Средната цена на дизела на дребно в Европейския съюз достигна нов исторически рекорд от 2,24 евро за литър в края на септември, като се е повишила с 0,01 евро спрямо предходната седмица, показват публикуваните днес от Европейската комисия най-нови данни, цитирани от Франс прес.

Нови рекорди на цените на дизеловото гориво са отчетени в 12 от 27-те страни членки, сред които Белгия, Италия, Румъния и Полша, според анализ на АФП на данните, които националните власти предоставят ежеседмично на Европейската комисия от 2005 г. Отчетите на страните членки отразяват цените на бензиностанциите, като в зависимост от страната данните са или към началото на съответната седмица или в края на предходната.

Цената на литър дизел, който е основното гориво за тежкотоварния транспорт и селскостопанската техника, е надхвърлила 2,50 евро в Дания, Нидерландия и Финландия, а в Германия е достигнала 2,44 евро.

В Белгия, където също е поставен ценови рекорд, литър дизел е струвал средно 2,43 евро в понеделник спрямо 2,39 евро седмица по-рано. В Италия цената се е повишила със 7 евроцента до 2,35 евро.

Във Франция, с изключение на отвъдморските територии и Корсика, средната цена на дизела на дребно е била 2,37 евро за литър в петък, което представлява съвсем лек спад за седмицата.

В цените на дизела, отразени в бюлетина на Европейската комисия, са включени данъци и акцизи, налагани от различните страни членки, които средно съставляват около 40 на сто от крайната цена на дребно. Не са включени обаче целеви помощи, като тази във Франция за водачите, които изминават големи разстояния.

Средната цена на дизела в целия ЕС е претеглена спрямо потреблението на горива във всяка от държавите членки през 2024 г. През февруари, преди началото на военните действия на САЩ и Израел срещу Иран, средната стойност на дизела в ЕС е била 1,59 евро за литър.

От края на февруари цените на горивата са подложени на натиск заради блокирането на Ормузкия проток, през който преди конфликта преминаваха около 20 на сто от световните доставки на петрол и природен газ. Впоследствие поскъпването бе допълнително подкрепено блокадата, наложена от хусите върху петролния износ на Саудитска Арабия през Червено море, както и от украинските удари по руски рафинерии, припомня АФП.

Източник: БТА

В Кърджали беше открит завод за фотоволтаични модули, осигуряващ близо 200 нови работни места и производствена мощност от един гигават годишно. Това се случи на официална церемония, а лентата на завода прерязаха заместник-министърът на икономиката Красимир Якимов, инвеститорът от “ВЕСС Модулс” (VESS Modules) Цветелина Бориславова, кметът на Кърджали Ерол Мюмюн, областният управител Бисер Николов и народният представител и заместник-председател на Народното събрание Айтен Сабри.

„Това е моделът на икономическо развитие, който ние целим. Инвестиции във високите технологии, в реалната икономика, предвидими, конструктивни работни места, висока добавена стойност“, каза пред присъстващите заместник-министър Якимов. 

Той подчерта важността на това подобни инвестиции да бъдат насочвани към регионите в страната, с което да се осигурява трайна заетост. Якимов допълни, че се работи активно по създаването на по-добра бизнес и инвестиционна среда в страната, с по-малка регулаторна тежест, по-лесни процедури, така че бизнесът да се развива и да намира повече перспектива в развитието си в България. Якимов каза също, че България не може и не трябва да бъде единствено и само пазар за технологиите на бъдещето. Това, за което ние работим, е България всъщност да бъде мястото, на което тези технологии се произвеждат, допълни той.

„Стоим пред завод, който преди по-малко от две години беше само идея на хартия“, каза пред присъстващите Цветелина Бориславова и допълни, че това е първият изцяло автоматизиран завод за фотоволтаични модули в Европейския съюз с годишен капацитет от 1 гигават. 

​„И тук, в Кърджали, всеки 18 секунди ще се ражда нов панел, без нито една ръчна операция по цялата производствена линия. ​Не защото не вярваме в българските ръце, а защото вярваме, че тези ръце заслужават да строят, да управляват и да изобретяват технологиите на утрешния ден, а не да вършат просто работа, която машините могат да свършат вместо тях“, каза още Бориславова. Тя допълни, че проектът за създаването на завода в Кърджали не е бил лесен, а сред факторите открои, че той е създаден не там, където е било най-лесно, а там, където е било най-нужно.

„Това е и лична кауза за мен. Аз вярвам в България като проект, който все още се пише. Вярвам, че страна с нашата история, с нашия интелект и с нашия труд има всички основания да застане в първите редици на европейската индустрия“, каза още тя. 

Ръководството на новия завод бе поздравено и от кмета на Кърджали Ерол Мюмюн и от областния управител Бисер Николов. На церемонията изпълнителният директор на “ВЕСС Модулс” ЕАД Аксер Шакир получи TÜV сертификат за качество от директора на TÜV SÜD за региона на Китай – Синмей Джао, която поздрави компанията и пожела на новата инвестиция успех и просперитет.

Заводът за фотоволтаични модули в Кърджали ще работи както за европейския пазар, така и за трети страни. По думите на инвеститора Цветелина Бориславова вече има заявен интерес от турски компании, от клиенти от африкански държави на най-високо ниво, както и от клиенти от Съединените американски щати. 

По думите на председателя на съвета на директорите на “ВЕСС Модулс” ЕАД – Любомир Градев са посетени много заводи преди създаването на този в Кърджали, за да бъдат научени и комбинирани най-добрите практики. Той обясни, че времето за производство на един панел е под 18 секунди, което позволява висока конкурентност спрямо тези на най-големите производители от Китай. 

Източник: БТА

Растежът на промишлената активност в еврозоната се ускори през септември до най-бързия си темп от повече от четири години, подкрепен от търсенето на инвестиционни стоки, включително оборудване за изкуствен интелект и отбрана. В Германия и Франция растежът се забави, а в Испания секторът се върна към разширяване, показват проучванията на „Хамбург къмършъл банк“ (Hamburg Commercial Bank, HCOB), съставени и публикувани от „Ес енд Пи Глобъл“ (S&P Global) и цитирани от Ройтерс.

Окончателният индекс на мениджърите по доставките (PMI) за промишлеността в еврозоната се повиши за трети пореден месец до 52,9 пункта през септември спрямо 52,7 пункта през август. Това е най-високото му равнище от май 2022 г. и надхвърля предварителната оценка за запазване на августовската стойност. Индексът остава над границата от 50 пункта, която разделя растежа от свиването.

„Ускоряването на растежа се дължи на по-високото търсене на инвестиционни стоки, като машини и оборудване. Производството на тези стоки през септември е нараснало с най-бързия темп от възстановяването на икономиката след (пандемията от) КОВИД-19 преди пет години“, заяви Крис Уилямсън, главен икономист в „Ес енд Пи Глоубъл маркет интелиджънс“ (S&P Global Market Intelligence).

„Това отразява най-вече по-високото търсене на оборудване, свързано с изкуствения интелект и отбраната“, добави той.

Новите поръчки са нараснали с най-бързия темп от началото на 2022 г., подкрепени отчасти от новите експортни поръчки, чието увеличение е най-силното от повече от четири години и половина.

Подиндексът на производството е достигнал 53,6 пункта през септември, най-високото си равнище от 55 месеца. Бизнес доверието се е подобрило до най-високото си ниво от февруари.

След като през август прекратиха продължилата повече от три години тенденция на съкращаване на работни места, производителите са увеличили наемането на служители през септември, макар и с умерен темп.

Засилването на ценовия натиск обаче може да застраши възстановяването. Както разходите за производствени ресурси, така и цените на готовата продукция са нараснали с по-бърз темп през септември.

Очаква се официалните данни, които трябва да бъдат публикувани утре, да покажат, че инфлацията се е повишила до 3,6 на сто през септември спрямо 3,2 на сто през август, което би било най-високото равнище от септември 2023 г.

По-високите инфлационни очаквания засилват вероятността Европейската централна банка (ЕЦБ) отново да повиши лихвите. Пазарите очакват три увеличения до средата на 2027 г.

„Търсенето на потребителски стоки продължава да намалява, като повишаването на разходите за живот оказва натиск върху потребителските разходи“, отбеляза Уилямсън.

„Затова е тревожно, че както разходите за производствени ресурси, така и продажните цени отново са се увеличили с по-бърз темп през септември. Това ще засили спекулациите за допълнителни повишения на лихвените проценти от ЕЦБ“, добави той.

Междувременно бизнес активността в промишлеността забави темпа си на растеж през септември в Германия, въпреки че както производството, така и новите поръчки отново са отчели силен ръст въпреки засилването на инфлационния натиск, породен от динамиката на световните енергийни пазари.

Окончателният индекс Пи Ем Ай, проследяващ бизнес активността на промишлеността в страната, се понижи слабо – до 53,9 пункта през септември спрямо 54,3 пункта през август, но е над предварителната оценка от 53,8 пункта.

Производството се е увеличило за девети пореден месец, като темпът на растеж се е забавил съвсем леко спрямо август, когато бе отчетено най-силното разширяване от повече от четири години и половина.

Новите поръчки също са нараснали за четвърти пореден месец, като износът отново се е увеличил благодарение на търсенето от Азия, Европа и САЩ.

„Данните допълват все по-широко разпространяващото се схващане, че икономическите условия се оказват по-устойчиви от очакваното на фона на високите цени на енергията и повишаването на дългосрочните лихвени проценти“, заяви Фил Смит, заместник-директор на подразделението за пазарни проучвания в „Ес енд Пи Глоубъл интелидженс“.

Разходите за производство са нараснали с по-бърз темп през септември след отслабването му през предходните три месеца. Инфлацията при цените на производствените ресурси се е повишила до най-високото си равнище от юни, а инфлацията при цените на готовата продукция се е ускорила леко до тримесечен максимум.

Очакванията на производителите за обема на продукцията през следващите 12 месеца са достигнали най-високото си равнище от февруари.

Също както Германия, бизнес активността в промишления сектор във Франция, втората по големина икономика във валутната зона, забавя темпа си на растеж през миналия месец на фона на спад на новите поръчки, показват данните от проучването за страната.

Окончателният индекс на мениджърите по доставките Пи Ем Ай за френската промишленост се е понижил до 50,6 пункта през септември спрямо 51,1 пункта през август. Въпреки това показателят е над предварително обявената стойност от 50,3 пункта.

Промишленото производство се е увеличило, но новите поръчки са намалели за пети пореден месец, като инфлационният натиск продължава да предизвиква опасения.

Предварителни данни, обявени вчера от статистическия институт на страната „Инсее“ (INSEE), показаха, че инфлацията в страната се е повишила повече от очакваното миналия месец, достигайки 3,4 на сто спрямо 2,6 на сто месец по-рано.

„На фона на ускоряването на инфлацията, задълбочаването на кризата на енергийните пазари и затягането на финансовите условия френският промишлен сектор успя да отбележи растеж през септември“, посочи Джо Хейс, старши икономист в „Ес енд Пи Глоубъл маркет интелидженс”.

„Това показва забележителна устойчивост, макар че спадът на новите поръчки, намаляването на запасите и слабите очаквания поставят въпроси относно устойчивостта на този растеж“, добави той.

На този фона активността в промишления сектор в Испания, друга водеща икономика от еврозоната, се върна към растеж през септември, след като производството се увеличи за първи път от четири месеца въпреки слабото търсене и по-високите цени. Бизнес доверието също се е подобрило на фона на очакванията за засилване на търсенето.

Индексът Пи Ем Ай, отчитащ активността за промишлеността в страната, се повиши до 51 пункта миналия месец спрямо 49,5 пункта през август.

„Представянето на испанския промишлен сектор се подобри през септември, като секторът показа устойчивост на фона на засилващия се ценови натиск“, коментира Пол Смит, икономически директор в „Ес енд Пи Глоубъл маркет интелиджънс“, отбелязвайки и по-голямото доверие в перспективите пред сектора.

Бизнес доверието се е повишило до най-високото си равнище от февруари, тъй като компаниите очакват търсенето да се засили през следващата година.

Производството се е увеличило след три поредни месеца на спад, а новите поръчки за износ са нараснали за първи път от август 2025 г.

Въпреки това общият обем на новите поръчки е намалял за пети пореден месец. Компаниите свързват този спад с несигурността и отражението на по-високите цени, главно на енергията на фона на войната между САЩ и Иран, върху търсенето.

Инфлацията при разходите за производството се е ускорила до най-високото си равнище от четири месеца, а ръстът на цените на готовата продукция е достигнал тримесечен максимум, тъй като производителите са прехвърлили част от по-високите разходи върху клиентите си.

Нивото на заетост е останала без изменение, с което е прекъсната продължилата 12 месеца тенденция на нетно съкращаване на работни места. Някои компании са започнали да наемат служители в отговор на увеличаването на обема на работа.

Източник: БТА