Държавите с излаз на Балтийско море обсъждат план за сформирането на съвместни специални части за бързо реагиране при руски хибридни атаки, обяви в петък министърът на вътрешните работи на Германия Александер Добринт, цитиран от ДПА, „Дойче Веле“ и Ройтерс. Той направи изявлението на форум в северния германски град Фленсбург.

Срещата на високо равнище за сигурността в Балтийско море събра на работен обяд във военноморската академия „Мюрвик“ представители на министерствата на вътрешните работи на 9 държави от региона –  Германия, Дания, Естония, Финландия, Латвия, Литва, Полша, Швеция и Норвегия, плюс Ирландия, която е настоящият ротационен председател на Съвета на ЕС. 

Ирландският министър на вътрешните работи Джим О’Калахан имаше двустранна среща с литовския си колега Мартинас Кателинас. Литва приема от Ирландия ротационното председателство на Съвета на ЕС на 1 януари 2027 г. Участниците в срещата на високо равнище направиха и обиколка в Балтийско море на моторна лодка на германската полиция, посочи „Дойче Веле“. Те наблюдаваха отработване на отбранителни операции във фиорда Фленсбург.

„Целта е да се създаде оперативна група за бързо реагиране, която ще ни позволи бързо да обменяме информация, особено в региона на Балтийско море“, каза във Фленсбург Добринт, цитиран от ДПА. „Искаме да превърнем тази зона на опасност за всички в зона на защита на всички“, посочи германският министър на вътрешните работи. „Хибридните сценарии нарастват, стават все по-сериозни и са повсеместни“, допълни той, като обърна внимание, че заплахите са налице във въздуха – главно с дронове, и в морето, но засягат и киберпространството и стратегическата инфраструктура.

„Целта е да формулираме съвместни отговори за това как възнамеряваме да се справим с ескалиращата заплаха“, каза Добринт, добавяйки, че очаква по-нататъшно увеличение на честотата и сложността на хибридните атаки. В дневния ред на конференцията във Фленсбург, в Североизточна Германия, залегна и най-прясната сводка за действията в Балтийско море на руския „сенчест флот“, посочи ДПА.

„Чуждестранни сили се опитват да атакуват нашата сигурност с хибридни методи, да дестабилизират нашите демокрации, да отслабят нашата икономика. Нападенията с дронове, кибератаките, шпионажът, дезинформацията, палежите на стратегическа инфраструктура, тайните операции и използването на оръжия за еднократна употреба се увеличават бързо“, акцентира Добринт, цитиран от „Дойче Веле“. „Искаме да разследваме, възпираме и защитаваме по-бързо“, отбеляза министърът. 

„Колкото по-крепко е нашето сътрудничество преди евентуална криза, толкова по-ефективна ще бъде нашата реакция, когато кризата дойде“, заяви на свой ред литовският вътрешен министър Кателинас, цитиран от сайта на своето ведомство. 

„Трябва да гарантираме, че враждебните действия няма да засегнат нашите граници и че онези, които са злонамерени, няма да се възползват от нашите различия и в пропуските в обмена ни на информация. Сигурността в Балтийско море зависи от нашата способност да действаме заедно“, посочи министърът, чиято страна поема председателството на ЕС на Нова година. Във връзка с тази отговорна роля Литва възнамерява до постави съществено ударение върху укрепването на общия европейски отбранителен капацитет и на подобряването на способността за оценка на евентуални хибридни заплахи, пише сайтът на Министерството на вътрешните работи на Литва.

Искане за допълнително финансиране със 115 милиарда долара

Литовското радио и телевизия (ЛРТ) информира в четвъртък, че в писмо, видяно заедно с партньорите му от американската международна медийна организация „Радио Свободна Европа/Радио Свобода“, пет държави с излаз на Балтийско море искат от ЕС допълнително финансиране за укрепване на отбраната от руската заплаха. В писмото се изразява нарастващата загриженост относно руската агресия в Балтика, като се говори за „влошаваща се среда за сигурност“ на фона на „засилената честота на нарушенията на въздушното пространство и нахлуванията с дронове“.

Писмото е изпратено до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и е подписано от тримата еврокомисари от балтийските републики – естонката Кая Калас, върховен представител на ЕС по външната политика и сигурността, еврокомисаря по отбраната и космическото пространство Андрюс ​​Кубилюс (Литва) и евокомисаря по икономиката и производителността Валдис Домбровскис (Латвия), както и от комисарите от Полша и Финландия, които също са в региона на Балтийско море – Пьотър Сеферин, чиито ресори са бюджетът, борбата с измамите и публичната администрация, и Хена Виркунен, която отговаря за технологичния суверенитет, сигурността и демокрацията.

Балтийски дипломати, които говориха с „Радио Свободна Европа/Радио Свобода“, потвърдиха, че това лято са постъпили нови разузнавателни данни за руски операции под фалшив флаг, но няма знаци за конвенционална атака. Подобни операции може да не се ограничават само до страните с излаз на Балтийско море, посочва ЛРТ, обръщайки внимание, че на пръв поглед трите Балтийски републики – Латвия, Литва и Естония – изглеждат идеално позиционирани да противодействат на всякакъв вид руска атака.

Те отдавна предупреждават за различните форми на враждебна руска дейност. Тези страни са достигнали или скоро ще достигнат целта на НАТО до 2035 г. всяка държава от алианса да изразходва годишно за отбрана 5 процента от брутния си вътрешен продукт. Освен това ЕС обеща и започна да отпуска приблизително 14 милиарда долара заеми за инвестиции в отбрана и сигурност в региона, отбелязва ЛРТ. 

Освен в конвенционалната отбранителна подготовка, Балтийските републики са начело и в най-модерните технологии – по-специално Естония. Пример е естонската компания „ДефСекИнтел Сълушънс“ (DefSecIntel Solutions), чийто софтуер за изкуствен интелект анализира заснетите изображения и представя цялата информация на един екран.

„Решихме да подкрепим украинските си колеги – от есента на 2022 г. сме на фронтовата линия с тях. И нашите технологии се използват там. Това със сигурност ни даде голям тласък“, казва Яан Хайн, вицепрезидент на компанията, цитиран от ЛРТ. Той посочва, че продуктите на компанията се използват за защита на границите на Естония, както и на над десет други държави.

Преговорите за следващия седемгодишен бюджет на ЕС започнаха с предложение на Европейската комисия за фонд от 145 милиарда долара за инвестиции в сигурността и отбраната, припомня ЛРТ, като насочва вниманието към опасенията на много служители на ЕС, че парите за отбрана могат да бъдат намалени. „Този страх е очевиден в писмото, подписано от петимата еврокомисари“, посочва сайтът на Литовското радио и телевизия.

Някои от предложенията имат символно значение, като например „спешно“ посещение на цялата Европейска комисия в една от страните на „фронтовата линия“ – тоест на границата на ЕС с Русия, тази есен. „Всички виждаме ескалацията на заплахите срещу балтийските държави“, се казва в писмото.

Основното искане обаче е за допълнително финансиране от 115 милиарда долара за укрепване на бизнес и инвестиционната среда в страните на външната граница на блока, отбелязва ЛРТ. Посочвайки нарастващата активност с дронове и на други видове дейност от страна на Русия, се казва, че „тези инциденти вече оказват отрицателно въздействие върху бизнес средата в региона и върху общественото доверие в силите за сигурност“. „За да се предотврати по-нататъшно влошаване на ситуацията и да се засили възпирането, са необходими видими и навременни действия“, отбелязват петте държави чрез своите еврокомисари.

Сред очертаните от тях в писмото мерки са „капацитет за бързо реагиране при прекъсвания в енергоснабдяването и при нанасяне на щети на ключова електрическа и газова инфраструктура, създаване на регионални запаси от основни стоки и осигуряването на средства за гражданска защита, убежища и евакуационна инфраструктура, както и готовност за реагиране на хибридни, кибер, саботажни, електронни и информационни заплахи“, обобщава ЛРТ.

Проектозаповед за извънредно положение в Латвия

Правителството на Латвия подготви обявяването на извънредно положение по източната граница на страната – с Русия, като министър-председателят Андрис Кулбергс в четвъртък се опита да увери обществеността, че евентуалната мярка не е повод за безпокойство, информира сайтът на Латвийското радио и телевизия (ЛСМ).

„Искам да поясня на народа на Латвия, че в момента няма причина за безпокойство. Нивото на военна заплаха за страната не се е променило. Опасността от пряко руско военно нахлуване в Латвия в момента е малка. Това се потвърждава от оценката на отговорните институции в сектора на сигурността и беше публично подчертано и от президента на Латвия (Едгарс Ринкевичс – бел. ред.)“, каза Кулбергс в изявление от името на правителството си. В началото на този месец Латвия мобилизира резервисти и организира учения на Националната гвардия с безпилотни летателни апарати.

Латвийското правителство излезе със съобщение, че проектозаповед, изготвена от Министерството на климата и енергетиката за обявяване на извънредно положение на източната граница на Латвия, е „превантивно и временно правно решение за осигуряване на непрекъснатостта на стратегическите услуги по време на евентуална заплаха за въздушното пространство“. 

„Подготовката за потенциална заплаха не е същото като пряка заплаха. Тези две неща не бива да се бъркат. Правителството има задължението да бъде подготвено за най-лошите сценарии и затова укрепваме устойчивостта на стратегическата инфраструктура на страната“, подчерта министър-председателят.

„Сигурността не е инструмент за предизборна реторика и политически точки не бива да се печелят чрез експлоатиране на страховете на хората. Обществеността има право да получава точна, навременна и разбираема информация. Извинявам се на всеки, който се е притеснил от недостатъчно обяснената информация“, обърна внимание премиерът, който оглави служебно правителство – до парламентарните избори на 3 октомври.

„Ако болниците, енергоснабдяването, управлението на водните ресурси или други доставчици на ключови услуги се нуждаят от специална правна регулация, за да продължат работата си и да защитят служителите си в случай на заплаха, правителството ще оцени съответните предложения и ще вземе необходимите решения. Техническите и организационните мерки за държавна готовност обаче не трябва да се интерпретират така, сякаш Латвия е на ръба на война“, каза в заключение Кулбергс, цитиран от ЛСМ.

Източник: БТА