Икономика
Германският финансов министър защити в Бундестага увеличаването на разходите и държавния дълг в бюджета за 2027 г.

Вицеканцлерът и министър на финансите на Германия Ларс Клингбайл защити днес в Бундестага (долната камара на германския парламент) плановете на правителството за бюджета за 2027 г., като заяви, че управляващата коалиция е била принудена да направи „болезнени компромиси“ в сложната международна обстановка, предаде ДПА.
„Моята визия е за Германия на бъдещето, която е суверенна и устойчива на кризи – силна държава, която е иновативна и същевременно социално справедлива“, заяви Клингбайл.
„Светът ще остане нестабилен. Това няма да се промени през следващите години. Но искам като държава да се освободим поне отчасти от това“, допълни той.
Клингбайл, чиято Германска социалдемократическа партия (ГСДП) участва в управляващата коалиция с консерваторите на канцлера Фридрих Мерц, заяви, че резултатите от инвестиционната политика и реформите на правителството вече са видими на фона на обнадеждаващите икономически данни от началото на 2026 г.
Откакто пое управлението в средата на 2025 г., правителството на Мерц увеличи разходите до рекордни равнища в опит да съживи изпитващата затруднения германска икономика и да увеличи разходите за отбрана и да укрепи Бундесвера – въоръжените сили на Германия, в съответствие с новите цели на НАТО.
Проектобюджетът за 2027 г. предвижда разходи в размер на 555,4 млрд. евро (645 млрд. долара) – малко повече от предвидените за тази година. Новият държавен дълг се очаква да надхвърли 200 млрд. евро.
Опозиционните партии разкритикуваха високите разходи на правителството, които представляват значително отклонение от политиката на строга бюджетна дисциплина, провеждана по времето на бившия канцлер Ангела Меркел.
Дитмар Барч от партия „Левите“ заяви, че правителството на Мерц ще натрупа общо 1 трилион евро нов дълг по време на мандата си, определяйки тези това като „безумие“.
Представителят на „Съюз 90/Зелените“ Себастиан Шефер също разкритикува плановете. „Тази страна заслужава по-добър бюджет и по-добро правителство“, заяви той.
Крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (AfD) обвини правителството в използването на „противоконституционни счетоводни трикове“, за да заобиколи ограниченията върху държавния дълг (т. на. дългова спирачка)
„В този бюджет има само една област, в която се правят икономии – обществото“, заяви депутатът от Михаел Еспендилер от „Алтернатива за Германия“. „Министърът на финансите може да промени това, но не го прави – напротив, предприема действия в обратната посока“, каза той.
Клингбайл отхвърли критиките, като заяви, че „да се защитавате без нов дълг е като да летите до Луната без ракета“
Той обаче подчерта, че ако държавата поема толкова голям нов дълг, средствата трябва да доведат и до реални резултати – създаване на работни места и насърчаване на иновациите в Германия.
Дебатът в Бундестага, долната камара на германския парламент, се проведе в първия работен ден след лятната парламентарна ваканция.
Той се състоя и броени дни след ключовите избори в източната провинция Саксония-Анхалт, където „Алтернатива за Германия“ постигна убедителна победа в неделя.
Клингбайл защити увеличаването на държавния дълг с аргумента, че Германия не може да гарантира сигурността си без ново задлъжняване. За периода 2027–2030 г. страната планира да поеме общо 838,2 млрд. евро (973,23 милиарда долара) нов дълг, допълва Ройтерс.
Общите инвестиции се очаква да достигнат 117,5 млрд. евро през 2027 г. спрямо 78,9 млрд. евро през 2025 г. при предишното правителство. Увеличението е подпомогнато от специален фонд за инфраструктура в размер на 500 млрд. евро и от облекчаването на ограниченията за ново задлъжняване с цел финансиране на отбраната.
На фона на натиска от САЩ Германия увеличава разходите за отбрана и сигурност и заради предупрежденията за нарастващи киберзаплахи и хибридни атаки, свързвани с държави като Русия и Иран.
Основните разходи за отбрана ще нараснат от 82,2 млрд. евро през 2026 г. до 109 млрд. евро през 2027 г. Ако към тях се добавят помощта за Украйна и други разходи за сигурност, общата сума ще достигне 130,1 млрд. евро.
Клингбайл подчерта, че Германия увеличава разходите за отбрана не за да води война, а за да гарантира, че германците няма да бъдат принудени да преживеят такава. По думите му войната на Русия не е спряла на границите на Украйна. „Няма да бъдем „сплашени“ от (руския президент Владимир) Путин“, заяви той.
Правителството на страната обяви миналата седмица, че е стигнало до заключението, че Русия е отговорна за опита за атака с дрон на летище Лайпциг/Хале в Източна Германия.
Германската икономика също показва признаци на възстановяване. Въпреки по-високите цени, свързани с конфликта между Иран и САЩ, и несигурността около американските мита, икономиката е нараснала с 0,3 на сто през второто тримесечие. Няколко икономически института са повишили прогнозите си за растежа през 2026 и 2027 г., като посочват по-високите държавни разходи като фактор за по-силното от очакваното възстановяване през първата половина на годината.
Междувременно загубата на управляващата коалиция на изборите в провинция Саксония-Анхалт задълбочи разногласията между социалдемократите и консерваторите. ГСДП настоява планираните икономически и социални реформи да бъдат смекчени. Клингбайл заяви, че правителството няма да приеме расизъм и политики на изключване, нито „систематично разграждане“ на социалната държава под прикритието на реформи.
Източник: БТА
Икономика
Африка и надпреварата за критичните минерали – ще успее ли континентът да превърне богатствата си в просперитет?

Светът навлиза в нова битка за ресурси, а Африка може да се окаже в самия ѝ център. Надпреварата за критични минерали – метали, от които зависят зелените технологии, електромобилите, батериите и дори центровете за данни, захранващи изкуствения интелект, може да се превърне в повратен момент за континента, пише Ройтерс в свой анализ.
Африка вече е голям производител на ключови за енергийния преход метали като мед, кобалт и манган, но това обаче далеч не е целият ѝ потенциал.
Континентът притежава около 30 на сто от световните запаси на минерални суровини, но делът му в приходите от тях е едва 10 на сто, сочат данни на института „Брукингс“ (Brookings Institution), а в недрата на земята вероятно се крият още богатства. Трудно е обаче да се каже колко са те, тъй като през 2024 г. Африка е била обект само на 10 на сто от световните инвестиции в проучване за минерални залежи, според базирания във Вашингтон мозъчен тръст мозъчен тръст „Център за стратегически и международни изследвания“ (CSIS).
Това обаче може да се промени. С нарастването на глобалното търсене Африка все повече се превръща във фронтова линия в борбата за ресурси. Западът и Китай се съревновават за достъп и влияние върху метали, които са основополагащи както за зелените технологии, така и за центровете за данни за изкуствения интелект.
Въпросът е дали Африка ще успее да се възползва от този момент.
За целта континентът ще трябва да скъса с дългата си история на експлоатация на природните ресурси от външни сили.
Европейската колонизация на Африка в края на XIX и началото на XX век полага основите на неравнопоставени търговски отношения, при които суровините се добиват в Африка, а след това се изнасят за пазарите в чужбина. Този модел до голяма степен продължава и днес, се посочва още в материала а Ройтерс.
От каучуковите плантации в Белгийско Конго (днешната Демократична република Конго) през златните находища в Република Южна Африка до медните мини на територията на днешна Замбия – африканците са давали труда, потта и дори живота си, докато печалбите са отивали при чуждестранни собственици.
Днес все повече африкански правителства осъзнават, че световният глад за критични метали може да предостави уникален шанс да бъдат променени правилата на играта.
От добив към преработката
Един от очевидните начини африканските държави да задържат по-голяма част от стойността, създавана от минната индустрия, е да изградят собствен капацитет за преработка на суровините.
Индонезия вече показа как може да се случи това. През 2020 г. страната забрани износа на никелова руда и принуди миннодобивните компании да инвестират в предприятия за преработка на минерални суровини.
Стратегията се оказа толкова успешна, че днес Индонезия е водещият световен производител на никел и изнася широка гама никелови продукти – включително високочист метал и никелов сулфат за производителите на батерии – пример, който бе забелязан от африканските държави.
Зимбабве въведе ограничения върху износа на литий, Гвинея – върху боксита, а Демократична република Конго – върху кобалта и медта. Целта е една, а именно природните богатства да се използват като основа за развитие на собствена преработваща индустрия.
Пътят обаче не е лесен. Според съвместен анализ на консултантската компания за търговия със суровини Си Ар Ю (CRU) и Световната банка (СБ) от юни препятствията пред успешния преработващ бизнес са „огромни“.
Електроснабдяването, инфраструктурата, логистиката, техническият капацитет и държавната политика трябва да работят едновременно. Само тогава бизнес с традиционно ниски маржове може да остане печеливш дори когато цените на суровините падат.
Понякога тези фактори могат да се окажат дори по-важни от самите минерални залежи.
Показателен е примерът с Ангола. Страната изгражда алуминиев завод в пристанището на град Бара до Данде, въпреки че няма нито боксит, нито капацитет да го преработва до междинния материал алумина, от който се рафинира алуминият.
Това, което Ангола притежава, е дълбоководно пристанище, подходящо за обработка на суровини, както и стратегическо местоположение в свободна търговска зона. Така проектът може да се възползва от обща инфраструктура, благоприятни бизнес условия и надеждно електроснабдяване.
Коридори на властта
Ангола се намира и в края на един от най-големите инфраструктурни проекти в Африка на юг от Сахара – проект с огромно значение за стремежа на региона да намали зависимостта си от външни сили.
Това е коридорът „Лобито“ – инфраструктурна система от нови и съществуващи железопътни линии, която свързва миннодобивните райони на Централна Африка с анголското пристанище Лобито.
Амбициозният проект има силната подкрепа на САЩ и Европа не само заради икономическите ползи, които може да донесе, но и заради стратегическото му значение.
Коридорът „Лобито“ осигурява на региона маршрут за износ на суровини на Запад, който е алтернатива на построената от Китай железопътна линия ТАЗАРА, която свързва Замбия, която няма излаз на Индийския океан, с танзанийското пристанище Дар ес Салам.
По ТАЗАРА преминава голяма част от медта и кобалта в региона по дългия им път към китайските пристанища.
Китайски компании притежават и управляват някои от най-големите медни и кобалтови мини в региона. Така започва верига за доставки, която завършва с произведени в Китай електромобили или съвсем обикновени климатици. Коридорът „Лобито“ е пряко предизвикателство към това господство.
Проектът съкращава времето за превоз на товари от мините в Конго до океана от повече от месец на около седмица. Това намалява рисковете и може да улесни бъдещи частни инвестиции.
Китай реагира на това, като пое с ангажимент на стойност 1,4 млрд. долара за модернизирането на ТАЗАРА – железопътна линия, чието изграждане Пекин финансира през 70-те години.
В крайна сметка двата железопътни коридора – единият на Запад, другият на Изток, могат да се окажат печеливши и за Конго, и за Замбия.
Двигатели на растежа
Коридорът „Лобито“ обаче има амбицията да бъде нещо много повече от бърз изход за африканските метали към световните пазари.
Идеята е той сам по себе си да се превърне в двигател на икономическия растеж, създавайки земеделски, промишлени и технологични центрове по протежение на 1800-километровия маршрут.
Западните партньори инвестират не само в железопътни линии, пристанища и друга физическа инфраструктура. Те влагат средства и в това, което Европейският съюз определя като „мека свързаност“ – улесняване на търговията, техническо и професионално обучение и създаване на местни работни места.
Резултатите вече се виждат в Ангола. Там железопътната инфраструктура просто се модернизира, вместо да бъде изграждана от нулата, както се очаква да стане с планираното продължение на линията към Замбия през 2030 г. А модернизацията създава икономически възможности много по-бързо.
По пътя си към Лобито медта и кобалтът от Демократична република Конго вече са придружавани от земеделски продукти от Ангола, произведени в селскостопанския район на страната – провинция Уамбо.
Миналия ноември Ангола изнесе за първи път авокадо за Европа благодарение на финансирана от ЕС платформа за търговска логистика и инвестиционна програма на стойност 50 млн. евро за устойчиви селскостопански вериги.
Именно този цялостен подход към коридора „Лобито“ може да предложи изход от историческия капан на Африка, защото дори изграждането на преработващи предприятия не гарантира, че богатството ще достигне до местната икономика. Заводите могат да функционират като своеобразни изолирани експортни анклави – произвеждат за чуждите пазари, но ползата за местната икономика остава ограничена.
Производството на мед в Демократична република Конго вече до голяма степен е под формата на високочист рафиниран метал. Въпреки това страната изнася почти целия този метал за Китай, където той се превръща в готови промишлени изделия.
Ако Африка иска да получава по-голям дял от приходите от своите минерални богатства, този модел трябва да се промени.
Миньорите от миналото
Може би най-голямото предизвикателство пред африканските държави, които искат да превърнат минералните си богатства в устойчив икономически растеж, е какво ще се случи с хората, които традиционно работят в мините.
Предполага се, че около 10 милиона души в Африка са пряко заети в малки и занаятчийски мини, а още много хора разчитат на този добив, за да преживяват.
Африканците добиват полезни изкопаеми от хилядолетия, а малките колективни рудодобивни дейности са били обичайни през по-голямата част от това време – особено в селските райони, където възможностите за работа са ограничени.
Работата е опасна, но това не спира в нея да участват жени и деца. Смъртните случаи са чести, а последиците за околната среда могат да бъдат опустошителни.
Думата „занаятчийски“ създава впечатление за независима дейност. На практика обаче дребният добив често прилича повече на форма на зависим труд. Добитата от земята руда се продава на прекупвачи за малка част от реалната ѝ стойност.
В конфликтни райони, като източните провинции на Демократична република Конго и някои държави от Сахел (географски район в Африка, който представлява преходна зона между пустинята Сахара на север и по-влажните тропически райони на юг), дребният добив може да представлява откровен принудителен труд в мини, контролирани от въоръжени бунтовнически групировки.
Милиони африканци, които се занимават с традиционен добив, и днес са в правна сива зона заради закони, въведени още през колониалната епоха, които обявяват този вид местен добив за незаконен.
Резултатът е криминализиране на милиони хора, загуба на приходи за държавите и сериозна етична дилема за западните компании. Много от тях основателно се опасяват да купуват метал, който може да съдържа руда, добита в занаятчийски мини.
Правят се множество опити този сектор да бъде узаконен, като работещите в него бъдат включени в официалната минна индустрия. Най-амбициозната инициатива е в Конго – страна, която отдавна е подложена на критики заради т.нар. кървав кобалт.
Правителството в Киншаса вече неведнъж се е опитвало да намери начин да включи „незаконните“ миньори в официалния сектор, но без успех.
Сега обаче има надежда за по-добри резултати благодарение на новите квоти за износ на кобалт, разширените правомощия на държавния минен регулатор „Ентерприз Женерал дю Кобалт“ (Entreprise Generale du Cobalt) и новата схема, разработена съвместно с доставчика на миннодобивни материали и суровини „Юрейжън Рисорсиз Груп“ (Eurasian Resources Group – ERG). Тук обаче се крие и един парадокс.
Ако Западът иска кобалта на Конго, но не иска да разчита на китайски оператори, ще трябва да се обърне към сектора на дребния добив, но трябва да има гаранции, че добитият метал не е свързан с нарушения на човешките права.
В интерес на всички е миньорите, които добиват полезни изкопаеми по традиционния начин, да бъдат извадени от сивата зона и включени в официалната икономика.
За самата Африка това може да се окаже и най-важният инструмент за промяна на една болезнена историческа история – тази на експлоатацията, насилието и богатствата, които твърде често са напускали континента, без да променят живота на хората, които ги добиват.
Днес светът отново има нужда от африканските ресурси. Въпросът е дали този път Африка ще успее да получи и по-голямата част от ползите.
Източник: БТА
Икономика
На българските граждански и военни летища в момента няма разположени американски или съюзнически самолети, които да участват във военни операции или конфликти, заяви транспортният министър

Министърът на транспорта Георги Пеев заяви в предаването „Денят започва с Георги Любенов“ на БНТ, че на българските граждански и военни летища в момента няма разположени американски или съюзнически самолети, които да участват във военни операции или конфликти, включително спрямо Иран.
„Няма военни самолети – било то на Съединените американски щати, било на други съюзни държави, на граждански летища, включително и на военни в момента, които да участват в някакви военни операции. Нито в Иран, нито в който и да е друг конфликт“, коментира министърът.
Той посочи, че военните самолети, кацащи на граждански летища, изпълняват полети по общите авиационни правила и се ръководят от гражданските органи за контрол на въздушното движение. По думите му подобни кацания носят финансови приходи и често изпълняват хуманитарни и спасителни задачи и даде пример с българските самолети „Спартан“ за донорски ситуации.
Военните самолети в 90 процента най-вероятно от времето си изпълняват полети не за военни цели. Те се подчиняват на всички правила, на които се подчиняват гражданските самолети, изтъкна министърът. Гледайте на военните самолети като такива, които носят бизнес на държавата, допълни той и увери, че кацането на военни самолети на граждански летища не представлява никаква опасност.
По темата за сигурността на летищната инфраструктура министърът подчерта наличието на институционална координация. Той обаче посочи нуждата от технологично надграждане, като каза, че държавата трябва да инвестира в модерни антидрон системи с много по-широки възможности.
Пеев изтъкна, че летищата разполагат с разписани ясни процедури за реакция при навлизане на дронове в забранените за полети зони.
В отговор на въпрос за готовността на летище Бургас за „Евровизия“ министърът изрази увереност, че летището разполага с нужния капацитет и инфраструктура да поеме очаквания пътникопоток за събитието. По думите му летището може да поеме дори двойно по-голям трафик от очаквания за „Евровизия“, като се отчита фактът, че в предпандемични години през летните месеци е обслужвало повече полети от летище София. Пистата и системите за контрол на въздушното движение в момента се модернизират, каза още транспортният министър. Той съобщи, че се планира се работна среща с кмета на Бургас за осигуряване на цялостна транспортна логистика и координация, като посочи, че са водени разговори с транспортния министър на Турция за евентуална логистична помощ.
Източник: БТА
Икономика
Тръмп очаква споразумение с Канада „доста скоро“ и омаловажи вероятността САЩ да напуснат северноамериканския търговски пакт

Президентът на САЩ Доналд Тръмп изрази оптимизъм за уреждането на търговския спор с Канада и омаловажи вероятността Вашингтон да се оттегли от Споразумението за свободна търговия между САЩ, Мексико и Канада (USMCA), предаде Блумбърг.
На среща с ирландския премиер Михол Мартин в Дъблин в събота Тръмп беше попитан дали възнамерява да изведе САЩ от тристранното споразумение.
„Всичко върви чудесно. Ще имаме отлични отношения с Мексико. Всъщност имаме добри отношения и с Канада“, отговори той.
Тръмп заяви, че споразумение с Отава може да бъде постигнато „доста скоро“, но не уточни дали официалните търговски преговори са възобновени. Той настоя Канада да подобри отношението си към американските земеделски производители и да премахне митата върху продукцията им, които според него достигат 400 процента.
„Вероятно ще видите споразумение с Канада доста скоро“, добави президентът.
Търговският конфликт между двете страни се разрасна отвъд митата и застрашава трансграничните вериги за доставки, от които зависят ключови отрасли като автомобилостроенето, отбелязва Блумбърг.
Преговорите за по-широко търговско споразумение се провалиха в последния момент през август, след което Тръмп наложи 50-процентни мита върху канадски стоки на стойност милиарди долари.
На 8 септември канадският премиер Марк Карни отговори с мита върху редица американски потребителски стоки и увеличи ставките за много стоманени продукти от САЩ от 25 на 50 процента. Тръмп на свой ред обяви допълнителни мерки, включително забрани за определени канадски продукти и разширяване на обхвата на митата.
Карни обаче впоследствие даде знак, че нов кръг от ответни мерки е малко вероятен. По думите му последните американски ограничения ще имат като цяло „скромно“ въздействие. В четвъртък той потвърди, че наскоро е разговарял с Тръмп по геополитически въпроси, без да уточни дали двамата са обсъждали и търговията.
Изявленията на двамата лидери подхранват надеждите за намаляване на напрежението и намиране на изход от икономическия спор, прераснал в по-широка конфронтация, посочва Блумбърг.
Тръмп многократно е заявявал, че Канада трябва да стане 51-вият американски щат, и е наричал нейния премиер „губернатор“. Тези коментари засилиха настроенията срещу американския президент в Канада и позволиха на Карни да се представи като защитник на националния суверенитет.
Влошаването на отношенията породи опасения, че Тръмп може да заплаши с оттегляне от USMCA – ход, който би променил съществено правилата за търговия в Северна Америка. Всяка от трите държави може да напусне споразумението с шестмесечно предизвестие, макар според Блумбърг формулировката му да оставя неясноти около процедурата.
Спорът с Канада има особено значение за Тръмп преди междинните избори през ноември, на които Републиканската партия ще се опита да запази контрола си над Конгреса. Според агенцията подкрепата за президента е на рекордно ниски равнища на фона на недоволството от икономическата му политика и войната с Иран.
Взаимното налагане на мита създава риск от допълнително поскъпване на стоките – основно притеснение за избирателите. Това може да навреди на републиканците в ключови гранични щати като Мичиган, където предстои решаваща надпревара за място в Сената.
Източник: БТА
-
Икономикапреди 2 месеца„Енвидиа“ губи позиции на китайския пазар на чипове за изкуствен интелект за сметка на местни производители, най-вече -„Хуавей“
-
Обществопреди 2 месецаДАНС твърди, че за година е разкрила десетки шпиони. Повечето са мурзилки
-
Обществопреди 4 седмициЖители на Елин Пелин ще протестират срещу изграждането на инсинератор край Равно поле
-
Спортпреди 1 месецЗинга Барбоза Фирмино се класира за финала на троен скок на Световното първенство по лека атлетика до 20 години в Юджийн
-
Спортпреди 3 седмициВратарят Бентли се присъедини към Ковънтри от Уулвърхяптън
-
Обществопреди 4 седмициВъздухът в София се подобрява, очаква се трайно разсейване на дима от Сърбия
-
Спортпреди 4 седмициВтори бронз за ансамбъла на България на финалите на шампионата на планетата във Франкфурт
-
Икономикапреди 3 седмициЗаписванията за почивки това лято се правят основно три-четири седмици преди пътуването, каза Иван Грошев
