/ЕЩ/

Източник: БТА

Бивши членове на легендарната югославска рок група „Екатерина Велика“ (известна повече като ЕКВ) ще се съберат за първи път на една сцена на концерт в памет на фронтмена Милан Младенович, съобщи сръбската редакция на регионалната телевизия Ен1.

Концертът ще се състои на 2 декември в зала МТС в Белград и ще бъде посветен на музиката на ЕКВ и наследството на Младенович, който почина през 1994 г. на 36-годишна възраст.

В концерта ще участват барабанистите Марко Миливоевич, Иван Феце – Фирчи и Иван Ранкович – Рака, басистът Драгиша Ускокович – Чима, както и един от най-известните сръбски киноактьори – Сърджан „Жика“ Тодорович, който свири на барабани в групата в периода 1987-1990 г. В шоуто ще вземат участие и други музиканти и приятели на групата. Те ще се представят под името „Круг“, по една от известните песни на ЕКВ.

Музикантите ще изпълнят песни на ЕКВ в специално аудиовизуално представление, което организаторите определят като отдаване на почит към музиката и стиховете на групата.

Макар че Рака, Жика, Марко, Чима и Фирчи са свирили като членове на ЕКВ на повече от 700 концерта в различни градове на бивша Югославия между 1984 и 1994 г., досега никога не са били заедно на сцената, посочват организаторите, цитирани от Ен1.

„Екатарина Велика“ е създадена в Белград през 1982 г. и се превръща в една от най-знаковите групи на югославската рок сцена през 80-те и началото на 90-те години. Основана е от вокалиста, китарист и основен автор на музиката и текстовете Милан Младенович (р. 1958 г.), а сред ключовите ѝ членове е още клавиристката Маргита „Маги“ Стефанович (1959-2002). Музиката на ЕКВ съчетава елементи на ню уейв, пост-пънк и арт рок със социално насочени текстове. Групата прекратява дейността си след смъртта на Младенович през 1994 г.

Днес в Белград фондация „Милан Младенович“ ще връчи и регионалната награда за песен, носеща името на музиканта, посочват още от Ен1. Тя се връчва всяка година на 21 септември – рождения ден на Младенович, за песен с текст, която според журито притежава художествени качества, свързани с неговото музикално наследство.

Източник: БТА

Министър-председателят на Сърбия в оставка Джуро Мацут беше днес във Вишеград (Босна и Хергеговина), където посети работите по реконструкцията на пешеходния мост на река Ръзав (ръкав на р. Дрина) и присъства на тържественото заседание в Андричград, по случай празника на община Вишеград (Рождество на Пресвета Богородица, който се чества всяка година на 21 септември), предава агенция ТАНЮГ.

При посещението на работите по реконструкцията на моста, които се изпълняват с подкрепата на Електроенергийната компания на Сърбия, Мацут заяви, че Сърбия остава ангажирана със сътрудничеството с Република Сръбска (съставната част на Босна и Херцеговина, населена предимно с босненски сърби – бел. ред.) и реализирането на проекти от значение за гражданите, съобщи сръбското правителство на своя сайт.

Той посочи, че мостовете имат особена символика, защото обединяват хората и че насърчаването на тесни връзки между Сърбия и Република Сръбска е изключително важно.

Преди седмица сръбският премиер получи забрана от властите в Сараево да прелети над Босна и Херцеговина, за да участва в честването в Баня Лука (Република Сръбска) на Деня на сръбското единство, свобода и национално знаме. Въпреки забраната Мацут заяви, че ще пътува с автомобил до главния град на Република Сръбска.

Денят на сръбското единство, свобода и националното знаме се отбелязва на 15 септември и е установен през 2020 г. от правителствата на Сърбия и Република Сръбска, припомня сръбската национална телевизия РТС. Датата е избрана в памет на пробива на Солунския фронт на 15 септември 1918 г., който поставя началото на настъплението на съюзническите и сръбските войски към освобождаването на Сърбия и допринася за края на Първата световна война. 

Съгласно Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в страната (1992-1995 г.), Босна и Херцеговина е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, като президентската роля е поделена между трима души, представители на всеки от народите. 
 
 

Източник: БТА