През изминалите летни месеци имаше няколко повода да се говори за принцеси от различни кралски дворове по света. Темата за принцесите по принцип става особено актуална всяка година на 31 август, когато светът си спомня за трагичната кончина на британската принцеса Даяна, съпругата на Чарлз, който от 4 години е британски крал. Принцеса Даяна, любимката на британците, въплъщение на революцията в британското кралско семейство, обект на възхищение и вдъхновение и модел за подражание за много млади дами по света, загина в автомобилна катастрофа в Париж преди 29 години – на 31 август 1997 г. Догодина ще се навършат 30 години от това трагично събитие. А вчера се навършиха 30 години от официалното разтрогване на брака на Даяна и Чарлз.

Отвъд спомена за тези две годишнини, през лятото британски медии коментираха и как кралската принцеса Ан, сестрата на британския монарх Чарлз Трети, се превръща в ментор на принцеса Шарлот, дъщерята на престолонаследника принц Уилям и принцеса Катрин. Това менторство означава, че кралската принцеса Ан подготвя принцеса Шарлот за евентуалната бъдеща титла „кралска принцеса“. Тази титла по традиция се дава на първородната дъщеря на британския крал. Принцеса Ан е първородна дъщеря на кралица Елизабет Втора. Принцеса Шарлот е първородна дъщеря на принц Уилям. Ето защо е напълно логично един ден, когато Уилям стане британски крал, Шарлот да получи титлата „кралска принцеса“ и произтичащите от това задължения.

Всяка поява на 11-годишната принцеса Шарлот на публично място между впрочем напомня и за една революция  в британската корона. С решение на кралица Елизабет Втора от края на 2011 г. се въведе паритет при наследяване на британския трон. Това означава, че принцеса Шарлот вече е трета в списъка за възкачване на престола след баща си и по-големия си брат, принц Джордж. Роденият след нея принц Луи е на четвърто място по силата на реформата. Ако тази реформа не беше извършена, то с раждането на Луи принцеса Шарлот щеше да изпадне от трето на четвърто място в списъка.

Вчера след продължително заболяване почина норвежкият крал Харалд Пети. На престола го наследява принц Хокон, който ще управлява под името крал Хокон Осми. Една крачка към престола вчера направи и първородното дете на Хокон – принцеса Индгрид Александра. Тя е родена на 21 януари 2004 г. от брака на Хокон с норвежката Мете Марит, която има от предходна връзка син – Мариус Борг Хойби, създал доста проблеми на кралското семейство и осъден неотдавна на 4 години затвор заради престъпления от сексуално естество.

Ингрид Александра има по-малък брат – принц Свере Магнус, който е второто дете от брака на Хокон с Мете Марит. По силата на конституционна промяна в Норвегия от 1990 г. норвежката корона отива при първородното дете на монарха, независимо от пола му.

Ингрид Александра е учила в държавни и частни училища. От малка владее английски език. През януари 2024 г. тя постъпи на 12-месечна наборна военна служба в Инженерния батальон на Северната бригада на норвежките въоръжени сили, тъй като се оказа сред 9900-те млади норвежци, избрани за задължителна военна служба на лотариен принцип.  През септември 2024 г. норвежкият кралски двор обяви, че Ингрид Александра е стрелец на верижна бойна машина на пехотата CV-90 и че военната й служба ще продължи с три месеца повече от първоначално предвиденото. Принцесата завърши военната си подготовка на 4 април 2025 г. През май 2025 г. норвежкият кралски двор обяви, че тя се е записала да учи за бакалавър в Университета на Сидни в Австралия, като там е избрала специалност с акцент върху международните отношения и политическата икономия. В Сидни принцесата се настани в университетския кампус. Това лято обаче беше обявено, че Ингрид Александра ще продължи висшето си образование в Университета в Осло заради влошеното здравословно състояние на майка си, която беше подложена на белодробна трансплантация. 

С кончината на британската кралица Елизабет Втора през септември 2022 г. и абдикацията на датската кралица Маргрете Втора през януари 2024 г. кралиците в Европа бяха сведени до нула. Но това няма да продължи дълго и след само едно поколение крале в пет европейски монархии ще има отново кралици.

Освен Норвегия, където кралицата ще се казва Ингрид Александра, останалите четири монархии са Испания, Нидерландия, Белгия и Швеция, където в очакване да се възкачат на престола са престолонаследничките Леонор, Катарина Амалия, Елизабет и Виктория. Във всяка една от тези страни подобно на Великобритания и Норвегия беше извършена реформа, която да позволи на престола да се възкачват жени, ако те са първородни деца на краля. Всяка една от бъдещите кралици в Европа се готви за кралската мисия години наред, преминавайки както през гражданско, така и през военно обучение.

Испанската принцеса Леонор е родена на 31 октомври 2005 г. в Мадрид. Тя е първородна дъщеря на крал Фелипе Шести и кралица Летисия. Когато един ден стане кралица на Испания, Леонор ще бъде първата жена монарх в родината си от 150 години. В Испания реформата, позволяваща на първородна кралска дъщеря да се възкачва на престола, датира от 19-и век.

Принцеса Леонор има бакалавърска степен от Атлантическия колеж в Уелс. Тя владее английски и арабски език. Учила е и френски, немски и китайски език. Преминава и през курсове по регионални езици – баски, каталунски и галисийски. Сега Леонор ще учи в университета „Карлос Трети“ в Мадрид. Тя ще следва специалност международни отношения, но ще посещава и курсове по литература, право, икономика, социология и история в продължение на 4 години. Преди това в продължение на 3 години принцесата премина през сурово военно обучение. По време на тази тригодишна подготовка, Леонор първо премина през сухопътните войски, после през военноморските сили и накрая през военновъздушните и военнокосмическите сили, припомнят „Пари мач“, Си Ен Ен и Бе Еф Ем Те Ве. Това е задължително обучение за всички престолонаследници в Испания. То включваше и период по оцеляване в зимни условия в Пиренеите и прекосяване на Атлантика на борда на военния учебен кораб „Хуан Себастиано де Елкано“.  Последният етап от обучението на Леонор беше във военновъздушните и военнокосмическите сили и се следеше особено внимателно в Испания предвид рисковете, асоциирани с тази военна професия. Този етап от военната подготовка на Леонор включваше и обучение за пилотиране на военни самолети и парашутни скокове. В края на май Леонор и баща й, крал Фелипе Шести извършиха заедно военен полет до областта Мурсия – първата подобна съвместна кралска мисия.

В Нидерландия реформата, въвеждаща така нареченото абсолютно първородство, влиза в сила през 1983 г., тоест двадесет години преди раждането на престолонаследничката Катарина Амалия. Тя е родена на 7 декември 2003 г. и е най-голямото дете на крал Вилем Александър и на кралица Максима. Катарина Амалия има две сестри – принцесите Алексия и Ариан.

След като завършва гимназия в Хага, Катарина Амалия  в продължение на една година се занимава с благотворителна дейност.  Учи за бакалавър в Университета в Амстердам в специалностите политика, психология, право и икономика. Първоначално живее в студентско общежитие, но след заплахи се връща обратно в кралския дворец. През април 2024 г. е официално съобщено, че заради продължаващи заплахи за отвличане срещу нея от страна на мароканската мафия, Катарина Амалия се е преместила в Мадрид под закрилата на испанското кралско семейство и продължава да учи висше образование онлайн. Катарина Амалия владее английски и испански и сега учи и китайски език.

Принцесата беше критикувана от някои таблоиди заради по-закръглената си фигура. Нидерландски обществени дейци обаче определиха тези критики като неприемливи и изразиха солидарност с Катарина Амалия.

В Белгия престолонаследничка е принцеса Елизабет, родена на 25 октомври 2001 г. Тя е първородно дете на крал Филип и на кралица Матилд. Елизабет има двама по-малки братя – Габриел и Еманюел и една по-малка сестра – Елеонор. Елизабет ще стане кралица на Белгия по силата на конституционна промяна, влязла в действие през 1991 г.

Принцеса Елизабет учи първо в училище с преподаване на нидерландски език. Паралелно с това задълбочава познанията си по френски по немски език. После посещава Атлантическия колеж в Уелс във Великобритания, където учи английски език. През 2020 г. Елизабет е записана в Кралското военно училище, където учи 3 години. Паралелно с това в продължение на 3 години тя учи история и политически науки в колежа „Линкълн“ към Оксфорския университет. През 2024 г. постъпва в колежа „Джон Кенеди“ за управленчески практики към Харвардския университет, за да получи магистратура по публична политика. 

Най-възрастната престолонаследничка в Европа е шведската принцеса Виктория. Тя е родена на 14 юли 1977 г. и догодина ще навърши 50 години. Виктория е най-голямото дете на шведския крал Карл Шестнадесети Густаф и на кралица Силвия.  Съгласно реформа в законодателството за наследяване на шведската корона от 1980 г. Виктория като първородно кралско дете ще се възкачи на престола и когато това се случи, тя ще бъде първата кралица на Швеция от 1720 г. Принцеса Виктория има брат – Карл Филип и сестра Мадлен. 

През годините Виктория е учила различни дисциплини в Католическия университет в Андже във Франция и в Йейлския университет. Била е стажантка в шведското посолство във Вашингтон и в редица шведски правителствени учреждения. Преминала е и през специално обучение по бизнес дела, земеделие и управление на горите и през специално военно обучение в Международния подготвителен център на шведските въоръжени сили. После учи и по програма за млади дипломати към министерството на външните работи на Швеция. Накрая завършва и бакалавърска степен в областта на изучаване на конфликтите по света в Университета в Упсала. Владее английски, френски и немски. През 2024 г. започва и подготовка за офицер в Шведския университет за отбрана.

Принцеса Виктория се омъжва за личния си треньор Даниел Вестлинг на 19 юни 2010 г. в Стокхолмската катедрала. Двойката има две деца  – Естел и Оскар.

Принцесата от години се занимава с екологични каузи. Тя е назначена през 2016 г. от тогавашния генерален секретар на ООН Бан Ки-мун за един от членовете на Групата на застъпниците на Целите за устойчиво развитие. Принцесата се занимава и с каузи в подкрепа на приобщаването на децата, страдащи от различни проблеми, като например дислексия или анорексия. Виктория е и член на почетния съвет на Международния параолимпийски комитет. Тя е и защитник на правата на ЛГБТ общността.

В средата на август в европейското княжество Лихтенщайн също беше извършена реформа, съгласно която полът не предопределя кой ще бъде наследник на престола, предаде Франс прес.

За подобна реформа от десетилетия се говори и в Япония. Дискусиите за извършването й се задълбочиха след раждането на принцеса Айко на 1 декември 2001 г. Айко е единствената дъщеря на настоящия японски император Нарухито и императрица Масако. В Япония законът изключва жените от списъка за наследяване на престола.

През годините Айко се превърна в любимка на сънародниците си. Името й означава „човек, който обича другите“. А пълната й титла е „принцеса тоши“, което в превод означава „човек, който уважава другите“.

Още като малка Айко проявява интерес към калиграфията,  свиренето на пиано и на цигулка и писането на стихотворения. В училище обаче тя е тормозена от момчета и поради тази причина посещава ограничен брой занятия и се обучава основно у дома си.

През лятото на 2018 г. Айко учи по лятна програма в колежа „Итън“ във Великобритания. През февруари 2020 г. постъпва в Университета „Гакушуин“ в специалност японски език и литература.

През лятото японския парламент промени Закона за императорското семейство. Промените позволяват на принцесите да запазват статута си след брак с обикновени граждани и отварят възможност потомци по мъжка линия на бивши клонове на императорското семейство да бъдат върнати в семейството чрез осиновяване. Но парламентът отказа да промени най-спорното правило в Закона – това, че само мъж по бащина линия може да наследява престола, което остави извън списъка на наследяване принцеса Айко.

Ако трябва да се върнем пак към принцесите в Европа, това лято от Ватикана дойде новина, че принцеса от управленческата династия в Лихтенщайн е назначена на отговорен пост към Светия престол. Това е принцеса Гизела Бергман, родена на 26 юни 1990 г. в семейството принц Михаел Лихтенщайнски. Този клон от лихтенщайнската управленческа династия обаче не е близко до наследяване на престола. Гизела е завършила магистратура по екологично инженерство от Федералния технологичен институт в Цюрих и е специализирала в областта управление на имуществото в Университета на Лихтенщайн. Папа Лъв Четиринадесети избра принцеса Гизела за един от осемте нови членове на влиятелния ватикански Съвет за икономика, управляващ икономическите дела на Ватикана. Принцеса Гизела има дългогодишен опит в управлението на имуществените дела на Лихтенщайн и е работила и във финансови институции в Лондон, Канада, Швейцария и Сингапур, припомня „Ола“.

През лятото се заговори и за друга европейска принцеса – датската принцеса Изабела, дъщеря на датския крал Фредерик Десети и на кралица Мери. Принцесата постъпи в армията и ще служи в продължение на 11 месеца в Гвардейския хусарски полк. Дания наскоро удължи наборната военна служба от 4 на 11 месеца заради променящата се ситуация със сигурността в Европа. Копенхаген въведе също така задължителна военна служба за жени на възраст на и над 18 години. Тези две промени волю-неволю засегнаха и Изабела.

Принцесата е родена на 21 април 2007 г. Тя е второто дете на датския монарх и е втора в списъка за наследяване на короната след по-големия си брат си, принц Кристиан. Принцесата има и по-малки брат и сестра – близнаците Винсент и Жозефин. През 2009 г. на референдум в Дания беше променен начинът, по който се подрежда списъкът с наследниците на датската корона. Допреди това момчетата изместваха момичетата в този списък и Изабела трябваше да бъде изместена в списъка след раждането на по-малкия й брат Винсент. С промяната, одобрена на референдума, Изабела запази втората си позиция за наследяване на короната.

През зимата редица светски медии прокараха хипотезата, че принцеса Изабела би могла да се омъжи за Барън Тръмп – най-малкия син на американския президент Доналд Тръмп, като част от уреждане на спора за датската територия Гренландия. Нито американското президентство, нито датският кралски двор коментираха тогава тази хипотеза.

Източник: БТА