Разследващите засега не разполагат с данни за атентат при дерайлирането на регионален влак в Северозападна Франция, при което бяха ранени 44 души, заяви в събота прокурорът на Руан Себастиен Галоа, цитиран от Франс прес.

„Няма никакви признаци, които да сочат към атентат“, каза Галоа, след като по-рано политици определиха случилото се като „престъпно деяние“ или „атентат“.

Регионалният влак с 186 пътници е дерайлирал в петък вечерта край Клеон, в Нормандия, докато се е движел между Руан и Кан. На железопътното трасе е намерено парче релса, като разследването трябва да установи как то е попаднало там, посочи прокурорът. По думите му засега няма данни за умишлено злонамерено действие, още по-малко за атентат.

По-рано кметът на Ница Ерик Чиоти заяви, че дерайлирането е „резултат от атентат“, и призова извършителите да бъдат наказани с най-голяма строгост.

Председателят на регионалния съвет на Нормандия Ерве Морен каза, че според него става дума за „престъпно деяние“. Той посочи, че парчето релса с тегло между 250 и 300 килограма не е попаднало случайно на пътя на влака. По думите му час преди катастрофата по същия участък е преминал друг влак, а междувременно там не са извършвани ремонтни дейности.

Двадесет и четиригодишният пътник Луи разказа пред радио „Иси Норманди“, че малко преди дерайлирането е усетил все по-силно разтърсване, докато накрая не успял да се задържи на седалката си.

„Някои от прозорците се счупиха, а камъни от железопътното легло полетяха във вагона. Беше наистина шокиращо“, каза той.

Сред ранените е 18-годишна млада жена, чието състояние първоначално беше определено като критично. В събота Галоа съобщи, че животът ѝ вече е извън опасност.

Невредимите пътници първоначално са били настанени в помещение, предоставено от общината в Клеон. Кметицата Мелани Делакур заяви, че те са били в състояние на шок.

Пробите на машиниста за употреба на алкохол и наркотици са отрицателни, съобщиха властите.

Железопътното движение в региона е възобновено в събота след значителните смущения, съобщи операторът на железопътната инфраструктура „Ес Ен Се Еф Резо“ (SNCF Réseau). Между Руан и Кан е организиран заместващ автобусен транспорт в двете посоки.

Източник: БТА

Руски въздушни удари срещу няколко украински области в събота причиниха смъртта на девет души, раниха десетки и нанесоха щети на жилищни сгради и инфраструктура, съобщиха местните власти, цитирани от Ройтерс.

Броят на цивилните жертви в Украйна се е увеличил рязко през последните два месеца на фона на засилените руски атаки срещу електроцентрали и друга инфраструктура. Украйна от своя страна нанася удари по енергийни съоръжения и складове в отдалечени райони на Русия. Двете страни атакуват и кораби, отбелязва агенцията.

Украинският президент Володимир Зеленски заяви в „Телеграм“ (Telegram), че от ранните сутрешни часове Русия е използвала близо 500 дрона срещу украински цели.

По думите му Москва пренася войната от фронта, където не постига успех, към икономиката, като унищожава обекти, които помагат на населението да се справя с военните условия.

„Русия иска да унищожи украинската икономика и да сломи съпротивата ни“, заяви Зеленски.

Общинският съвет в Краматорск, един от укрепените украински градове край фронта, които Русия се стреми да превземе, съобщи за трима загинали и четирима ранени при три атаки срещу частни автомобили в рамките на 90 минути.

„Това не са военни цели. Това са обикновени граждански автомобили. Хората се занимаваха с всекидневните си дела“, посочиха местните власти.

В град Звяхел, Житомирска област, двама души са загинали при руски удар по хранителен магазин, съобщи областният управител Виталий Бунечко. Атакувани са били и две бензиностанции, както и предприятие с чуждестранни инвестиции, чието име той не уточни.

Двама души са загинали, а 11 са ранени при удари по Запорожие и други населени места в областта, заяви областният управител Иван Федоров.

Още двама души са загинали при нощни атаки с дронове и ракети срещу Кривой рог, съобщи ръководителят на градската военна администрация Олександър Вилкул.

Руските въоръжени сили заявиха, че са поразили металургичния завод „Запорожстал“ (Zaporizhstal) в Запорожие, комплекса „Интерпайп Стийл“ (Interpipe Steel) в Днепър и няколко предприятия в Кривой рог, включително Северния миннообогатителен комбинат.

Ройтерс не е успяла да потвърди независимо съобщенията на двете страни.

В Одеса близо 40 души са били ранени при атаки, продължили от нощта до късно в събота вечерта, заяви областният управител Олег Кипер.

Назначеният от Москва ръководител на контролираните от Русия части на Донецка област съобщи за трима загинали при украински атаки с дронове.

В съседна Молдова властите затвориха въздушното пространство за близо час след засичането на дрон в близост до границата с Украйна. Седем гранични пункта също бяха временно затворени.

Руски дронове редовно навлизат във въздушното пространство на Молдова въпреки официалните протести. При подобен случай тази седмица беше забавено излитането на самолета на Зеленски за Норвегия, посочва Ройтерс.

Руското министерство на отбраната съобщи, че силите му са продължили атаките срещу украински пристанища и са поразили товарен кораб в Одеса, който според ведомството е превозвал товари за военни цели. По-рано министерството заяви, че през нощта са били атакувани два товарни кораба в пристанището на Черноморск.

Украинските въоръжени сили съобщиха, че са нанесли удар по завода „Толиатикаучук“ (Togliattikauchuk) в град Толиати, Самарска област, и са предизвикали пожар. Според украинското съобщение предприятието, един от най-големите руски производители на синтетичен каучук, произвежда и добавки, използвани в горивото за руски ракети.

Губернаторът на Самарска област Вячеслав Федоришчев потвърди, че украински дронове са атакували промишлени обекти в региона, без да уточни кои са те и дали има щети, съобщи Интерфакс.

Кметът на Толиати Иля Сухих заяви, че няколко жилищни сгради са повредени, а един човек е ранен.

Източник: БТА

Федерален съдия в САЩ постанови, че администрацията на президента Доналд Тръмп е нарушила закона, като е разпоредила съкращаване наполовина на персонала на Федералната агенция за управление при извънредни ситуации (FEMA), предаде Ройтерс.

В решение, издадено късно в петък, съдия Сюзън Илстън от федералния окръжен съд в Сан Франциско посочи, че Министерството на вътрешната сигурност е действало незаконосъобразно, като е иззело правомощията на агенцията по кадровите въпроси и ѝ е наредило да съкрати хиляди работни места, свързани с реагирането при бедствия.

Въпреки че FEMA е част от министерството, федерален закон, приет след урагана „Катрина“ през 2005 г., забранява на ведомството съществено да намалява правомощията, отговорностите или функциите на агенцията.

Илстън прие доводите на профсъюзите, завели делото, че министерството е нарушило закона, като миналата година е възпрепятствало подновяването на временните договори на хиляди служители от резерва на FEMA, които се мобилизират при бедствия.

Според съдията по делото няма доказателства за обосновано решение, което да обяснява тази рязка промяна в подхода или последвалите ограничения върху правомощията на агенцията да подновява договорите.

Решението не определя конкретните мерки за отстраняване на нарушението. Илстън, назначена от президента Бил Клинтън, ще се произнесе по тях отделно следващия месец, след като страните получат възможност да представят становища.

FEMA и Министерството на вътрешната сигурност не отговориха веднага на отправените в събота запитвания за коментар.

Лявоориентираната организация „Демокраси форуърд“ (Democracy Forward), която представлява ищците, приветства решението.

„Конгресът създаде FEMA, за да действа независимо, предвид мисията ѝ да се подготвя и да реагира бързо при бедствия“, заяви президентът и главен изпълнителен директор на организацията Скай Периман.

През януари профсъюзите допълниха иска си, заведен миналата година срещу масовите съкращения, предприети от администрацията на Тръмп, като включиха и планираното намаляване на персонала на FEMA.

Те твърдят, че съкращенията са незаконни, тъй като биха подкопали основната мисия на агенцията, не са одобрени от Конгреса и са разпоредени от бившия министър на вътрешната сигурност Кристи Ноем, вместо да бъдат предприети по инициатива на самата FEMA.

Администрацията на Тръмп поддържа позицията, че агенцията има значителна свобода да определя необходимата численост на персонала си. Президентът по-рано предложи FEMA да бъде закрита, а щатите да поемат отговорността за подготовката си за извънредни ситуации. Миналата година той създаде съвет за преглед на дейността на агенцията.

През юни Илстън отказа незабавно да спре съкращенията, след като установи, че FEMA поне временно се е отказала от плановете си.

В решението си от петък обаче тя посочи, че агенцията изглежда продължава да ги изпълнява. За предстоящата финансова година ФЕМА е предвидила персонал от 11 383 души – приблизително половината от предишната численост, без да обоснове избора на този брой, според съдията.

В отделно решение Илстън упрекна служители на агенцията и министерството, че са обсъждали съкращенията чрез приложението „Сигнал“ (Signal) на личните си мобилни телефони, а впоследствие са изтрили съобщенията.

Тя посочи, че кореспонденцията е имала значение за делото, и заяви, че занапред съдът ще приема, че изтритите съобщения биха били неблагоприятни за ответниците и биха предоставили допълнителни доказателства за незаконосъобразни действия.

Източник: БТА