Цените на петрола спаднаха с около 1 на сто в азиатската търговия, тъй като възстановяването на износа на суров петрол от района на Персийския залив и неочакваното увеличение на запасите в САЩ намалиха опасенията за недостиг на доставки, предаде Ройтерс. Инвеститорите следят и подновените дипломатически усилия на САЩ и Иран за прекратяване на конфликта в Близкия изток.

Фючърсите на сорта Брент поевтиняха с 1,1 на сто до 96,92 долара за барел.

Котировките на американския лек суров петрол се понижиха с 1,4 на сто до 89,18 долара за барел.

И двата основни сорта поскъпнаха с около 1 долар за барел вчера. През септември Брентът е поскъпнал с около 14 на сто – най-силният му месечен ръст от юли, докато американският лек суров петрол е добавил около 5 на сто.

Запасите от суров петрол в САЩ са се увеличили с 922 000 барела до 427,3 милиона барела през седмицата до 25 септември, съобщи Управлението за енергийна информация на САЩ. Анкетираните от Ройтерс анализатори очакваха запасите да намалеят с 264 000 барела.

Междувременно Иран съобщи вчера, че е получил отговор от САЩ на последното си предложение за възобновяване на прекратеното примирие в района на Персийския залив. Президентът на САЩ Доналд Тръмп обаче отрече публикации на „Аксиос“ и Си Ен Ен, според които е готов да облекчи санкциите срещу Иран и да освободи замразени ирански средства в замяна на „конкретни“ стъпки от Техеран по ядрената му програма.

Според „Голдман Сакс“ (Goldman Sachs) износът на петрол от района на Персийския залив, включително т. нар. „тъмен износ“ от кораби с изключени транспондери за проследяване, се е възстановил до 23,3 милиона барела дневно през последната седмица – равнище, съответстващо на средното за 2025 г. Износът се е удвоил през септември.

Страните от ОПЕК+, които добиват петрол, вероятно ще запазят производствените си цели без промяна за ноември, когато ще се срещнат в неделя, са съобщили пред Ройтерс двама запознати с въпроса източници.

Източник: БТА

Президентът на САЩ Доналд Тръмп призова вчера бившия президент на Управлението за федерален резерв (УФР) Джером Пауъл да напусне Управителния съвет на централната банка, след като доклад на генералния инспектор установи значителни пропуски в управлението на ремонта на централата, но не откри основания за сезиране на наказателните органи или данни за административни нарушения, съобщиха Ройтерс и Франс прес.

Проверката установи проблеми с надзора над проекта, допринесли за превишаване на разходите с около 1 млрд. долара. Стойността на ремонта на двете исторически сгради на УФР в района на Националния мол във Вашингтон вече възлиза на около 2,4 млрд. долара.

„В нито един момент по време на нашата оценка не намерихме разумни основания да смятаме, че е налице нарушение на федералното наказателно право, което да изисква сезиране на генералния прокурор на САЩ“, се посочва в доклада.

Инспекторът уточнява, че установените недостатъци в управлението са довели до препоръки за коригиращи мерки съгласно Закона за генералния инспектор, но проверката не е установила административни нарушения.

Въпреки тези заключения Тръмп поднови призива си за оставката на Пауъл.

„Като минимум „Твърде късно“ Пауъл трябва да бъде принуден да подаде оставка от Управителния съвет. Той не може да управлява дори една сграда, а със сигурност не бива да му се позволява да управлява политиката си на високи лихвени проценти (само за „Тръмп!“)“, написа президентът в социалната си мрежа „Трут Соушъл“ (Truth Social).

„Ако не подаде оставка, той трябва да бъде съден на най-високо равнище от правителството на Съединените щати за корупция или некомпетентност, като и двете са напълно неприемливи“, добави Тръмп. Той заяви, че е наредил на генералния прокурор Тод Бланш да проучи доклада и да прецени какви действия да бъдат предприети.

Пауъл отказа да коментира констатациите. Докладът е пореден епизод в продължаващия му конфликт с Тръмп, който го номинира за президент на УФР в края на 2017 г., но от 2018 г. започна публично да критикува лихвената му политика.

Президентът използва превишаването на разходите за ремонта в опитите си да отстрани Пауъл и да повлияе върху посоката на паричната политика, посочва Ройтерс. Тръмп се опитва да отстрани и члена на Управителния съвет Лиса Кук заради предполагаеми нередности по отделен случай.

Пауъл ръководеше централната банка през по-голямата част от изпълнението на проекта. Вицепрезидентът Филип Джеферсън, който оглавява комисията по административните въпроси на Управителния съвет, е най-пряко ангажиран с надзора над ремонта. Той не е коментирал доклада.

Настоящият президент на УФР Кевин Уорш, който наследи Пауъл през май, заяви, че ще изпълни препоръките за управлението на проекта и ще наеме независим одитор, който да провери точността и съответствието на всички възложени досега разходи.

Превишаването на бюджетите при държавни проекти е често срещано явление, отбелязва Ройтерс. Предвидените разходи за проекта за бална зала в Белия дом също се удвоиха спрямо първоначалните оценки до най-малко 400 млн. долара.

Реакциите на американските законодатели се разделиха по партийна линия.

„Инфлацията не променя отговорността на Управлението за федерален резерв да управлява ресурсите си разумно и да се отчита пред Конгреса“, заяви републиканският сенатор Тим Скот, председател на банковата комисия на Сената. Той определи превишаването на разходите като „скандално“ и обеща строг надзор над централната банка.

Водещият представител на демократите в комисията, сенатор Елизабет Уорън, заяви, че констатациите не дават основание за подновяване на президентския „лов на вещици“ срещу Пауъл.

Конгресът упражнява надзор над УФР, но централната банка определя собствения си бюджет и не зависи от процедурата за отпускане на бюджетни средства.

Нарастващите разходи за ремонта се превърнаха в нов повод за натиск върху Пауъл в началото на втория мандат на Тръмп. Представители на администрацията и техни съюзници в Конгреса твърдяха, че разходите за луксозни подобрения са увеличили бюджета със стотици милиони долари.

Пауъл обясни поскъпването с непредвидени трудности, включително необходимостта от отстраняване на азбест, по-високите цени на материалите и труда и строителните работи дълбоко под земята. Той поиска и проверка на проекта и разходите от генералния инспектор.

В публикувания вчера доклад се посочва, че критикуваните от Белия дом елементи, сред които мрамор, водни съоръжения и градинска тераса, „не са допринесли съществено“ за превишаването на разходите.

Документът от 120 страници обаче очертава значителни управленски пропуски. Сред тях е неизпълнението на предвидения договорен механизъм за „гарантирана максимална цена“, който е трябвало да възложи на изпълнителя отговорността за превишаването на разходите.

На практика такава максимална цена никога не е била определена. Ръководителите на проекта от страна на УФР са възлагали договори за подизпълнение, които са увеличавали стойността и са удължавали сроковете. За водопроводната и климатичната инсталация например централната банка е платила 346 млн. долара, три пъти повече от първоначалната оценка.

През юли 2025 г. Тръмп посети строителния обект заедно със Скот. По време на посещението Пауъл оспори пред камерите посочената от президента стойност на проекта.

Напрежението се изостри през януари 2026 г., когато федералният прокурор за окръг Колумбия Дженийн Пиро издаде призовки до Управителния съвет на УФР с искане за информация за превишаването на разходите и за показанията на Пауъл пред Конгреса по този въпрос.

Във видеоизявление Пауъл разкри, че Министерството на правосъдието го заплашва с наказателно обвинение. Той определи действията като опит за сплашване на институция, която определя лихвите според интересите на страната, а не според предпочитанията на президента.

Разследването предизвика критики срещу политическата намеса в централната банка от представители на други централни банки, икономисти и американски законодатели, включително републиканци.

През март федерален съдия отмени призовките, като прие аргумента на Пауъл, че те са претекст за натиск да понижи лихвите или да подаде оставка. Впоследствие Пиро прекрати разследването и препрати въпроса към генералния инспектор на УФР. Това убеди републиканския сенатор Том Тилис да позволи процедурата по номинацията на Уорш за наследник на Пауъл да продължи.

След края на мандата си като президент Пауъл остана член на Управителния съвет.

„Казах, че няма да напусна Управителния съвет, докато това разследване не приключи напълно, с прозрачност и окончателност, и се придържам към това“, заяви той на последната си пресконференция като председател на УФР през април.

Службата на Пиро съобщи вчера, че е получила доклада и го разглежда. 

Източник: БТА

Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви снощи (местно време) планове за южнокорейски инвестиции на стойност до 200 млрд. долара в американски енергийни проекти. Правителството в Сеул обаче уточни, че решението за един от основните елементи, газопровод за 54 млрд. долара в Аляска, все още не е окончателно, съобщи Ройтерс. Агенцията съобщи за анонса по-рано вчера. 

Обявените проекти са първите големи инвестиции по по-широкия пакет на стойност 350 млрд. долара, за който Южна Корея пое ангажимент в рамките на търговското споразумение с Вашингтон от миналата година. Той предвижда 150 млрд. долара за корабостроене и 200 млрд. долара за стратегически инвестиции.

„Благодарение на споразуменията, които моята администрация сключи с Република Корея, те ще инвестират до 200 милиарда долара“, заяви Тръмп в Овалния кабинет. По думите му средствата ще бъдат насочени към осем големи ядрени електроцентрали, газопровода в Аляска и електроцентрала с мощност 6 гигавата в Тексас.

Южнокорейското правителство заяви, че проектът за газопровода ще бъде реализиран само ако бъдат изпълнени определени търговски и правни условия. Сеул потвърди останалите основни елементи, като посочи инвестиции от 120 млрд. долара за изграждането на осем ядрени реактора и 22,3 млрд. долара за газова електроцентрала в Тексас, която ще снабдява с електроенергия центрове за данни за изкуствен интелект.

Проектът за втечнен природен газ в Аляска предвижда газопровод с дължина около 1300 километра, който да свърже находищата на Северния склон със съоръжение за втечняване на южното крайбрежие на щата. Оттам горивото ще може да бъде изнасяно за азиатските пазари.

Според Белия дом проектът е предназначен за пренос на около 110 млн. кубични метра природен газ дневно и производство на до 20 млн. тона втечнен природен газ годишно. Администрацията заяви и че реализацията му ще намали енергийните разходи на жителите на Аляска.

Тръмп многократно е представял проекта като възможност за увеличаване на американския енергиен износ и укрепване на отношенията със съюзници като Южна Корея и Япония. От години обаче той е съпътстван от несигурност относно разходите, финансирането и търговската си жизнеспособност.

Южнокорейският ангажимент би могъл да осигури източник на финансиране, но Сеул вече заяви, че проектите по пакета трябва да бъдат икономически обосновани. Опозиционни депутати в Южна Корея изразиха опасения за търговската им жизнеспособност и рисковете за държавните финанси.

Двата най-големи вносителя на втечнен природен газ в Япония, „Джера“ (JERA) и „Токио Газ“ (Tokyo Gas), са подписали предварителни споразумения за закупуване на общо 2 млн. тона годишно от проекта в Аляска, ако той бъде реализиран.

Компанията разработчик „Гленфарн“ (Glenfarne) съобщи през март, че е осигурила ангажименти за покупка на 13 млн. тона годишно. Необходими са договорености за още 3 млн. тона, за да бъде осигурено финансирането и всички ангажименти да станат обвързващи. Компанията не е отговорила веднага на запитване за коментар относно обявения вчера план.

Министерството на промишлеността на Южна Корея съобщи миналата седмица, че газовата електроцентрала с мощност над 6 гигавата в Енсинал, Тексас, е първият избран проект по програмата за стратегически инвестиции. Очаква се тя да снабдява енергоемки обекти, включително заводи за полупроводници и центрове за данни. Според южнокорейски представители проектът е избран след оценка на търговската му жизнеспособност.

Ядрените проекти са част от усилията на Тръмп за увеличаване на производството на електроенергия на фона на нарастващото търсене от центровете за данни и промишлеността.

Обявяването на инвестициите има и предизборен контекст. Тръмп представя поредица икономически сделки преди междинните избори на 3 ноември на фона на недоволството от високите цени на горивата и опасенията за икономическите последици от войната с Иран.

На събитието в Овалния кабинет присъства републиканският сенатор от Аляска Дан Съливан, който се бори за трети мандат срещу демократката и бивша конгресменка Мери Пелтола, съобщи Асошиейтед прес. Съливан е дългогодишен поддръжник на газовия проект.

„Той има доверието ми и го има отдавна по въпросите, свързани с Аляска“, каза Тръмп за сенатора. „Г-н президент, това е нещо огромно за Аляска“, заяви Съливан, като добави, че е работил „неуморно“ за проекта.

Това е второто подобно събитие за три дни, на което Тръмп подкрепя републикански кандидат в оспорвана надпревара за Сената, отбелязва Асошиейтед прес. В понеделник президентът обяви планове за изграждане на стоманодобивен завод за 15 млрд. долара в Айова от компания от Минесота, собственост на индийски промишлен конгломерат.

На това събитие присъства републиканската конгресменка Ашли Хинсън, която се състезава с демократа Джош Турек за сенаторското място на оттеглящата се Джони Ернст. Демократите трябва да увеличат представителството си с четири места в 100-членния Сенат, за да получат мнозинство, а Айова и Аляска са сред щатите, към които насочват усилията си.

Тръмп призна вчера, че републиканците срещат трудности в опитите си да запазят контрола над двете камари на Конгреса. „Трябва да обърнем тази тенденция“, заяви той, като посочи, че администрацията не е направила достатъчно, за да популяризира постиженията си.

„Не съм се справил добре с обясняването“, каза президентът на отделно събитие в Белия дом. Той обеща да прекара голяма част от октомври в предизборна кампания. Обиколката му започва днес с посещения в Тексас и Алабама, следвани от Охайо в събота и Небраска в понеделник.

Според проучване на Асошиейтед прес и изследователския център НОРК (NORC) от края на юли около една трета от американците одобряват икономическата политика на Тръмп, а около седем от десет определят състоянието на икономиката като лошо.

Източник: БТА