България
Добрич започва подготовката на дългосрочна стратегия за климатична устойчивост

Добрич започва подготовката на дългосрочна стратегия за климатична устойчивост, която ще бъде основа за планиране на конкретни мерки и инвестиции за адаптация към изменението на климата. По този повод на пресконференция беше представен проект FUTUREWISE, насочен към укрепване на климатичната устойчивост на общината и разработване на стратегически, планови и инвестиционни решения.
В рамките на проекта ще бъде изготвен базов доклад, който ще обобщи наличните данни и резултати от предходни изследвания на климатичните опасности и рискове за Добрич. На тази основа ще бъдат разработени стратегия за климатична устойчивост, план за действие и инвестиционен план с конкретни мерки и възможности за тяхното финансиране.
В работата по проекта участват учени и експерти от Института за изследвания на климата, атмосферата и водите към Българската академия на науките и Софийския университет „Св. Климент Охридски“, както и представители на местното гражданско общество. Сред тях са проф. Зоя Матеева, климатолог от института към БАН, проф. Стелиян Димитров, заместник-ректор по научноизследователска дейност на Софийския университет, архитект Боян Коларов от сдружение „Граждани плюс“ и юристът Пламен Пеев от Добрич.
„Нашият проект е свързан с планиране на интелигентна климатична устойчивост на общината, което най-просто казано означава да знаем кои са рисковете, свързани с климата, и по какъв начин общината, науката и гражданите можем да планираме местни решения и да ги превърнем в конкретни проекти“, каза юристът Пламен Пеев.
По думите му предстоящият базов доклад ще представи изходната точка за това какви са проблемите, свързани с климатичните рискове, сред които топлинни вълни, интензивни валежи, наводнения, силни ветрове и зимни опасни явления. Ще бъде оценено и въздействието им върху различни обекти и групи на територията на общината, както и капацитета за реакция.
Проектът FUTUREWISE надгражда резултатите от проект „Аркадия“, приключил през юни тази година, в рамките на който са изследвани основните климатични рискове за община Добрич, припомни Пеев. Според него следващата стъпка – създаването на стратегическа визия, план за действие и инвестиционен план – ще позволи резултатите от анализите да бъдат превърнати в конкретни решения.
Предвидено е инвестиционният план да съдържа конкретни мерки и финансово портфолио, въз основа на което общината да търси различни източници на финансиране – от местния и републиканския бюджет, през европейски програми, до възможности за партньорство с бизнеса. „Ако имаме ясна идея кои са мерките и те са добре защитени и обяснени на обществеността, подкрепата ще бъде по-голяма“, каза Пеев.
Заместник-кметът на Добрич Павел Павлов посочи, че целта е да бъде изграден модел, в който местната власт, гражданското общество и научните среди работят съвместно по проблемите, свързани с климатичните промени. „Това е един постоянен процес, той никога няма да спре, никога няма да свърши. В този проект ние целим да създадем стратегически документи, върху които общината да гради своето поведение занапред“, каза Павлов.
Проф. Зоя Матеева отбеляза, че участието в проекта дава възможност резултатите от научните изследвания да бъдат приложени на практика. По думите ѝ климатичните модели показват необходимост от подготовка за бъдещи прояви на опасни климатични явления, които могат да засегнат както хората и тяхното здраве, така и различни стопански сектори.„Много често се случва така, че резултатите, които получаваме, остават затворени в научните архиви и не могат да бъдат използвани в практиката. Но чрез този проект това се осъществява в действителност“, каза Матеева.
Тя посочи, че локалната оценка е необходима, тъй като общите национални оценки на климатичния риск не могат да отчетат в достатъчна степен особеностите на всяко конкретно място. Според нея разработването на местни оценки и мерки може да бъде последвано и от други общини в страната.
Проф. Стелиян Димитров каза, че неговата роля в проекта е свързана с подобряване на информационното обезпечаване, така че да бъдат осигурени необходимите данни за вземането на по-обосновани решения за община Добрич. Той отбеляза, че част от решенията за адаптация към климатичните промени не изискват големи финансови ресурси, а по-скоро мобилизация на знания и информация.
Архитект Боян Коларов от „Граждани плюс“ подчерта, че проектът поставя акцент върху необходимостта от постоянни действия за адаптация към променящия се климат. „Ние не се интересуваме кой точно е източникът на промяната. Ние просто търсим адекватните решения, за да можем винаги да сме готови по-малко да се изненадваме, когато се случи нещо климатично необичайно“, каза Коларов.
Павел Павлов допълни, че проектът има по-дългосрочна цел от създаването на конкретни документи. По думите му те трябва да бъдат основа за последователна работа на общината и след приключването на проекта.
Проектът FUTUREWISE трябва да приключи през юни 2027 г., когато е предвидено провеждането на регионална конференция.
Източник: БТА
България
Не достигат около 150 инженери по транспортно строителство; загубите за обществото от катастрофи са 1,92 млрд. евро, според данни, изнесени на конференция в Пловдив

Не достигат около 150 инженери по транспортно строителство, а загубите за обществото от катастрофи са 1,92 млрд. евро, според данни, изнесени по време на втората сесия на дванадесетата годишна конференция „Безопасна пътна инфраструктура“, която се провежда в „Гранд хотел Пловдив“. Организатор е Сдружение „Българска браншова асоциация пътна безопасност“, а БТА е сред медийните партньори.
Модератор на втората сесия е гл. ас. д-р инж. Иван Табаков, като в нея участваха ректорът на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) доц. д-р арх. Гичка Кутова-Каменова, проф. д-р Христина Николова, ръководител на катедра „Икономика на транспорта и енергетиката“ в Университета за национално и световно стопанство (УНСС), както и д-р Владимир Пожарашки и Брендан Халеман от Международна пътна федерация.
За пътната безопасност трябва да се има предвид поведението на водачите, състоянието на пътя, скоростта, състоянието на пътната инфраструктура, а зад всичко това стоят хора. Това са шофьорите, пешеходците и всички ангажирани с проектиране, изграждане и експлоатация на транспортната инфраструктура. Към момента в проекти на транспортното строителство са вложени 500 000 евро и има сериозен недостиг на транспортни строители – 150 инженери по транспортно строителство. Това каза в презентацията си ректорът на УАСГ доц. д-р арх. Гичка Кутова-Каменова. Тя представи най-старото висше техническо училище, което догодина отбелязва 85 години от създаването си. През изминалата година в УАСГ се обучават 3993 студенти в пет факултета и 54 лаборатории. Университетът има партньорства със 120 други университети и 300 фирми в строителния бранш. Също така около 80% от студентите започват работа във фирми от строителния бранш още по време на следването си, добави Каменова.
Общата сума на външните разходи и загубите за обществото в резултат на пътнотранспортни произшествия (ПТП) през 2025 г. възлиза на 1,92 млрд. евро, каза проф. д-р Христина Николова, ръководител на катедра „Икономика на транспорта и енергетиката“ в УНСС. По думите ѝ ежедневните разходи са около 5,3 млн. евро, причинени от различни щети, възникнали вследствие на ПТП. Това възлиза на около 1,7% от Брутния вътрешен продукт на страната, а за един по-дълъг период от 2012 година натрупаната сума на външните разходи от ПТП са над 24 млрд. евро, обясни Николова. Външните разходи са два типа: едните, свързани с нараняване, загуба на човешки живот, а именно медицински разноски, загуба на производителност за компаниите и загуба на производствен капацитет, загуба на човешкия живот и претърпяни болки, страдания от страна на пострадалите и на семействата на загиналите и ранените; вторите са материални разходи, свързани с увреждане на имущество, административни и други, допълни тя.
Общо 380 млн. евро са изплатени от страна на застрахователите във връзка с различни обезщетения, имащи отношение към ПТП. Всъщност застраховките покриват много малка част, по-малко от 14% от тези външни разходи, които възникват във връзка с пътнотранспортните произшествия, коментира Христина Николова.
От много години в Европа се въвеждат различни ограничения и стандарти, които целят да подобрят качеството и безопасността на пътя, каза Брендан Халеман от Международна пътна федерация. По думите му за това се използват различни подходи – единият е практическият, като с подобряването на познанията се подобряват и способите за справяне в различните ситуации, което променя и нагласите на участниците в движението.
Има въведени стандарти за изработване на пътни знаци, разработени са правила, изисквани в национални договори, но изпълненото на всички тези изисквания не означава безопасни пътища, подчерта Халеман. Трябва да се отчитат още амортизацията на инфраструктурата, износването на различни елементи, които се следят и др., но най-важно е какво е състоянието на инфраструктурата, коментира той. Поддръжката на пътищата трябва да се извършва в съответствие с рисковете, които съществуват на съответния пътен участък, заяви той.
В първата сесия на дванадесетата годишна конференция „Безопасна пътна инфраструктура“ специалисти от Федералния институт за пътища и транспорт (BASt) в Германия представиха опит в сферата на пътната безопасност.
Източник: БТА
България
В ЦИК са постъпили документи за регистрация на 13 кандидатпрезидентски двойки към 17:00 часа днес

До 17:00 ч. днес в Централната избирателна комисия (ЦИК) са постъпили документи за регистрация на 13 кандидатски листи за участие в изборите за президент и вицепрезидент на републиката, насрочени за 25 октомври 2026 г., съобщиха от комисията на официалната си фейсбук страница. Подалите документи са:
1. Лъчезар Аспарухов Аврамов – кандидат за президент и Ивайло Дражев Атанасов – кандидат за вицепрезидент
2. Венцислав Атанасов Ангелов – кандидат за президент и Атанас Иванов Стефанов – кандидат за вицепрезидент
3. Нако Райнов Стефанов – кандидат за президент и Нина Петкова Ламбова – кандидат за вицепрезидент
4. Камен Захариев Тасков – кандидат за президент и Галя Димитрова Иванова – кандидат за вицепрезидент
5. Борис Кирилов Анзов – кандидат за президент и Бранимир Мичев Мичев – кандидат за вицепрезидент
6. Радостин Петев Василев – кандидат за президент и Красимир Цветков Манов – кандидат за вицепрезидент
7. Методи Веселинов Бъчваров – кандидат за президент и Ленин Велинов Станоев – кандидат за вицепрезидент
8. Александър Трифонов Томов – кандидат за президент и Сергей Петков Инджов – кандидат за вицепрезидент
9. Волен Николов Сидеров – кандидат за президент и Славчо Георгиев Велков – кандидат за вицепрезидент
10. Ивелин Людмилов Михайлов – кандидат за президент и Юлиана Младенова Матеева – кандидат за вицепрезидент
11. Мария Петрова Колева – кандидат за президент и Валери Йорданов Велковски – кандидат за вицепрезидент
12. Боян Боянов Станков Расате – кандидат за президент и Йордан Стоянов Манасиев – кандидат за вицепрезидент
13. Величка Неделчова Георгиева – кандидат за президент и Росен Игнатов Иванов – кандидат за вицепрезидент
През юли парламентът определи датата 25 октомври за избори за президент и вицепрезидент на Република България. Решението беше обнародвано и в Държавен вестник.
На 13 август ЦИК прие хронограма за провеждането на изборите за президент и вицепрезидент на 25 октомври 2026 г.
Източник: БТА
България
Здравната комисия не прие на първо гласуване предложение частните болници да правят обществени поръчки, внесено от „Възраждане“

Парламентарната комисия по здравеопазването не прие на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, внесен от Костадин Костадинов („Възраждане“) и група народни представители. С предложенията се цели въвеждане на задължение за провеждане на обществени поръчки от физически и юридически лица, притежаващи разрешение за търговия и внос на лекарства, ако повече от половината от приходите им са публичен ресурс, каза Георги Георгиев от парламентарната група на „Възраждане“, който представи предложенията.
Включването към Закона за обществените поръчки на физическите и юридическите лица, извършващи внос и търговия на едро с лекарства не отговаря на основния предмет на закона, каза министърът на здравеопазването Катя Ивкова. По думите ѝ тези лица получават публичен ресурс като цена за доставените от тях лекарства и медицински изделия и в това си качество те са изпълнители по договори и крайни получатели на плащането, а не субекти, разходващи публични средства чрез възлагане към трети лица.
НЗОК не подкрепи предложения законопроект.
От Агенцията по обществените поръчки подкрепят духа на законопроекта и обстоятелството, че частните лечебни заведения, разходвайки публичен ресурс, би следвало да правят обществени поръчки.
„За“ гласуваха двама, „против“ – нямаше, с „въздържал се“ гласуваха 11 от членовете на комисията.
/БИ/
Източник: БТА
-
Икономикапреди 2 месеца„Енвидиа“ губи позиции на китайския пазар на чипове за изкуствен интелект за сметка на местни производители, най-вече -„Хуавей“
-
Обществопреди 2 месецаДАНС твърди, че за година е разкрила десетки шпиони. Повечето са мурзилки
-
Обществопреди 1 месецЖители на Елин Пелин ще протестират срещу изграждането на инсинератор край Равно поле
-
Спортпреди 1 месецЗинга Барбоза Фирмино се класира за финала на троен скок на Световното първенство по лека атлетика до 20 години в Юджийн
-
Спортпреди 4 седмициВратарят Бентли се присъедини към Ковънтри от Уулвърхяптън
-
Спортпреди 1 месецВтори бронз за ансамбъла на България на финалите на шампионата на планетата във Франкфурт
-
Обществопреди 1 месецВъздухът в София се подобрява, очаква се трайно разсейване на дима от Сърбия
-
Политикапреди 3 седмициСпаси София предлага удължено работно време на градския транспорт при късни мачове и големи концерти
