Опитите на президента на САЩ Доналд Тръмп отново да отвори дипломатическия канал към севернокорейския лидер Ким Чен-ун започват да предизвикват безпокойство сред традиционните американски съюзници в Азия, отбелязва Ройтерс. Причината не е самата идея за диалог с Пхенян, а начинът, по който Вашингтон се опитва да го постигне – чрез ограничаване на съвместните военни учения с Южна Корея и публично подчертаване на личните отношения между Тръмп и Ким. На този фон Япония, Южна Корея и други партньори на САЩ се питат дали американските ангажименти към регионалната сигурност остават дългосрочна стратегическа политика или могат да бъдат променяни според текущите дипломатически и политически приоритети на президента. 

Един от последните поводи за засилването на тревогите стана решението на Тръмп по-рано този месец да нареди на Пентагона „значително“ да намали мащаба на съвместните военни учения с Южна Корея, посочва Ройтерс. Президентът обоснова решението си едновременно с високата цена на ученията, с нежеланието на Сеул да се включи активно в американските военни действия срещу Иран и с аргумента, че САЩ имат „много добри отношения“ с Ким Чен-ун. Именно последният аргумент предизвика най-сериозните въпроси, тъй като ученията са основен елемент от подготовката на американските и южнокорейските сили за отблъскване на евентуална севернокорейска атака.

Съвместните учения традиционно имат не само военно, но и политическо значение, коментира южнокорейският мозъчен тръст Глобален институт за Източна Азия. Те гарантират способността на двете армии да действат съвместно в случай на конфликт и са част от системата за възпиране на Северна Корея. Според анализ на базирания в Сеул мозъчен тръст решението има и по-широко политическо значение освен непосредствения му военен ефект, защото създава прецедент подготвеността на съюзниците да бъде използвана от Вашингтон като инструмент в преговори.

За Южна Корея настоящата геополитическа обстановка е особено сложна, пише в. „Гардиън“. Президентът И Дже-мьон отдавна настоява за намаляване на напрежението с Пхенян и за възобновяване на диалога, поради което на пръв поглед би могло да изглежда, че решението на Тръмп съвпада с част от неговите цели. В същото време обаче Сеул не иска евентуално намаляване на американското военно присъствие да бъде възприето като отслабване на американския ангажимент към Южна Корея. След обявяването на американския ход И Дже-мьон дори поднови призивите си за по-голяма самостоятелност на южнокорейската отбрана.

Това е една от големите дилеми пред Сеул, посочва вестникът. Южна Корея от години разчита на американския ядрен чадър и на присъствието на десетки хиляди американски военнослужещи като основен фактор за възпиране на Северна Корея. В същото време обществената подкрепа в страната за идеята самата тя да придобие ядрено оръжие е висока, а анализатори предупреждават, че действия, които създават впечатление за отслабване на американския ангажимент, може да засилят тези настроения. Именно това е един от парадоксите на политиката на Тръмп – опитите му да намали американските разходи и ангажименти могат в крайна сметка да насърчат съюзниците на САЩ да търсят собствени средства за възпиране.

Другият източник на безпокойство е реакцията на самия Пхенян, посочва в свой анализ мозъчният тръст „38 Север“ (38 North). Въпреки демонстрираната от Тръмп увереност, че личните му отношения с Ким могат да помогнат за възобновяване на диалога, Северна Корея към момента не е дала ясен знак, че е готова да се върне към преговорите. Сестрата на севернокорейския лидер Ким Йо-чен заяви, че ограничаването на американско-южнокорейските учения не променя оценката на Пхенян за тях. В същото време тя остави отворена възможността за бъдещи разговори с Вашингтон, ако САЩ предприемат много по-съществени промени в политиката си. 

Показателно е и че само дни след обявяването на решението на Тръмп Северна Корея изстреля около десет балистични ракети с малък обсег, отбелязва мозъчният тръст. Това демонстрира, че Пхенян не смята американския ход за достатъчно значима отстъпка. Реакцията на Северна Корея представлява своеобразна „двустранна стратегия“ – от една страна, Пхенян не затваря напълно вратата за бъдеща среща с Тръмп, но от друга, продължава да демонстрира военна сила и да изисква висока цена за евентуално възобновяване на дипломацията. 

Най-видимо тревогите се проявяват в Япония, коментира Ройтерс. За Токио всяко отслабване на американското военно възпиране на Корейския полуостров има пряко въздействие върху собствената му сигурност, тъй като Япония също се намира в обсега на севернокорейските балистични ракети. Бившият японски министър на отбраната Ицунори Онодера определи като „изключително тревожна“ възможността политиката на Тръмп да насърчи амбициите на Северна Корея. Тревогата в Токио се засилва и от факта, че Япония в момента води трудни преговори с Вашингтон за разходите по поддръжката на американските сили в страната. 

Тук се появява по-големият въпрос за надеждността на САЩ като съюзник, отбелязва Ройтерс. Ако Вашингтон е готов да промени военното си поведение спрямо Южна Корея заради желанието на Тръмп да подобри отношенията си с Ким, Токио може да се запита дали подобен подход няма да бъде приложен и към Япония в бъдеще. Японските власти следят внимателно предстоящите разговори за американското военно присъствие в страната и възможността Тръмп да поиска рязко увеличение на японския финансов принос. Съчетаването на тези преговори с опитите за сближаване с Пхенян създава усещане, че съюзническите отношения все повече се разглеждат през призмата на непосредствената изгода за Вашингтон. 

Последиците от политиката на Тръмп спрямо Ким обаче не се ограничават само до Сеул и Токио, посочва Ройтерс. Тайван също наблюдава внимателно действията на американския президент, тъй като островът зависи до голяма степен от американската военна подкрепа и от способността на Вашингтон да възпира Китай. Тайванските власти са обезпокоени от факта, че администрацията на Тръмп бави одобрението на пакет оръжейни продажби на стойност около 14 милиарда долара в момент, когато президентът се стреми към стабилизиране на отношенията с китайския лидер Си Цзинпин. За азиатските съюзници на САЩ това повдига въпроса дали Вашингтон би поставил собствените си двустранни сделки пред интересите на партньорите си в случай на криза.

Именно затова действията на американската администрация спрямо Ким се разглеждат от редица азиатски страни в по-широк контекст, коментира Ройтерс. Япония, Южна Корея и Тайван не реагират просто на едно решение за военни учения, а на модел на поведение, при който Тръмп изглежда поставя личните си отношения с чуждестранни лидери, разходите на американската армия и конкретните политически отстъпки в центъра на отношенията с партньорите. Ако САЩ не успеят да убедят съюзниците си, че не са просто разменна монета в личната дипломация на американския президент, последиците биха могли да бъдат изключително сериозни – от ускоряване на превъоръжаването на Япония и Южна Корея до отслабване на доверието в американското лидерство в Азия, заключава агенцията.

Източник: БТА