/ВН/

Източник: БТА

Адриатическо-Йонийската магистрала трябва да бъде разглеждана като единен регионален и европейски проект, а не като серия от национални проекти, заяви министърът на транспорта на Черна гора Радош Зечевич на първата регионална конференция „Адрия Некст“ (Adria Next) в черногорския град Будва, съобщи агенция МИНА специално за БТА.

Адриатическо-Йонийската магистрала е планирана пътна артерия по източния бряг на Адриатическо и на Йонийско море. Тя ще започва от Триест, Италия, и ще преминава през териториите на Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Албания и Гърция.

На форума Зечевич призова страните от региона и Европейския съюз да вземат политически решения за завършването на магистралата. „Инфраструктурата вече не е въпрос на индивидуалните държави, а на споделеното бъдеще на региона. Пътищата, които се строят, не просто свързват градове, а и пазари, икономики, пристанища, инвестиции и преди всичко хора“, каза министърът на откриването на конференцията.

Цитиран в прессъобщение на черногорското Министерство на транспорта Зечевич заяви, че Адриатическо-Йонийската магистрала е един от най-важните инфраструктурни проекти в Югоизточна Европа, който свързва седем страни с общо население от около 81,7 млн. души и годишен брутен вътрешен продукт от приблизително 3,1 трилиона долара.

Магистралата ще свързва четири страни членки на ЕС и три кандидатки за членство, като създава непрекъсната сухопътна връзка от северния бряг на Адриатическо море до Йонийско море.

Зечевич заяви, че завършването на оставащите отсечки в Черна гора, Босна и Херцеговина и Албания ще осигури на региона модерна и непрекъсната пътна връзка по крайбрежието, като същевременно дава на съседните страни без излаз на море бърз достъп до пристанища и до европейския пазар. По думите му магистралата също така ще осигури на ЕС по-добра свързаност между вътрешния му пазар и Западните Балкани.

Черногорският министър съобщи, че Черна гора е подготвила проектна документация за магистралата на своя територия, а международни партньори и компании вече са изразили интерес към коридора. Той отбеляза обаче, че никоя страна не може да завърши коридора самостоятелно.

Зечевич призова Черна гора, Босна и Херцеговина и Албания заедно с членките на ЕС, през които преминава магистралата, ясно да демонстрират, че желаят проектът да стане европейски приоритет.

Той каза, че целта е коридиорът да стане част от европейската транспортна мрежа, а за развитието му съвместно да бъде осигурено европейско и международно финансиране.

(Тази информация се разпространява от БТА по договор с черногорската агенция МИНА.)

Източник: БТА

Първата среща на смесени комисии между Хърватия и Черна гора ще се състои днес в Загреб, с което официално се поставя начало на преговорите за решаване на отворените въпроси между двете страни, съобщи черногорската национална телевизия РТЦГ.

Във фокуса на разговорите ще бъде статутът на учебния военноморски кораб „Ядран“ и други въпроси, свързани с военното имущество, наследено от бивша Югославия. Хърватският министър на външните работи Гордан Гърлич Радман каза по-рано, че Хърватия иска от Черна гора връщане на кораба „Ядран“ на хърватска територия, както и на друго военно имущество, което, по думите му, е на стойност над 2,7 милиарда долара.

В изявление за хърватската национална телевизия ХРТ Радман отрече исканията на Хърватия да са опит за блокиране на европейския път на Черна гора и ги определи като „класически двустранни въпроси“.

„Как ще гледаме на бъдещето на Европейския съюз, ако Черна гора, която е кандидатка за членство, игнорира първата комисия и не иска да разреши тези въпроси“, подчерта той.

Черна гора и Хърватия от известно време имат отворени въпроси, сред които са учебният кораб „Ядран“ и връщането на военно имущество, както и определяне на точна морска граница, обезщетение за бивши задържани в лагера „Морин“, откриването на изчезналите лица от войните през 90-те години, осъждането на военните престъпления и отделни имуществени въпроси, припомня РТЦГ. За морската граница между двете държави е предвиден отделен формат за преговори, докато днешната среща в Загреб трябва да отвори конкретни разговори за военното имущество.

През декември 1991 г. Югославската народна армия, в това число черногорски войници и резервисти, обсаждат хърватския град Дубровник и близкия регион Конавле. Обсадата продължава девет месеца. През това време 270 хърватски военнопленници и цивилни, заловени около Дубровник, са държани в лагера „Морин“. Черна гора е съдена за обезщетение от 207 бивши затворници от лагера „Морин“.

Въпросът за статута и собствеността на военния учебен кораб „Ядран“ от години е един от най-чувствителните отворени въпроси между двете държави. Хърватия иска корабът да бъде върнат на нейна територия, докато Черна гора го възприема като част от своята военноморска традиция.

„Ядран“ е 60-метров ветроход за военноморско обучение и е построен през 1933 г. Оттогава до 1991 г. (с изключение на годините на Втората световна война, когато е завзет от Италия и по-късно от нацистка Германия – бел. ред.) е бил вписан в регистъра на флота на пристанищата на Хърватия (тогава в състава на Югославия). През 1991 г. корабът напуска Сплит, родното си пристанище, и отплава за черногорското пристанище Тиват, за да бъде ремонтиран там. Той остава в Черна гора след войната от 1991–1995 г.

Източник: БТА