикардо Салинас (председател на медийната група „Групо Салинас“ – бел. ред.), който неведнъж е намеквал за политически амбиции, заяви, че мярката може да е насочена срещу евентуална негова кандидатура за президент. Източник от МОРЕНА, пожелал анонимност, също каза пред Ройтерс, че реформата цели да затрудни възможното му участие в президентската надпревара.

Впоследствие Салинас заяви в социалните мрежи, че няма двойно гражданство. Ройтерс не е успяла независимо да потвърди това, а говорител на „Групо Салинас“ отказа коментар с аргумента, че въпросът е личен.

Лари Рубин, председател на Американското общество в Мексико и притежател на американско и мексиканско гражданство, също разкритикува промяната. Според него наличието на две гражданства не прави човек „по-малко мексиканец“.

Мексиканският посланик в САЩ Роберто Ласери от своя страна заяви, че реформата не поставя под въпрос двойното гражданство като цяло, а въвежда по-строги изисквания за заемането на най-високите държавни постове.

„Двойното гражданство не прави никого по-малко мексиканец“, написа той, като добави, че „колкото по-голяма е обществената отговорност, толкова по-големи са задълженията към страната“.

Източник: БТА

/НС/

Източник: БТА

Сами Абу Шехаде, лидер на лявата арабска партия „Балад“, се отказа от участие в изборите в Израел, след като Върховният съд на страната го уведоми, че мнозинство от съдиите подкрепя отстраняването му от изборната надпревара, ако не се оттегли доброволно, предаде Ройтерс.

Това е първият случай, в който Върховният съд дава знак, че може да потвърди решение на Централната избирателна комисия за отстраняване на израелски арабски политик от участие в избори. Правозащитната организация „Адала“ заяви, че позицията на съда въвежда различни стандарти за политическо участие на еврейските и арабските граждани.

Централната избирателна комисия на Израел, която е политически орган, гласува за отстраняването на Сами Абу Шехаде заради статия, в която той определя нападението на „Хамас“ срещу Израел от 7 октомври 2023 г. като „важно историческо събитие“.

Израелски крайнодесни партии го обвиниха, че подкрепя нападението, което той отрича.

Изборите на 27 октомври са първите в Израел след нападението, при което бяха убити около 1200 души според израелски данни. Управляващата коалиция на израелския премиер Бенямин Нетаняху, определяна като най-дясната в историята на страната, засилва опасенията около политическото участие на партиите, представляващи арабското палестинско малцинство в Израел.

Шехаде заяви пред Ройтерс, че от дълги години подкрепя мира и човешките права – факт, който според него съдът е пренебрегнал.

„Смятам, че това решение показва, че в еврейската държава съществуват два различни закона за гражданите според тяхната идентичност“, подчерта той.

В края на септември Централната избирателна комисия гласува за отстраняването от изборите на Шехаде, депутата Офер Касиф, партията „Раам“ и Общата листа, в която участват „Хадаш“, „Таал“ и „Балад“. Днес Върховният съд съобщи, че е отменил забраните срещу Касиф, „Раам“ и Общата листа.

Правозащитната организация „Адала“, която представляваше Шехаде и останалите ответници, заяви, че той е оттеглил кандидатурата си, за да предотврати създаването на опасен правен прецедент.

„Съдът щеше да го отстрани заради една статия, или по-точно заради едно изречение в тази статия. Това няма прецедент“, заяви правният директор на организацията Сухад Бишара.

Шехаде подчерта, че отстраняването му е част от расистка кампания, целяща да намали влиянието на партиите, представляващи арабското малцинство в Израел.

„Същата Централна избирателна комисия, която ме отстрани заради една статия, отказа да отстрани всички крайнодесни расистки политици, въпреки сериозните обвинения срещу тях“, подчерта той пред Ройтерс.

„Извършването на геноцид се счита за приемливо и легитимно, но говоренето за прекратяване на окупацията на палестинските земи и за мир се смята за нелегитимно.“

След нападението на „Хамас“ срещу Израел израелските сили започнаха офанзива в Газа, при която според местните здравни власти са загинали над 74 000 души.

Кампанията доведе до разселването на по-голямата част от населението на Газа, до хранителна криза и до обвинения в геноцид от страна на учени, правозащитни организации и независима комисия на ООН. Израел отрича да извършва геноцид в Газа.

В интервю за национална медия през август крайнодесният израелски министър на националната сигурност Итамар Бен-Гвир призова всяка нощ да бъдат убивани „по 30 до 40“ жители на Газа, заявявайки, че в ивицата има хора, които „не заслужават да живеят“.

Източник: БТА