Словенският премиер Янез Янша заяви в речта си на 81-вата сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк снощи, че ООН трябва да разработи нов подход за предотвратяване на масовите зверства, предаде словенската агенция СТА.

По думите на Янша светът днес не е станал по-добър днес отколкото е бил през Втората световна война, тъй като липсата на последователност подкопава значимостта на принципите, върху които е основана ООН. Същевременно той отбеляза, че през последните десетилетия ООН е посветила голяма част от времето си на въпроса за Палестина.

Според него подобни стандарти следва да се прилагат и по отношение на други въпроси, като например „страданията на християните в Нигерия“.

Той призова за създаването на независим механизъм, отчитащ се пред Общото събрание на ООН, който ежегодно да представя сравнение между мащаба, продължителността и тежестта на големите кризи, от една страна, и обхвата и естеството на международната реакция – от друга.

В интервю за американската телевизия „Фокс нюз“ Янша коментира още, че ООН използва двойни стандарти при оценката си на световните кризи и според него фокусирането върху Газа е засенчило руската война в Украйна и други хуманитарни кризи.

В предишното словенско правителство на Роберт Голоб Словения призна през 2024 г. палестинската държава, а през юли миналата година въведе ембарго на изнасянето на оръжие за Израел, припомня словенската национална телевизия РТВ Сло. Тези мерки правителството определи като необходими за защитата на палестинските цивилни и спазването на международното право. Правителството на Янша обаче работи върху възстановяването на отношенията с Израел. В началото на месеца бе отворено първото израелско посолство в Любляна, а двете правителства подписаха програма за сътрудничество в сферата на образованието, науката, културата, младежта и спорта, което ще остане в сила до 2030 г.

Пред „Фокс Нюз“ Янша критикува европейските лидери, които според него не са разпознали по-широките стратегически връзки между Иран, Русия и конфликтите в Украйна и Близкия изток. По думите му „трайният мир в Близкия изток не е възможен без смяна на режима в Техеран“.

В кулоарите на 81-вата сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк словенският премиер се срещна и с американския президент Доналд Тръмп и го покани да посети Словения. Тръмп, от своя страна, обеща скоро да посети страната, в която е родена и първата дама на САЩ Мелания Тръмп.

Източник: БТА

/ВН/

Източник: БТА

Департаментът по горите към Министерството на земеделието, развитието на селските райони и околната среда на Кипър участва в значимо международно научно постижение, съобщиха от департамента, като добавиха, че изследването е най-голямото досега, което комбинира геноми и фосили на прилепи. Това предаде за БТА кипърската агенция КНА.

Харис Николау, служител по биоразнообразието в Департамента по горите, е сред изследователите, които са допринесли за проучването.

Департаментът съобщи, че изследването оспорва предишни открития, като предполага, че прилепите вероятно са се появили първо в Европа, преди да се разпространят в останалата част на света. То също така подкрепя научното виждане, че както летенето, така и ехолокацията — способността да се ориентират чрез звуци и тяхното ехо — са се появили много рано в еволюционната история на прилепите.

Изследването е проведено като част от международния консорциум Bat1K, в който са участвали повече от 130 изследователи от университети и организации в над 30 държави, съобщиха от департамента.

Екипът е анализирал генетичен материал от 103 вида прилепи, обхващащи всички 21 признати семейства прилепи, и е използвал доказателства от фосили на 44 изчезнали вида. Чрез комбиниране на тази информация учените са преразгледали еволюционното дърво на прилепите, изяснявайки връзките между тях и разрешавайки въпроси, които са оставали без отговор в продължение на десетилетия.

„Защитата на биоразнообразието изисква познаване на видовете, които се стремим да опазим. Като придобием по-добро разбиране за еволюционната история и генетичното разнообразие на прилепите, можем да изградим по-пълна представа за тяхната биологична уникалност. Това знание, комбинирано с мониторинг на популациите и изследване на техните местообитания и заплахи, може да подкрепи по-информирани подходи към тяхната защита“, заявиха от Департамента по горите.

„Природното наследство, което сме призвани да опазим, е резултат от милиони години еволюция. Основните изследвания ни помагат да разберем по-добре това наследство и да подкрепим неговата защита чрез солидна база от знания. Като инвестираме в науката и международното сътрудничество, засилваме способността си да го съхраним за бъдещите поколения“, заяви директорът на Департамента по горите д-р Савас Йезекиел в коментар по темата.

(Новина, избрана от кипърската агенция КНА за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)

Източник: БТА