Европейската комисия ще предложи нов пакет за регулиране на банковия сектор, фокусиран върху опростяване и борба с фрагментацията, каза председателката на ЕК Урсула Фон дер Лайен в речта си за състоянието на ЕС в Страсбург.

„Трябва да създадем условията нашите компании да привличат инвестиции и да растат. Затова нашата работа по Съюза на спестявания и инвестиции е толкова важна“, отбеляза Фон дер Лайен. „Ще предложим нов пакет за банковия сектор, фокусиран върху опростяване и борба с фрагментацията“, посочи тя.

По думите ѝ европейските стартъпи, работещи в областта на дълбоките технологии, са напът да привлекат рекорден обем рисков капитал през 2026 година. Това е и причината миналата година да бъде обявен нов европейски фонд – „Скейлъп Юръп“ (Scaleup Europe).

„Година по-късно са направени първите инвестиции в компании като (финландския производител на сателити) „Айсий“ (Iceye). „Айсий“ е основана от двама млади европейци: Рафал от Полша и Пека от Финландия. Те първоначално се срещат чрез програмата „Еразъм“ преди около 15 години. Заедно основават технологичен стартъп. Разработват идеята си около сателитните изображения. Получават финансиране по „Хоризонт Европа“. Доказват технологията си. Растат с частни инвестиции. И днес са една от водещите световни компании в космическите технологии“, отбеляза още Фон дер Лайен, допълвайки, че основателите на компанията също присъстват днес в пленарната зала на ЕП в Страсбург.

Делът на електроенергията от вятърни централи в Европа през изминалите 24 часа е 14,4 на сто, сочат данни от днешния бюлетин на платформата WindEurope Power Numbers.

Вятърни турбини, разположени на сушата, са произвели 11,8 процента от общото количество електроенергия (862 гигаватчаса), а на морските вятърни паркове се падат 2,6 процента (190 гигаватчаса) от нея.

Страните в Европа с най-голям дял на вятърната енергия в общия електроенергиен микс през последното денонощие са Черна гора (198,6 процента), Дания (71,4 на сто) и Швеция (41,6 процента). В България делът е 0,5 процента. 

Най-значителни количества електроенергия от вятър са произведени в Германия (267,1 гигаватчаса), Швеция (132 гигаватчаса) и Франция (44,9 гигаватчаса), сочи още справката. В България са произведени 0,7 гигаватчаса. 

Европа е напът да инсталира рекордните 24 гигавата нови вятърни мощности през 2026 г. – количество енергия, достатъчно за захранването на 20 милиона европейски домакинства. Това съобщи асоциацията “УиндЮръп Пауър” (WindEurope Power) с централа в Брюксел.

Енергийна система, базирана на възобновяеми източници, ще спести на Европа до 1,6 трилиона евро до 2050 г. дори след отчитане на допълнителните разходи за електропреносни мрежи, системи за съхранение и системна интеграция. Вятърната енергетика вече осигурява 480 000 работни места в Европа. Тя е една от малкото чисти технологии, при които Европа все още заема водеща позиция по цялата верига – от научноизследователските лаборатории и производствените цехове до самите перки, въртящи се на сушата и в морето, е посочено в съобщението.  

WindEurope същевременно предупреждава, че тромавите процедури за издаване на разрешителни, бавното изграждане на мрежи и недостатъчната електрификация възпрепятстват инвестициите в нови вятърни проекти. 

Управителният съвет на WindEurope избра Расмус Ербьо за свой председател, допълва организацията. 

„Вятърната енергия е от ключово значение за справяне с предизвикателствата пред Европа. Нуждаем се от сигурна, възобновяема и достъпна енергия, която укрепва конкурентоспособността ни, подкрепя заетостта и стимулира иновациите. Европа изгради водеща в световен мащаб вятърна индустрия като част от решението на тези предизвикателства“, посочва той, цитиран в съобщението.