Дигитализацията на албанския бизнес напредва все повече през 2026 г., стимулирана от засиленото внедряване на онлайн продажби, облачни услуги,  системи за управление на ресурсите на предприятието (ERP) и изкуствен интелект, предаде за БТА албанската агенция АТА, позовавайки се на данни, публикувани днес от статистическия институт на страната – ИНСТАТ (INSTAT).

Според ИНСТАТ 31,3% от фирмите с 10 или повече служители са продавали стоки или услуги онлайн през 2026 г., при 28,1% през 2025 г.

Същевременно делът на оборота от онлайн продажби спрямо общите продажби е нараснал до 11,4%, при 10,1% година по-рано, което е увеличение с 1,3 процентни пункта.

Отчита се и увеличение на използването на изкуствен интелект. През 2026 г. 12,4% от фирмите използват системи с изкуствен интелект, в сравнение с 9% през 2025 г.

Използването на облачни услуги е нараснало и се прилага в 35,3% от фирмите (при 33,9% през миналата година). Същевременно 36,9% от предприятията използват едно или повече софтуерни приложения за управление на ресурсите на предприятието (ERP), в сравнение с 31,1% от фирмите през 2025 г.

Онлайн присъствието на бизнеса също се е разширило. През 2026 г. 62,9% от фирмите имат уебсайт (при 61% през 2025 г.), като използването на социални медии достига 88,1% – ръст от 1,6 процентни пункта.

Почти всички фирми (99,5%) използват компютри с достъп до интернет за служебни цели, като 38,3% от служителите използват компютри с достъп до интернет в работата си, което е увеличение от над 3% спрямо 35,1% през 2025 г.

Друг ключов показател е нарастването на скоростта на интернет връзката. През 2026 г. 66,6% от фирмите използват интернет връзка със скорост на изтегляне над 100 Mbit/s, което е увеличение спрямо 50,4% от фирмите през миналата година.

По отношение на размера на фирмите, всички големи фирми с над 250 служители имат уебсайт. Същевременно внедряването на изкуствен интелект в тази група е нараснало от 24,8% през 2025 г. на 28,1% от фирмите през 2026 г.

Най-голям ръст на онлайн продажбите отчитат средните предприятия с 50 до 249 служители, при които показателят е скочил от 14,2% през 2025 г. на 22,9% през 2026 г.

По отношение на икономическата дейност онлайн продажбите формират най-голям дял в секторите „Телекомуникации“, „Компютърно програмиране“, „Консултантски дейности“, „Компютърна инфраструктура“ и „Други информационни услуги“ – 53,8%, следвани от дейностите по настаняване и хранене с 52,7%.

(Новина, избрана от албанската агенция АТА за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)

Източник: БТА

Албанският бизнес ускорява дигиталната си трансформация, залагайки все повече на интегрирането на изкуствен интелект (ИИ) при редица работни процеси и разширяването на онлайн продажбите, съобщава албанското икономическо списание „Монитор“, като цитира официални данни на албанския статистически институт ИНСТАТ.

Според най-новите данни на ИНСТАТ за употребата на информационните и комуникационните технологии в предприятията в Албания около 12,4 процента от албанските компании с 10 и повече заети лица са използвали системи с изкуствен интелект през 2026 г., спрямо 9 процента през 2025 г.

Статистиката сочи още, че делът на албанските предприятия, използващи облачни услуги също е нараснал от 33,9 процента през 2025 г. до 35,3 процента през 2026 г. 

Друг показател за дигитализацията – използването на една или няколко ERP системи за планиране на ресурсите на предприятията – също отчита значителен ръст, като през 2026 г. делът на албанските компании, които са използвали такива инструменти, достига 36,9 процента, спрямо 31,1 процента година по-рано, сочат още данните.  

Според ИНСТАТ делът на компаниите, които са развивали оналйн търговия също нараства – от 28,1 процента през 2025 г. до 31,3 процента през настоящата година, като за същия период делът на онлайн продажбите в общия оборот на предприятията в страната нараства от 10,1 до 11,4 процента. 

Данните сочат още, че през 2026 г. 62,9 процента от предприятията в Албания разполагат със собствен уебсайт (при 61 процента година по рано), а 88,1 процента от албанските компании вече имат и профили в социалните мрежи, с което по този показател е отчетен ръст от 1,6 процентни пункта спрямо 2025 г. 

Източник: БТА

Хърватия ще приеме първия си тригодишен план за действие спрямо деменцията до края на 2026 г., като експерти настояват разходите за лекарства срещу деменция да бъдат изцяло покривани от националната система за здравно осигуряване (HZZO), предаде хърватската агенция ХИНА.

През 2025 г. в здравната система на Хърватия са регистрирани над 50 000 души с болестта на Алцхаймер или други форми на деменция, каза Томислав Беняк от Хърватския институт за обществено здраве (HZJZ) на конференция по повод Световния ден за борба с болестта на Алцхаймер.

Целта на новия план за действие е да свърже ранната диагностика и лечението с подкрепата след поставяне на диагнозата, дневните и полудневните грижи, както и с помощта за семействата. Експертите също така се надяват, че той ще намали регионалните различия в достъпа до грижи.

Нинослав Мимица от Дружеството за болестта на Алцхаймер към Хърватската медицинска асоциация каза, че Хърватия ще се присъедини към над 50 държави, които вече имат национални планове за справяне с деменцията. Той също така призова три регистрирани лекарства за лечение на деменция да бъдат включени в основния списък на Хърватския институт за здравно осигуряване (HZZO), като отбеляза, че макар да не могат да излекуват заболяването, те са в състояние да забавят развитието му.

Саня Клайич Гротич от сдружение „Незаборавка“ (Nezaboravak) каза, че лечението трябва да бъде достъпно за всички пациенти, тъй като доплащанията представляват сериозна тежест за хората с ниски пенсии. Тя добави, че членовете на семейството осигуряват 83% от грижите за хора с деменция, и призова за разкриване на повече дневни центрове и центрове с полудневна заетост в подкрепа както на пациентите, така и на хората, които се грижат за тях.

Експертите също така наблегнаха на превенцията. Около 45% от случаите на деменция биха могли потенциално да бъдат предотвратени чрез справяне с рискови фактори като високо кръвно налягане, тютюнопушене, затлъстяване и консумация на алкохол. Физическата активност, ученето през целия живот и социалните контакти се считат за защитни фактори.

(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)

Източник: БТА