/ПК/

Източник: БТА

България и Северна Македония нямат нужда от посредник в разговор за евроинтеграцията на страната, доколкото този въпрос не е двустранен, каза в интервю за БТА евродепутатът Кристиан Вигенин, който днес участва в проведеното в Скопие 25-то заседание на Съвместния парламентарен комитет Европейски съюз – Северна Македония, а във вечерните часове и в Гражданския форум „Северна Македония и бъдещето на Европа: Гражданите в сърцето на разширяването на ЕС“.

В заключителния си документ от заседанието в Скопие Съвместният парламентарен комитет призова „Северна Македония да ускори процеса на реформи, а ЕС да реагира с навременен напредък, когато условията бъдат изпълнени“, а според Вигенин, срещите с политическите партии в Скопие са показали, че в страната „има осъзнаване”, че условието за начало на преговори на Северна Македония с ЕС – промяна в конституцията на страната и вписването на българите в нея, не е двустранен въпрос с България. 

„Т.нар. „френско предложение“ беше тежък компромис и за двете страни през 2022 г. Но ако още тогава Северна Македония беше реализирала тези конституционни промени, сега тя вече щеше бъде най-вероятно на прага на членството в ЕС, заедно с Черна гора. В тези 4 години, в които държавата сама се блокира, перспективата пред македонските граждани е много по-различна, отколкото щеше бъде. И колкото усилия да се полагат, да продължава да се играе на тази карта, в един момент гражданите на Северна Македония ще осъзнаят, че това е задънена на улица. И въпросът е, може ли ВМРО-ДПМНЕ и сегашното правителство в един момент да вземат този завой и да направят това, което трябва, или ще продължат да тикат страната в това безвремие, оправданията за което взеха да свършват. Просто вече няма кой друг да е виновен”, смята Вигенин.

Изводът му от срещите си с политическите партии в Северна Македония е, че „на чисто декларативно равнище, няма нито една партия, която да е против членство в ЕС”. 

„Управляващите, пак на декларативно равнище, също са за членството в ЕС, от друга страна, когато имаш две трети мнозинство в парламента, когато имаш тази широка обществена подкрепа, ти си в състояние, ако имаш политическата воля, да вземеш решенията нужни, за да бъде придвижена бързо страната към членството в ЕС. Те не го правят. Трябва да кажа, че нашите подозрения започват все повече да се споделят от моите колеги в ЕП. Мисля, че в дипломатическия корпус, тук има едно отрезвяване, че сякаш по-скоро се търсят постоянно извинения, оправдания и виновни, нещата да не се случат, вместо да се направят необходимите стъпки. От тази гледна точка са и колебанията ни, когато някой казва, че България трябва да помогне. Да помогнем ако трябва. Но ако видим отсреща истинско желание за това. Да, трябва да се гради доверие, но на каква основа? Дори не разбирам на какво основание се твърди, че ние (България) застрашаваме тяхната идентичност, че ще разрушим държавата. И на моите колеги казах, че ние имаме други приоритети, други цели. Да си мисли някой, че сутрин се събуждаме и се чудим как да разрушим Северна Македония, да им откраднем идентичността и не знам и аз какво още – не, но ние все пак искаме известна сигурност, че това, което се случва от другата страна на границата, не е насочено срещу България и българите”, каза Вигенин, според когото ако Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество между България и Северна Македония беше реализиран с добра воля от двете страни, „изобщо нямаше да се налагат България да настоява за конституционни гаранции“.

В заключенията от днешното заседание на Съвместния парламентарен комитет е посочено, че „съществуващите договори със съседни държави, които се считат за ключови за приобщаващо регионално сътрудничество и добросъседски отношения, включително международното Преспанско споразумение с Гърция и Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България следва да се прилагат добросъвестно от всички страни”, което даде повод местните медии да заключат, че българските евродепутати са използвали срещите си в Скопие, за да наложат в него приети „българските искания”

„Естествено, ние като българи се опитваме да представим европейската позиция, която е и българска. Имаше две теми, които за нас бяха важни и до някъде успяхме с тях. Първо, темата за преговорната рамка и необходимостта Република Северна Македония да изпълни поетите ангажименти. Това го има в докладите на ЕП и го добавихме, в малко по-мека форма и в заключенията на Съвместния парламентарен комитет. Искам да уточня, че за да бъде включено едно предложение, за него трябва да гласува и македонската част от Комитета”, уточнява Вигенин.

Той посочи, че и двамата с евродепутата Ивайло Вълчев са поставили „достатъчно категорично” в своите изказвания случая с Ива Михайлова, а в заключителния документ е включен текст, че в съответствие с Хартата за фундаменталните права на ЕС „всеки човек има право на медицинско обслужване и това е хуманитарен случай”.

„Този текст остана в заключенията, макар и пак да кажа, по-меко отколкото искахме. Но ние дадохме много ясно да се разбере, че това не е просто поредния случай, който да стане повод за „престрелки” от двете страни на границата. Че говорим за един млад човек, който ако не бъде третиран навреме и правилно има риск да се инвалидизира. И, че това е въпрос, който не подлежи на съмнение, доколкото самите македонски лекари се произнесоха по това. В своето изказване дори заявих, че ние не държим непременно тя да бъде лекувана в България, държим тя да получи нужното лечение, може и в друга страна членка на ЕС, където това може да се случи, но тя има право на това лечение. Това е хуманитарен въпрос. Не е политически, не бива да се превръща в политически. Да видим какво ще се случи. Мисля, че за нашите колеги тази тема не беше удобна, не я коментираха така детайлно, но разбраха за какво говорихме”, каза Вигенин.

Ива Михайлова е с двойно гражданство – българско и на Република Северна Македония, и в Кочани срещу нея се води дело за участие в автомобилна катастрофа с един загинал. Самата Михайлова също е пострадала, без възможност да проведе специфичното лечение, което в Северна Македония не се прилага, а съдът не ѝ позволява да го осъществи в България.

Акцентът от изказването на Кристиан Вигенин по време на Съвместния парламентарен комитет Европейски съюз – Северна Македония, който медиите в Скопие откроиха, беше свързан с изграждането на жп Коридор 8. Темата е била обсъдена и по време на срещата на евродепутатите с вицепремиера и министър на транспорта на Северна Македония Александър Николоски, който е изразил задоволството си от напредъка на строителството на жп линията, свързваща България със Северна Македония.

„Хубаво е, че има движение, има ангажименти, има взети решения, но хората очакват да видят железопътната връзка, очакват да видят интермодалния терминал”, подчерта в интервюто Кристиан Вигенин, според когото България също трябва да изпълни своите ангажименти по проекта, който свързва Адриатическо с Черно море.

„Искам да видя Република Северна Македония и гражданите ѝ като европейски граждани. Сигурно не са много българите, които не го искат, но това за нас е важно Северна Македония, да влезе като държава, добронамерена, а не враждебно настроена към България. Вие няма да пуснете в дома си човек, който е враждебно настроен към вас. Това е много просто. И един елемент, който смятам за важен: подкрепата и на европейските граждани като цяло, и на българските граждани конкретно за членството на страната в ЕС е важна. Но с тази политика по отношение на България, враждебността, която се насажда се прехвърли и у нас. Виждал съм социологически проучвания, в които днес подкрепата за членството на Северна Македония в ЕС е далеч под 50 процента. Просто казвам, че Северна Македония трябва да спечели и българските граждани и за тази цел са нужни позитивни знаци, а не обратното, което продължава да се случва“, смята Вигенин.

Източник: БТА

Трите десноцентритски партии в Румъния, които застанаха зад номинацията на евродепутата либерал Зигфрид Мурешан за премиер на страната, обявиха днес разпределението на министерствата в проектокабинета му, съобщава телевизия Диджи 24.

Мурешан се срещна вчера с лидерите на Национално-либералната партия (НЛП), Съюз за спасение на Румъния (ССР) и Демократичния съюз на унгарците в Румъния (ДСУР) Илие Боложан, Доминик Фриц и Хунор Келемен, а днес трите партии проведоха заседания, на които официално финализираха списъка с предложенията си за министри.

НЛП на премиера в оставка Илие Боложан получава седем министерства в новия кабинет, ССР – пет, а ДСУР – три. Предвижда се правителството да има трима вицепремиери – по един от всяка партия. За поста министър на правосъдието е предложен независим кандидат.

От страна на НЛП в проектокабинета влизат: Мирча Абрудян – вицепремиер и министър на вътрешните работи, Александру Назаре – министър на финансите, Ралука Туркан – министър на труда, Оана Георгиу – министър на здравеопазването, Михай Димян – министър на образованието, Себастиан Бурдужа – министър на енергетиката и Драгош Пъслару – министър на инвестициите и европейските проекти.

От страна на ССР са предложени: Раду Мируца – министър на националната отбрана, Диана Бузояну – министър на околната среда, Оана Цою – министър на външните работи, Каталин Друла – министър на транспорта и Иринеу Дъръу – министър на икономиката.

Кандидатите от ДСУР са: Копан Йотвьош – министър на културата, Чеке Атила – министър на развитието и Танцош Барна – вицепремиер и министър на земеделието.

За министър на правосъдието е предложена Андреа Киш, която е бивш съдия и бивш член на Висшия съвет на магистратите.

Телевизията отбелязва, че трите партии са решили да запазят министерствата, които притежават в настоящото правителство, и да си поделят ресорите, останали свободни след оттеглянето на Социалдемократическата партия (СДП) от предишната коалиция.

Евродепутатът от НЛП Зигфрид Мурешан е третата поред номинация за премиер в рамките на продължаващата над четири месеца политическа криза в страната. Тя започна след разпадането на четирипартийната коалиция, включваща НЛП, СДП, ССР и ДСУР, и последвалия вот на недоверие, който доведе до падането на правителството на Илие Боложан. 

Последва номинирането за премиер на евродепутата Еуджен Томак, който обаче върна мандата заради липса на достатъчно подкрепа, и неуспешен опит на следващия номиниран – Адриан Вещя от НЛП – да получи вот на доверие в парламента. 

Мурешан обяви, че утре ще внесе в парламента  списъка с министрите и управленската програма. Предложеното от него правителство трябва да получи подкрепата на 233 депутати и сенатори, за да встъпи в длъжност. 

Източник: БТА