Разград има важен отпечатък в историята на 19-и пехотен Шуменски полк и Тутраканската епопея, каза за БТА проф. д-р Росица Ангелова, ръководител на отдел „Нова и най-нова история“ в Регионалния исторически музей в Разград.

Тя обясни, че 19-и пехотен Шуменски полк има особено място в Тутраканската епопея, тъй като през 1916 г. е дислоциран в Разград, а значителна част от личния му състав е свързана с града и Разградско. По думите ѝ именно тази близост с Разград и неговото население обяснява и по-късното определяне на полка в местната памет като 19-и Разградски полк, макар официалното му наименование да остава 19-и пехотен Шуменски полк.

В началото на септември 1916 г., след влизането на България във войната срещу Румъния, полкът напуска района на Разград и се насочва към Тутракан. На 2 септември частите му преминават границата по шосето Разград-Тутракан и настъпват към село Дайдър, днес Шуменци. На 4 септември полкът заема позиции западно от селото в подготовка за атаката на Тутраканската укрепена позиция, разказа проф. Ангелова.

На 5 септември започва решителният щурм. На 19-и пехотен Шуменски полк е възложена задачата да атакува укрепленията в югозападния сектор на крепостта. В състава на бригадата на полковник Хараламби Кметов полкът настъпва срещу фортове пет и шест, като към неговите части са придадени картечна рота, ловджийска команда и пионерни подразделения. По думите на проф. Ангелова боят е изключително тежък. С цената на тежки жертви полкът разкъсват фортовия пояс и овладяват ключови позиции в отбраната на Тутракан. Победата обаче има висока човешка цена, като сред убитите и ранените са множество мъже от Разград и околните села. По думите ѝ така Тутраканската епопея се превръща не само в част от националната военна история, но и в дълбоко преживяно събитие от историята на Разградския край.

Историкът каза, че връзката на Разград с Тутраканската епопея не приключва с изпращането на войниците към фронта. Докато 19-и пехотен Шуменски полк води тежките боеве край Тутракан, градът се превръща във важен тилов медицински пункт, който приема ранените от фронта. Проф. Ангелова обясни, че по това време в Разград функционират две запасни евакуационни болници, както и местната военна болница, работеща с удвоен капацитет. Те са част от военномедицинската система за евакуация и лечение на пострадалите военнослужещи. След началото на Тутраканската операция към града започва да се насочва поток от ранени, най-вече с огнестрелни рани.

„По този начин бойните действия край Тутракан непосредствено навлизат в живота на Разград. Така се очертава своеобразен кръговрат на войната – от Разград към фронта тръгват войниците на 19-и пехотен Шуменски полк, а от фронта към Разград се връщат ранените“, разказа проф. Ангелова. Тя допълни, че градът се оказва едновременно място на мобилизация и изпращане на войници и място за приемане, лечение и последна грижа за онези, които не успяват да се върнат от бойното поле.

В началото на октомври 1916 г. двете евакуационни болници са преместени в Меджидие. За военния период в Разград обаче остават свидетелства за мащаба на човешките загуби – тук намират смъртта си шестима офицери, 13 подофицери и 123 войници. Сред тях са и военнослужещи от 19-и пехотен Шуменски полк, ранени в боевете при Тутракан. Една от тези съдби е тази на подполковник Васил Илиев Бананов от 19-и полк, 2-ра дружина. Роден в Лясковец, той е брат на полковник Паун Бананов, който по същото време командва Лейбгвардейския конен полк. Васил Бананов е ранен в боевете при Тутракан и умира в местната военна болница на 6 септември 1916 г.

На 7 септември в разградската болнична система постъпва и поручик Борис Ананиев Явашов, родом от Разград, от 19-и полк, 9-а рота. Ранен в боя при Тутракан, той умира на 8 септември 1916 г. в местната военна болница, едва на 20 години. Проф. Ангелова подчерта, че смъртта на Борис Явашов има особено значение за историята на Разград. Той е син на Анание Явашов (1855-1934) – педагог, изследовател и основоположник на музейното дело в града и на Ана Трунечек (1862-1938). За бащата това е не само загубата на неговия син, но и на млад човек, който сам е част от интелектуалния и обществения живот на града.

Друг тежко ранен офицер е поручик Борис Панайотов Дворянов от Разград, от 19-и полк, 15-а рота. След раняването си при Тутракан той е настанен в запасната евакуационна болница, където умира. Съдбата му също свързва Тутраканската епопея с историята на Разград, допълни проф. Ангелова. Борис Дворянов е син на героя от Сръбско-българската война поручик Панайот Великов Дворянов (1856-1937). Баща му командва Сандровската и Русенската доброволчески чети и участва в организирането на отбраната на Белоградчик, за което е провъзгласен за първия почетен гражданин на града. За Разград Борис Дворянов има и друга биография – той е възпитаник на Разградската мъжка гимназия, която завършва през учебната 1908/1909 г. 

Проф. Ангелова посочи, че в дните след Тутраканската битка разградската болница събира съдбите на хора, които приживе са принадлежали към различни сфери на обществения живот – офицери, възпитаници на местната гимназия и синове на известни общественици. Фронтът при Тутракан е физически далеч от Разград, но последствията от него са непосредствено пред очите на неговите жители.

„Историята на 19-и пехотен Шуменски полк и Тутраканската епопея по този начин може да бъде разказана и като история на движението на хората между фронта и тила – от казармите в Разград, през бойното поле край Тутракан, до болничните легла“, каза проф. Ангелова. Тя подчерта, че именно в това се състои един от съществените регионални аспекти на националната военна история от 1916 г.

Изложба „Тутраканска епопея – 1916 г.“ припомня подвига на българската армия при превземането на Тутраканската крепост преди 110 години. Експозицията е подредена във фоайето на Регионалната библиотека „Проф. Боян Пенев“ в Разград по повод годишнината от героичните боеве. 

Национален събор-възпоменание по повод 110 години от Тутраканската епопея ще се състои днес в мемориала „Военна гробница – 1916 година“ край тутраканското село Шуменци. Проявата е кулминация на поредица от събития, посветени на годишнината, организирани от Община Тутракан и Историческия музей в града.

Представители на Регионалния исторически музей в Разград участваха в тържествата за 110 г. от Тутраканската епопея. 
 

Източник: БТА