Български винарни представиха продукцията си в българската резиденция в Белград по покана на посланик Ангел Ангелов и съпругата му Биляна.

Посланик Ангелов приветства българските винопроизводители и им благодари, че са приели поканата му ден преди участието им в най-мащабния международен панаир на Балканите Wine Vision by Open Balkan, който се провежда от 10 до 12 октомври в Белград.

„Българските винопроизводители тази вечер са точно 12, т.е тяхното дело може да бъде сравнено с мисията на 12-те апостоли и разпространението на учението на Исус Христос, описани в Библията. И ако се питате защо казвам това, ще ви припомня колко древен символ е виното – по време на Светото причастие тъкмо чашата червено вино символизира пролятата кръв на Христос, заедно с хляба, който е символ на тялото Христово“, каза българският дипломат и изрази увереност, че българските винопроизводители ще се представят блестящо и ще спечелят уважението и признанието на колегите си.

Велин Джиджев, председател на сдружението „Дунавски винари“ сподели пред БТА, че в сдружението членуват 18 винарни и Институтът по лозарство и винарство в Плевен – най-старият по рода си на Балканите.

„Балканският винен пазар става все по-интересен, а участието на български винарни на международния панаир Wine Vision by Open Balkan в Белград е ценно, защото на него идват много корпоративни купувачи от цял свят“, каза Джиджев.

„Нашите вина са прекрасни и са на световно ниво, а вината от Централна и Източна Европа все повече предизвикват интерес,  защото  имат история“, добави той.

Наталия Гаджева, собственик на винарната „Драгомир“, която представлява и създаденото преди година сдружение „Българска организация за винен туризъм“, сподели пред БТА, че платформата за регистрация на международния винен панаир в Белград е създадена много добре.

„Искаме да видим чрез нашето групово участие със сдружението „Дунавски винари“ как се възприема България като дестинация. Искаме да се хванем за ръце и да се покажем, че ето ни, тук сме заедно, елате, опитайте многообразието, защото всяка една винарна показва доста различен стил, сортове, ценови групи и различни начини на отлежаване на вината, така че всеки консуматор може да намери това, което търси.“, каза Гаджева. 

Източник: БТА

Хърватските градове Велика Горица, Осиек, Винковци и Запрешич могат да използват геотермална енергия за отопление от 2030 г. по силата на споразумение за безвъзмездна помощ на стойност 35 милиона евро, подписано в петък. Това предаде за БТА хърватската агенция ХИНА.

Споразумението, което ще финансира допълнителни геотермални сондажи, необходими за въвеждането на системите в експлоатация, беше подписано от министъра на икономиката Анте Шушняр, директора на Централната агенция за финансиране и договаряне Драган Йелич и председателя на Управителния съвет на Агенцията за въглеводороди Мариан Кърпан.

Проектът ще развие допълнителни геотермални сондажи и в четирите града, където геотермалните резервоари са потвърдени чрез проучвания. Целта е да се разшири използването на геотермална енергия за централно отопление и да се намали зависимостта от изкопаеми горива.

Председателят на Управителния съвет на Агенцията за въглеводороди Мариан Кърпан заяви, че се очаква проектът да стане оперативен през 2030 г., при условие че всичко върви по план, като работата трябва да започне две години по-рано.

Геотермалната енергия може да се използва за централно отопление, производство на електроенергия, селско стопанство и други цели, добави той.

Премиерът на Хърватия Андрей Пленкович заяви, че страната му има значително по-голям геотермален потенциал, отколкото обикновено се предполага, като определи ресурса като местен, възобновяем и с ниски въглеродни емисии. За разлика от слънчевата и вятърната енергия, геотермалната енергия е налична независимо от метеорологичните условия и изисква относително малко пространство, добави той.

Пленкович каза още, че 86 милиона евро ще бъдат инвестирани в рамките на два етапа на проекта. Първият етап потвърди геотермалните резервоари, докато вторият ще установи техническите условия за тяхното устойчиво използване.

Енергията може да се използва за отопление на домове, училища, детски градини и обществени сгради, както и за други цели, каза той.

„Геотермалният градиент в хърватската част на Панонския басейн е с цели 60 процента по-висок от европейската средна стойност“, каза министърът на икономиката на Хърватия Шушняр.

(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА.)

Източник: БТА

/ВН/

Източник: БТА