/ГИ/

Източник: БТА

Бразилците гласуват днес на общи избори, от които и президентски, на фона на силно политическо разделение в страната, като основната надпревара е между действащия ляв президент Луиз Инасио Лула да Силва и десния сенатор Флавио Болсонаро, съобщи Ройтерс. 

Право на глас имат около 159 милиона души. Очакванията са нито един от водещите кандидати да не получи необходимото абсолютно мнозинство още на първия тур. При такъв резултат Лула и Болсонаро вероятно ще се изправят един срещу друг на балотаж на 25 октомври.

Предизборните им кампании бяха съсредоточени върху престъпността, ролята на държавата, независимостта на Върховния съд и отношенията със САЩ.

Флавио Болсонаро, кандидат на Либералната партия, предлага ограничаване на държавните услуги и по-твърда политика срещу престъпността. Лула, който представлява Партията на трудещите се, иска да продължи социалните програми и публичните инвестиции на своето правителство, като запази значителната роля на държавата.

Лула се завърна на президентския пост през 2023 г. и сега се бори за четвърти мандат. Преди това той беше държавен глава два последователни мандата между 2003 и 2010 година.

Флавио Болсонаро е сенатор от 2019 г. и за първи път участва в президентски избори. Баща му, бившият президент Жаир Болсонаро, загуби с малка разлика от Лула на изборите през 2022 година.

По-късно Върховният съд осъди Жаир Болсонаро на повече от 27 години затвор за опит за преврат след изборното му поражение. Заради здравословни проблеми той в момента изтърпява присъдата си под домашен арест.

За президентския пост се състезават общо 12 кандидати. Сред тях освен Лула и Болсонаро са губернаторите Роналдо Каядо и Ромео Зема, както и психиатърът и писател Аугусто Кури. Според социологическите проучвания останалите кандидати изостават значително от двамата фаворити.

Бразилците избират днес и вицепрезидент, две трети от 81-членния Сенат и всички 513 депутати в Камарата на депутатите. Гласоподавателите определят също губернаторите на 26-те щата и Федералния окръг, както и състава на местните законодателни органи.

Гласуването в Бразилия е задължително. Първите предварителни резултати се очакват след затварянето на избирателните секции.

Източник: БТА

Центристката проукраинска партия „Обединена листа“ на латвийския премиер Андрис Кулбергс е на път да спечели парламентарните избори с неочаквано голяма преднина, като при преброени 72% от бюлетините получава 36,5% от гласовете, следвана от популистката партия „Латвия на първо място“, с 13,0%, предаде Ройтерс.  

Популистката партия „Латвия на първо място“ се опита да спечели подкрепа сред руското малцинство в навечерието на изборите.

Балтийските държави от месеци предупреждават, че Русия извършва саботажи, кибератаки и други акции из цяла Европа, за да подкопае подкрепата за Украйна и да всее страх. Западни официални лица обаче отхвърлят опасенията, че Москва е способна да предприеме пряка атака срещу НАТО, чиито член е и Латвия, отбелязва Ройтерс.

Реагирайки на резултатите от екзитполовете Кулбергс заяви, че се надява да остане премиер, но подчерта, че не би искал да управлява с „Латвия на първо място“.

Според частичните резултати той все пак ще се нуждае от коалиционни партньори, за да сформира правителство.

„Това е изключително добър резултат. Не очаквах подобно нещо“, заяви Кулбергс в централата на своята партия в Рига.

На трето място според резултатите от екзитполовете се нарежда проруската партия „Суверенна власт“ с 10,5%, следвана от националистическия (с официално наименование Национално обединение „Всичко за Латвия!“)  с 9,6%, който отстоява твърдолинейна позиция спрямо Кремъл. 

Източник: БТА