Да бъде разширен кръгът на лицата, които могат да извършват частна охранителна дейност, прие парламентът на първо четене. Законопроектът за промени в Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД), внесен от Министерския съвет, беше гласуван със 132 гласа „за“, без „против“ и със 17 гласа „въздържал се“.

С предложените промени отпада изискването трудовият договор да е „основен“ и се разширява кръгът на лицата, желаещи да работят допълнително, се посочва в мотивите на законопроекта. Управителите на търговски дружества и юридическите лица се включват към категорията на лицата, които трябва да отговарят на изискванията за извършване на частна охранителна дейност. С промените се изменя броят на членовете, служители на Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР, в Консултативния съвет за сътрудничество по въпросите на частната охранителна дейност в съответствие с броя на упълномощените представители на сдруженията на лицата, извършващи частна охранителна дейност. 

Според мотивите в действащия закон липсва равнопоставеност на търговците, които са регистрирани по българското законодателство, и търговците, регистрирани по законодателството на друга държава членка на ЕС, друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, по отношение на събирането на такса за издаване на лиценз и удостоверение. С цел преодоляване на неравнопоставеността се предвижда държавна такса за издаване на удостоверения в размер, определен с тарифа.

В съществуващата правна уредба по ЗЧОД възложител по договор за „лична охрана“ може да бъде само физическо лице – управител или собственик на дружеството, а с добавянето на „юридическо лице“ ще се обхванат случаи, когато дружество се явява в качеството на „възложител“ по договор за лична охрана на управител, собственик, служител или друго служебно лице, срещу което има реална заплаха, като самото охранявано физическо лице няма финансовата възможност да поеме разходите за личната си охрана, посочва вносителят.

По време на дебатите народният представител от „Възраждане“ Петър Петров каза, че при равнопоставеност между българските и чуждестранните търговци потърпевши винаги ще бъдат българските поради неконкурентоспособност. Ще се въздържим от подкрепа на предложението и заради уредбата относно дейността на подизпълнителя, която за нас не е уредена прецизно. Създаването на възможността изцяло да се превъзлага дейността по охрана не кореспондира с мотивите в законопроекта, посочи той. На второ четене ще подкрепим някои от разпоредбите, като премахването на необходимостта дейността по охрана да е само основна дейност, а да бъде и допълнителна, допълни Петров.

В бързината да се махне изискването за основен трудов договор сте изтрили изискванията за това какви хора могат да бъдат охранители. Изискването да имат завършено не по-ниско от основно образование и преминато обучение за охранител вече е премахнато, каза Христо Гаджев от ГЕРБ-СДС. Не смятам, че това е правилно и ще предложа промени между първо и второ четене, за да се коригира, добави той.

Второто ми опасение е възможността да превъзлагат до 100% от дейността си на подизпълнител. При държавните фирми може да се получи момент, в който малка фирма с голямо влияние да може да спечели обществена поръчка за охрана и впоследствие да превъзложи до 100% от дейността си на други компании, коментира Гаджев. Той посочи, че ще направи предложение, с което отговорността да бъде солидарна между изпълнителя и подизпълнителите му.

Източник: БТА