Президентът Илияна Йотова запозна днес върховния комисар на ООН по правата на човека Фолкер Тюрк с нарушаването на правата на българите в Република Северна Македония. На среща в кулоарите на общите политически дебати в рамките на 81-вата годишна сесия на Общото събрание на ООН тя изтъкна, че в Северна Македония продължава да бъде упражняван системен институционален натиск и дискриминационно отношение, основани на етнически произход, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

„За нас е недопустимо в 21-ви век хора да бъдат отстранявани от работа или да не бъдат допускани до университет заради своя произход, да бъдат пребивани заради българския си произход. В Северна Македония ще влезе в сила и закон с обратно действие, който ще наруши свободата им на сдружаване“, посочи държавният глава.

Илияна Йотова запозна Фолкер Тюрк със случая на Ива Михайлова – 23-годишната жена с двойно гражданство – на Република Северна Македония и България, която не е допускана за лечение в България, тъй като срещу нея се води съдебен процес в Кочани. Президентът заяви, че страната ни е предложила или Ива да бъде лекувана в България, или да бъде изпратен медицински екип от нашата страна за консултация, но от Скопие не са се съгласили.

Миналата седмица Илияна Йотова представи случая на Ива Михайлова пред генералния секретар на Съвета на Европа Ален Берсе, припомнят от прессекретариата на държавния глава.

Вчера министърът на външните работи Велислава Петрова каза пред български журналисти, че по време на участието на българската делегация в общите политически дебати в рамките на 81-вата сесия на Общото събрание на ООН не е планирана двустранна среща с македонската делегация.

Президентът Йотова поздрави Фолкер Тюрк за активната му дейност за защита на човешките права.

„Човешките права не са даденост и трябва постоянно да се борим за тях, особено в контекста на конфликтите от последните години. За съжаление се отказваме от вече приети документи в тяхна защита“, подчерта държавният глава. Тя постави и въпроса за защитата на човешките права в ерата на изкуствения интелект, като подчерта, че едновременно с развитието на технологиите трябва да бъдат разработвани и адекватни политики.

България е пример за добър етнически модел в Европа, изтъкна Илияна Йотова.

Източник: БТА

Босна и Херцеговина и останалите страни от Западните Балкани регистрират значително по-лоши показатели за пътна безопасност от средните за Европейския съюз, което прави по-силната култура за безопасност на движението, по-голямата употреба на предпазни колани и инвестициите в по-сигурна инфраструктура сред ключовите мерки за спасяване на човешки животи по пътищата, беше посочено днес в Сараево на представянето на регионалната кампания „Момент за живот“. Това предаде за БТА босненската агенция ФЕНА. 

По време на представянето директорът на Постоянния секретариат на Транспортната общност на Босна и Херцеговина Талис Линкайтс подчерта, че безопасността е една от ключовите цели на общността и че подобряването на пътната безопасност в страната остава сред приоритетите в процеса на приближаване на транспортните ѝ системи до стандартите на Европейския съюз.

Той каза, че Транспортната общност подкрепя конкретни дейности, насочени към подобряване на пътната безопасност, включително събиране на надеждни данни, по-безопасно проектиране на пътищата, по-безопасни превозни средства, по-отговорно поведение на участниците в движението и ефективна помощ след катастрофи.

Линкайтс предупреди, че данните на Транспортната общност показват, че 78 души на милион жители са загинали при пътни инциденти в региона през миналата година, което е значително повече от средното ниво за ЕС от 43 души на милион жители.

„Зад всяка статистика стоят човек, семейство и общност, и подобна ситуация е неприемлива“, подчерта той, призовавайки съответните органи да завършат създаването на Съвета за пътна безопасност и да му позволят да функционира напълно и ефективно.

Говорейки за новата кампания, Линкайтс заяви още, че нейният фокус е върху използването на предпазни колани и повишаването на информираността за значението на защитното оборудване в трафика.

В същото време министърът на комуникациите и транспорта на Босна и Херцеговина Един Форто предупреди, че страната регистрира лоши резултати по отношение на пътната безопасност и се нарежда сред страните с най-ниски нива на безопасност на движението. Той припомни, че 288 души са загинали по пътищата в Босна и Херцеговина през миналата година, заявявайки, че това не е цифра, с която страната може да се гордее.

„Децата трябва да бъдат във фокуса на обученията за пътна безопасност от най-ранна възраст, защото така по-късно ще имаме отговорни граждани“, каза още Форто. 

Заместник-ръководителят на делегацията на ЕС в Босна и Херцеговина Адебайо Бабаджиде предупреди, че броят на смъртните случаи при пътнотранспортни произшествия в Западните Балкани е приблизително с 81 процента по-висок от средния за Европейския съюз, подчертавайки, че реформите, превенцията и инвестициите са от ключово значение за подобряване на пътната безопасност в региона.

Коментирайки усилията на Босна и Херцеговина в тази област, Бабаджиде описа подобренията в законодателната рамка като насърчителни, припомняйки, че измененията в Закона за основите на безопасността на движението по пътищата, които влязоха в сила през май, въведоха по-строги наказания за тежки нарушения на правилата за движение.

Той обаче подчерта, че само законодателните мерки не са достатъчни и че превенцията и повишаването на обществената информираност също играят важна роля.

Говорейки за подкрепата от ЕС, той каза, че ЕС предоставя 50 милиона евро чрез Програмата за безопасен и устойчив транспорт, изпълнявана чрез Световната банка. Проектът обхваща подобрения на безопасността в училищните зони и в двата ентитета, с особен фокус върху допълнителни мерки за защита на децата и други уязвими участници в движението.

Бабаджиде добави, че наред с целевите мерки за подобряване на пътната безопасност, ЕС подкрепя и подготовката на приоритетни проекти за модернизация на пътната инфраструктура чрез транспортната програма на ЕС, за която са осигурени 10 милиона евро безвъзмездни средства.

Той заяви, че чрез Плана за растеж на Западните Балкани и Инструмента за реформи и растеж ЕС е готов да продължи да подкрепя Босна в подобряването на транспортния сектор, но подчерта, че тази подкрепа трябва да бъде придружена от прилагането на реформи.

„Босна все още не използва пълния потенциал на Плана за растеж, а цената на бездействието е много висока. Докато ЕС е готов да предостави подкрепа, Босна също трябва да изпълни ангажиментите си“, каза Бабаджиде.

(Новина, избрана от босненската агенция ФЕНА за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)

Източник: БТА

/ИТ/

Източник: БТА