Тазгодишната Награда за праведен начин на живот, наричана още „алтернативна Нобелова награда“, беше присъдена на жени и на организации, ръководени от жени, противопоставящи се на затвърдени структури на властта, обяви днес Фондацията за праведен начин на живот, цитирана от Франс прес и ДПА.

С наградата бяха отличени пакистанската правозащитничка Джалила Хайдер, американската изследователка на изкуствения интелект Тимнит Гебру, както и организациите „Асамблея на жените, живеещи в селски райони“ и Грузинската асоциация на младите адвокати.

„Общото между тях е съпротивата срещу системите, които изтласкват хората в периферията, както и споделената им цел хората отново да заемат централно място“, посочи Фондацията за праведен начин на живот.

Гебру, която е бивш изследовател в „Гугъл“, предупреждава за рисковете, свързани с големите модели на изкуствения интелект и се противопоставя на неравенствата и концентрацията на власт в развитието на тази технология.

През 2017 г. тя основава неправителствената организация „Чернокожите хора в изкуствения интелект“, която си поставя за цел да увеличи присъствието и видимостта на чернокожите в областта на технологиите.

Асамблеята на жените, живеещи в селски райони, представлява повече от 178 000 дребни земеделски стопани в 11 страни в южната част на Африка и се застъпва за правата на жените да притежават земя и насаждения да отстояват автономията си.

Грузинската асоциация на младите адвокати беше отличена за усилията си за защита на демокрацията и гражданското общество на фона на автократичните репресии в Грузия.

„Алтернативната Нобелова награда“ бе присъдена и на правозащитничката Джалила Хайдер – първата жена от етническата група на хазарейците в Афганистан и Пакистан, упражняваща такава професия, заради борбата ѝ „срещу етническите, държавните и патриархалните преследвания“.

Четиримата лауреати бяха избрани измежду 200 номинирани участници от 72 страни, отбелязва ДПА.

Учредена в Стокхолм от германско-шведския филантроп и писател Якоб фон Юкскул през 1980 г., Наградата за праведен живот се присъжда на хора и организации, работещи в областта на човешките права, мира и защитата на околната среда. Юкскул създава наградата, след като Нобеловата фондация отхвърля предложението му да се създадат две нови Нобелови награди –  за защита на околната среда и за принос към развитието, посочват АФП и ДПА.

Източник: БТА

Норвежкият парламент започна днес изслушвания на настоящи и бивши министри, за да проучи механизмите за контрол и културата на работа в дипломатическата служба след разкритията за минали връзки между американския сексуален престъпник Джефри Епстийн и представители на страната, предаде Франс прес.

В основата на проверката е и фактът, че между 1997 и 2018 г. норвежкото външно министерство е предоставило повече от 130 млн. крони (12 млн. евро по текущия курс – бел. АФП) на Международния институт за мир – мозъчен тръст, ръководен от норвежеца Терие Рьод-Ларсен от 2005 до 2020 г.

След като документите по случая „Епстийн“ разкриха връзките на Терие Рьод-Ларсен и съпругата му Мона Юул с финансиста, двамата станаха обект на разследване в Норвегия. Юул, която е заемала редица висши постове в норвежкото външно министерство и дипломатическата служба, е разследвана за „корупция при утежняващи обстоятелства“, а Рьод-Ларсен – за „съучастие в корупция при утежняващи обстоятелства“.

Двамата отричат да са извършили каквото и да е нарушение на закона.

Общо 11 души, сред които настоящият министър-председател Юнас Гар Стьоре, заемали постовете на министър на външните работи или министър на помощта за развитие от 2005 г. насам, ще бъдат изслушани от комисията по контрол и конституционни въпроси на Стортинга – еднокамарния парламент на страната.

Освен връзките на Рьод-Ларсен и Юул с Епстийн документите по случая разкриха и негови контакти с Турбьорн Ягланд – бивш министър-председател и министър на външните работи, генерален секретар на Съвета на Европа и председател на Норвежкия Нобелов комитет, както и с бившия външен министър Бьорге Бренде.

Ягланд също е обект на разследване по подозрение в корупция при утежняващи обстоятелства и не е сред представителите, призовани от парламента.

Бренде, който през февруари се оттегли от председателския пост в Световния икономически форум, трябва да бъде изслушан днес.

„Документите по случая „Епстийн“ повдигат сериозни въпроси за възможни злоупотреби със служебно положение, култура, при която не се търси отговорност, и лошо управление на средствата за подпомагане на развитието“, заяви Йонас Андерсен Сайед, член на комисията по контрол.

„Случаят засяга общественото доверие в цялата система. От съществено значение е всички обстоятелства да бъдат изяснени, да се установи кой носи отговорност и да бъдат приложени необходимите реформи“, добави той.

Самите изслушвания нямат санкционни правомощия.

Успоредно с това парламентът създаде независима анкетна комисия, натоварена с много по-широко проучване на случая, която трябва да представи окончателния си доклад до 31 януари 2028 г.

Източник: БТА

Двама мъже, участвали в протестите срещу иранското правителство през януари тази година, бяха екзекутирани днес в Иран, съобщи информационната агенция на иранската съдебна власт „Мизан“, цитирана от Франс прес. 

Али Хемати и Маджид Ник Андиш бяха признати за виновни „за участието им в януарските протести, които доведоха  до смъртта на четирима служители на службите за сигурност в североизточния град Машхад“, уточни „Мизан“.

Двамата мъже са нанесли също така „големи щети на публична собственост, като са подпалили магазини, банки, автобус и дори са запалили дървета. Те бяха обесени по-рано днес, след като смъртната им присъда бе потвърдена от Върховния съд“, допълва агенцията.

В края на декември създаденото протестно движение срещу поскъпването на живота в Иран бързо прерасна в мащабни антиправителствени демонстрации, които достигнаха своя връх на 8 и 9 януари тази година.

Иранските власти потвърдиха смъртта на над 3000 души, като посочиха, че причината за проявите на насилие са били „терористичните актове“, организирани от САЩ и Израел. Чуждестранни неправителствени организации информираха от своя страна за репресии, довели до смъртта на хиляди души.

По това време американският президент Доналд Тръмп заплаши, че ще се намеси с военни средства в Иран, преди да предприеме военна операция съвместно с Израел на 28 февруари тази година, която доведе до войната в Близкия изток.

Оттогава броят на арестите и екзекуциите се увеличава в Иран, като те са свързани не само с конфликта, но и с януарските протести.

Според неправителствени организации, сред които „Амнести интернешънъл“, в Иран се изпълняват най-много смъртни присъди след Китай. Миналата година властите са екзекутирали най-малко 1639 души, рекорден брой от 1989 г., посочват неправителствените организации „Иран хюман райтс“ със седалище в Норвегия и френската „Заедно срещу смъртното наказание“, базирана в Париж. 

Източник: БТА