Доставките на вторите 8 самолети F-16 остава за 2030 г., потвърди военният министър Димитър Стоянов пред ресорната комисия в парламента, предава „24 часа“. Страната ни ще иска неустойка за забавянето.

За възможното забавяне стана ясно в средата на август, когато на среща с министъра представителите на „Локхийд Мартин“ информираха за възникнали затруднения в производствения процес. Тогава Стоянов заяви, че ще се работи върху разширяване на възможностите за подготовка на български пилоти в центрове за обучение на F-16, както и за своевременното осигуряване на резервни части и компоненти, необходими за поддръжката и експлоатацията на самолетите.

„За мен като министър е важно да виждам F-16 да лети в българското небе, да разполагаме с необходимите резервни части и компоненти за поддръжка на самолетите, както и с достатъчно, подготвени пилоти“, каза тогава министърът.

По план самолетите трябваше да започнат да пристигат у нас през 2028 г., но тъй като забавяне се очакваше, военното министерство започна да търси начин да удължи експлоатационния период на съветските МиГ-29, който се очаква да изтече до 2030 г.

Димитър Стоянов посочи, че ако нещо се случи с наличните МиГ-29 оставаме само с осем F-16, които са недостатъчни за еър полисинг. По думите му задачата става нерешима, ако не укрепим, макар и временно, МиГ-29.

Стоянов отрече да се търси нова ескадрила от съветските самолети, а само резервни части. И обясни, че ако бъдат взети „Грипен“ или F-16 втора ръка, за което той е писал до САЩ и Швеция, няма да има нужда съветските изтребители да бъдат поддържани толкова дълго.

След като стана ясно, че осигуряването на изтребители втора ръка ни е било отказано, има опасност българските ВВС да останат без самолети, с които да изпълняват бойни дежурства и air policing, каквото се изисква от страната ни като член на НАТО, пояснява още „24 часа“.

Към момента в страната няма пилоти, които да са готови да поемат пълноценно бойно дежурство с F-16. Министърът посочи, че липсва и изключително важна система.

„Нямаме я, защото още не е изпълнен договорът. Имаме уверението, че догодина ще бъде доставена. МиГ-21 и МиГ-29 имат тази система, но при тях тя е морално остаряла. Тази, която ще дойде, е на много по-високо ниво“, заяви Стоянов.

По време на заседанието той заяви, че няма необходимост да искаме от Гърция да разположи системи „Пейтриът“ по-близо до България.

„Територията около Безмер сигурно беше най-охраняваната точка в страната, когато американските самолети бяха там. Мерките, които бяха предприети, бяха на изключително високо ниво“, посочи още министърът.

Следете новините ни в :

Източник: Offnews.bg

Пролетта е един от най-важните периоди за лозето, защото тогава се определя голяма част от бъдещата реколта. Правилната резитба на лози помага на растенията да развият силни млади клонки – леторасти (филизи) – и да насочат хранителните вещества към плодните звена. Неподходящият момент за работа обаче може да доведе до отслабване на лозата или до загуба на влага. Затова е важно не само да знаете как се извършва резитба на лози, но и кога точно да я направите.

Кога е подходящ момент за пролетна резитба

Най-подходящото време зависи от района, надморската височина, сорта и конкретните метеорологични условия. Като общо правило резитба на лози се извършва в края на зимата или много рано напролет, когато най-силните студове вече са преминали, но пъпките още не са започнали активно развитие.

В по-топлите райони работата може да започне по-рано, а в местата с късни пролетни слани е разумно да се изчака малко повече. За ориентир може да използвате овощарски градинарски календар, но винаги се съобразявайте с реалното време във вашето лозе.

При резитба на лози целта е да се премахнат излишните и повредени части и да се оставят добре разположени плодни пръчки и чепове. Така растението няма да изразходва сили за прекалено много леторасти, а останалите ще получат достатъчно светлина въздух и хранителни вещества.

Как се подрязва лозата напролет

Преди да започнете резитба на лози, огледайте внимателно растението. Първо отстранете счупените изсъхналите и измръзналите части. След това преценете кои едногодишни пръчки са добре узрели и подходящи за плододаване. При много сортове се оставят плодна пръчка и чеп за заместване, но точната схема зависи от начина на отглеждане и особеностите на сорта.

Резитба на лози трябва да се прави с добре наточена и чиста ножица. Срезовете трябва да бъдат гладки, без раздробяване на дървесината. При по-дебели части може да се наложи използването на лозарски трион. Работете спокойно и избягвайте прекалено много срезове на едно място, защото големите рани зарастват по-трудно.

При рязане на грозде напролет често се допуска грешката да се оставят твърде много пъпки. В резултат лозата образува множество филизи, които се конкурират за храна и светлина. По-умерената резитба обикновено води до по-добър баланс между растеж и плододаване.

Резитба на асми и по-стари лози

При асми подрязване също е необходимо да се съобрази с конструкцията и начина, по който е разположена лозата. Целта е плодните звена да останат равномерно разпределени по носещите части, а новият прираст да не превърне асмата в гъста и трудно проветрива маса.

При стара лоза резитбата може да изисква повече внимание, защото някои части са натрупали много стара дървесина. Ако има силно изтощени или неправилно разположени рамена, те постепенно се заменят с по подходящи млади части. Не е добре всичко да се отрязва наведнъж, освен ако растението не е сериозно повредено и не се налага възстановителна резитба.

Как да избегнете грешките

Една от най-често обсъжданите особености след резитба на лози е появата на сок от направените срезове. Много начинаещи градинари се питат кога плаче растението и дали това е опасно. Самото изтичане на сок обикновено е естествено явление, което показва, че кореновата система вече работи активно. При силно и продължително изтичане обаче е по-добре да не се правят излишни нови срезове.

Затова резитбата на лози трябва да приключи преди активното сокодвижение, когато това е възможно. Точният момент не е еднакъв всяка година и календарната дата сама по себе си не е достатъчна. Ако времето се затопли, рязко пъпките могат да се събудят по-рано и всяко забавяне увеличава риска от нежелано нараняване на развиващите се части.

След резитба на лози съберете отрязаните пръчки и ги отстранете от лозето, ако са болни или повредени. Почистете инструментите и ги дезинфекцирайте преди работа със следващото растение. Така се намалява възможността за пренасяне на заболявания.

Добре направената резитба на лози не означава просто да се отрежат възможно най-много пръчки. Тя е начин да се поддържа правилен баланс между растеж и плододаване. Когато се извърши в подходящия срок и с правилна техника, лозата се развива по-равномерно, проветрява се по-добре и има по-добри условия за образуване и узряване на гроздето.

Следете новините ни в :

Източник: Offnews.bg

Димитър Стоянов.

Източник: Offnews.bg