Ние, свещениците от Софийска епархия, обезпокоени от зачестилите публични атаки, недобросъвестни твърдения и клевети, които архимандрит Никанор, игумен на Църногорския манастир „Св. св. безсребреници и чудотворци Козма и Дамян“, тиражира в медиите и социалните мрежи месеци наред, се чувстваме длъжни да не мълчим повече, когато биват хулени Българската православна църква – Българска патриаршия и нашият духовен пастир – Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил. Още повече, защото и търпеливото ни мълчание към поведението и думите на нашия събрат, може да бъде разтълкувано като безразличие или дори като тихо съгласие и скрита подкрепа в полза на обвиненията, които той хвърля ежедневно в общественото пространство.

Реториката на архимандрит Никанор ни връща в едни вече позабравени времена на ранните години на разкола, в които уличният и нецърковен език си позволяваха да отправят какви ли не словесни безобразия към Българския патриарх. Мислехме, че всичко това отдавна е преживяно, но уви, сега се връща в образа на клирик от нашата епархия.

Своеобразна кулминация на медийните изявите на архимандрит Никанор е неговото т.нар. „официално изявление“ от 28.07.2026 г., в което той дръзва да нарече БПЦ-БП „подобие на църква, лакей на руския империализъм“. Ние, като клирици на същата тази Църква, не се чувстваме лакеи на никого, нито пък служим на Бога в „подобие на църква“, а сме служители в Тялото Христово, част от което е и БПЦ-БП, в частност – Софийска епархия. Също смятаме, че подобно отношение към Църквата може да се роди само в ума на човек, който е предпочел политическото и светско мислене пред духовния светоглед.

Самият архимандрит Никанор многократно е доказвал, че с него се случва именно това. Думите му почти винаги приличат на партийни лозунги с ясно сочене с пръст на врага в расо в Църквата. В този смисъл, той нееднократно е хулил и обвинявал в какви ли не престъпления не само Негово Светейшество, но и мнозина наши събратя и миряни, които са, меко казано, скандализирани от поведението му. Смутени сме от лекотата, с която архимандритът използва циничен език спрямо хората, които подозира в политическа измяна и едновременно с това от начина, по който изисква безпределна любов и милост към самия него. И то докато изповядва, че той и събратята му в манастира „презират“ патриарха. Ние пък знаем, че истинският християнин трябва да обича дори враговете си. Собствения си архипастир може да презира само човек, попаднал под влияние на бесовете или на други нецърковни сили.

За да бъде цялата ситуация превърната в гротеска, архимандрит Никанор заявява, че насила е бил присъединен към БПЦ-БП през 2004 г. Очевидно е пребивавал в нея повече от 20 години, през което време вероятно „насила“ е станал йеромонах и архимандрит. И вероятно „насила“ се е подписвал под ведомостите за заплата в Софийската света митрополия. През това време на „насилие“ спрямо него обаче многократно е служил с когото си иска и където си иска, без благословение от епархийския си митрополит. Нещо, което е явно нарушение на църковната дисциплина. В това число е съслужвал и извън страната, в това число и с неканонични клирици. Кани в манастира, на който е игумен, сякаш е негова лична собственост, украински деца и се крие зад тях като зад жив щит, за да се изкара политически репресиран. А сега се стига и до призивите му към „църковно-народна борба“ за придобиване на „истинска народна църква“, сваляне на каноничния ни патриарх, гражданско неподчинение и непосещаване на храмовете. БПЦ-БП е определена като „враг на своя народ“ заради избирането на Светейшия Български патриарх, когото пък той си позволява да нарича със светското му име.

С настоящата декларация изразяваме по съвест своята пълна подкрепа към Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил и намерението си да служим в послушание към него, според догматите и каноните на Православната вяра. Обвиненията към патриарх Даниил, че е проводник на кремълско влияние в Църквата са смехотворни. Негово Светейшество нито в публичните си изяви, нито в лични разговори с някого от нас е проявявал друго, освен загриженост към Църквата и не е показвал пристрастия към която и да е друга поместна Църква или политическа идеология. За разлика от архимандрит Никанор, който се изявява като говорител в България на чужди интереси и влияния.

Дългогодишното „фейсбук-подвизаване“ на архимандрит Никанор подменя самата идея и представа за Църквата – не като пространство на единство, послушание, покаяние и общение в Христа, а като арена на лични конфликти, политически противопоставяния и непрестанно публично самоутвърждаване. Превръщането на тази публична самоизява в своеобразна „медийна аскеза“ фактически заменя монашеското безмълвие, послушание и покаяние с непрестанно присъствие в социалните мрежи, политическо агитаторство, системни заяждания, злословия и публично заклеймяване на архиереи, клирици и миряни. Подобно поведение вече не е само личен духовен провал, а създава опасен и съблазнителен образ на монашеството и свещенослужението, при който монашеското и клирическото достойнство се превръщат в средство за публично влияние, а свободата на словото – в оправдание за хулата, непослушанието и безотговорността. Ако Църквата не постави ясна граница, у вярващите ще се утвърди пагубното внушение, че в живота на клирика могат безнаказано да бъдат подменяни послушанието със самовластие, пастирското свидетелство с политическа агитация, свободата на словото с безотговорност, допустимата и добронамерена критика с хула, а клирическото служение – с непрестанна публична самоизява, без духовна и канонична отговорност за причинената съблазън.

Категорично се разграничаваме от архимандрит Никанор, защото смятаме думите и делата му, уличния му и хулигански жаргон за неприемливи и недопустими за клирик на БПЦ-БП. Нещо повече, те са опасни и могат да доведат до гибелни духовни последствия, особено сред неукрепналите във вярата и изкушени от политиката. Смятаме, че в Църквата „всичко трябва да става с приличие и ред“ (I Кор. 14:40)

Също смятаме, че Църквата няма петно или порок, или нещо подобно, но е света и непорочна (виж Еф. 5:27). Ако някой търси петна или пороци, е длъжен да ги намери в себе си. Църквата е Тяло Христово, а желанието да се изгради „нова народна църква“, която е политически удобна на някого, е демонично и всички ние добре сме виждали последствията от него.

Считаме, че поведението на архимандрит Никанор вече години наред силно съблазнява миряните – нашите духовни чеда и внася смут и разделение в душите, за които ние се грижим. Ако клирик може да си позволи такова поведение към собствения си Първойерарх, то къде биха могли да намерят надежда нашите енориаши, когато искат да защитят своята вяра.

В заключение, още веднъж изразяваме своята пълна подкрепа към Негово Светейшество Даниил, Митрополит Софийски и Патриарх Български. Всички ние в проповеди сме казвали, че Църквата е семейство. Настоящата наша декларация е плод на тази духовна семейност. Когато бива несправедливо хулен баща ти, когото обичаш, унизително е да мълчиш. Когато бъде хулена Църквата, в която се надяваме да се спасим, е грях да не вземеш отношение. Защото всички ние „нова църква“ не чакаме. Ние принадлежим на Едната, Света, Съборна и Апостолска Църква.

Същевременно заявяваме ясно, че църковното наказание не е акт на отмъщение, нито средство за човешко унижение. То е духовно лекарство, призив към покаяние и предел, който Църквата е длъжна да постави, когато думите и действията на неин клирик започнат да разрушават мира, единството и доверието между пастири и паство. Колкото по-високо е църковното служение, толкова по-голяма е отговорността за всяка произнесена дума, за всяка създадена съблазън и за всеки публичен призив към непослушание и разкол.

С дълбока скръб трябва да кажем, че всяко външно низвержение от свещен сан се предхожда от едно още по-тежко вътрешно и духовно самонизвержение. Клирикът сам слиза от висотата на повереното му служение, когато превръща свещеническия си глас в оръдие на хулата, когато заменя послушанието с бунт, смирението със самовластие, братолюбието с презрение, а пастирската грижа – със съблазън и разделение. Преди Църквата да произнесе своя каноничен съд, човекът вече е произнесъл духовен съд над себе си чрез собствените си думи и дела.

Поради това призоваваме компетентните църковни органи да разгледат с необходимата строгост, безпристрастност и отговорност всички действия и публични изявления на архимандрит Никанор и, ако посочените нарушения бъдат установени по надлежния църковно-съдебен ред, да му наложат наказание, съответстващо на тяхната тежест. В този смисъл молим настоящата декларация да бъде включена в започналия църковно-наказателен съдебен процес срещу въпросния клирик.

Този наш призив не произтича от лична неприязън, желание за възмездие или отказ от християнско милосърдие. Той произтича от грижа за чистотата и достойнството на свещенството, за каноничния ред, за единството на Църквата, за душите на съблазнените вярващи и не на последно място – за спасението на самия провинил се клирик. Защото понякога най-строгото църковно наказание се оказва последният зов на майката Църква към покаяние, осъзнаване и завръщане към истината.

Молим се Господ да даде на всички нас дух на смирение, трезвение и разсъдителност, да вразуми заблудилия се, да утвърди съблазнените и да запази светата ни Църква от разделение, ожесточение и всяко действие на духа на разкола.

Следват подписите на 75 свещенослужители.