Сърбия не е поканила делегация на Европейския парламент (EП) да наблюдава провеждането на предсрочните парламентарни избори, които ще се проведат на 25 октомври, а крайният срок това да се случи беше вчера, 8 октомври, предава сръбската редакция на радио „Свободна Европа“.

„Властите в Сърбия не поканиха Европейския парламент да наблюдава изборите на 25 октомври и крайният срок за организиране на мисия на ЕП междувременно изтече. Това на практика означава, че възможността за изпращане на наблюдателна делегация на Европейския парламент е пропусната“, каза докладчикът за Сърбия в ЕП евродепутатът Тонино Пицула пред „Свободна Европа“.

Той уточни, че седемчленна делегация е била подготвена, но тъй като официална покана от Белград не е получена, според правилата на ЕП не може да бъде конституирана и изпратена като наблюдател на изборите.

В средата на септември Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) обяви, че ще наблюдава предсрочните парламентарни избори в Сърбия с помощта на 14 международни експерти, базирани в Белград.

На седем места в Република Северна Македония българските граждани ще могат да гласуват на изборите за президент и вицепрезидент на 25 октомври. Освен в посолството на България в Скопие и в Генералното консулство на страната ни в Битоля, избирателни секции ще бъдат отворени и в Кавадарци, Охрид, Струмица, Кочани и Прилеп.

Общо 265 са подадените заявления за гласуване в Северна Македония на тези избори, като най-много са те в Прилеп – 60, и в Струмица – 55. На проведените извънредни парламентарни избори на 19 април подадените заявления бяха 210, през октомври 2024 г. подадените заявления за гласуване на територията на Северна Македония бяха 26, на юнските избори същата година заявления бяха подали 120 български граждани, за изборите през април 2022 г. – 163, а за изборите през октомври 2022 г. подадените заявления за гласуване в страната бяха 181.

Турция е изпратила до Русия и Украйна документ за мораториум, който да осигури безопасността на търговските кораби в Черно море, съобщи в „Миллиет“. Според изданието той предлага създаването на два отделни маршрута за достигане до Босфора. 

„Документът, представен от Турция, предлага маршрут за украинските кораби, който би им позволи да достигнат до Босфора през водите Румъния и България, а за тези на Русия е предвидено осигуряването на сигурен маршрут през водите на Грузия и Турция“, пише изданието. 

Според публикацията Украйна иска ограничения върху продукти с двойна употреба, като например желязната руда, която превозват корабите.

Турция неведнъж е изразявала безпокойството си от атаките над цивилни и търговски кораби в Черно море. Позицията на страната е против разрастването на войната и пренасянето ѝ там. Затова още в края на август турският външен министър Хакан Фидан обяви, че Анкара подготвя документ, подобен на зърненото споразумение, който ще изпрати и на Русия, и на Украйна. 

От началото на годината досега 70 кораба са били обект на нападения, като 51 от тях са свързани с Турция, според данни на „Миллиет“.

Изданието припомня, че някои държави в Африка са изправени пред глад заради проблема с преноса на зърно.