Иран екзекутира още един мъж във връзка с масовите протести в страната в края на миналата и началото на тази година, предаде ДПА.

Смъртната присъда на Сиаваш Джамшиди е била изпълнена днес рано сутринта, съобщи свързаната с иранската съдебна власт агенция Мизан.

Прокуратурата обвини Джамшиди, че е стрелял по полицаи по време на размириците, обхванали страната. Според властите анализ на данни от мобилния му телефон е потвърдил, че той многократно е присъствал на протестите и е използвал огнестрелно оръжие.

Съдът го осъди на смърт по обвинения във „война срещу Бога“, използване на огнестрелно оръжие и заговор срещу националната сигурност. По данни на правозащитни организации досега най-малко 32-ма мъже са били екзекутирани във връзка с протестната вълна.

Демонстрациите започнаха в края на декември на фона на икономическата криза в Иран, след което прераснаха в масови протести срещу властта. Властите отговориха със силови действия, при които според правозащитни организации са загинали хиляди демонстранти.

Директорът на базираната в Норвегия организация „Иран хюман райтс“ Махмуд Амири-Могадам заяви в социалната платформа Екс, че най-малко още 100 протестиращи са застрашени от екзекуция.

Международни правозащитни организации от години критикуват широкото прилагане на смъртното наказание в Иран. Според тях властите използват екзекуциите като средство за сплашване и възпиране на политическото недоволство.

Иранската съдебна система често прилага широко формулирани обвинения, сред които шпионаж, застрашаване на националната сигурност и богохулство.

Според доклад на „Амнести интернешънъл“ през 2025 година в Иран са били екзекутирани най-малко 2159 души. Това е най-високият регистриран брой в страната от 1981 година насам.

Източник: БТА

/БЗ/

Източник: БТА

Избирателните секции в Латвия отвориха за около 1,5 милиона латвийци с право на глас, които се отправят днес към урните, за да изберат новия 100-местен парламент на страната, на фона на засилени опасения за националната сигурност и нарастващи разходи за живот, съобщи ДПА.

Избирателните секции отвориха в 08:00 часа местно време и ще затворят в 20:00 ч., а първите резултати се очакват през нощта. Според социологическите проучвания около половината от общо 14-те участващи партии и коалиции вероятно ще преминат прага за влизане в парламента. Не се очаква нито една политическа сила да спечели самостоятелно мнозинство.

В проучванията води центристко-консервативният предизборен съюз „Обединена листа“ на премиера Андрис Кулбергс. В момента той оглавява четирипартийна коалиция, съставена от центристки и консервативни формации.

Остава неясно дали сегашната управляваща коалиция ще запази властта след единадесетите парламентарни избори, откакто Латвия възстанови независимостта си от Съветския съюз през 1991 година. Още преди вота се очертаваха трудни преговори за съставяне на бъдеща коалиция в балтийската страна, която граничи с Русия и Беларус.

Кулбергс пое премиерския пост през май, след като предишното правителство се разпадна заради разногласия около инциденти с дронове. Преди това два украински дрона, отклонили се от курса си, паднаха близо до границата с Русия и предизвикаха напрежение в отношенията с Москва.

Войната на Русия срещу Украйна се възприема в Латвия като пряка заплаха за националната сигурност. Инцидентите с дроновете отново поставиха на дневен ред и чувствителни въпроси, сред които употребата на руския език в страната.

Заради опасенията от въздушни заплахи Латвия поиска съдействие от съюзниците си в НАТО за безопасното провеждане на изборите. Малко преди вота Германия разположи в страната четири изтребителя „Юрофайтър“, които да подпомогнат защитата на латвийското въздушно пространство.

Латвия е сред най-близките партньори и поддръжници на Украйна, като не се очаква тази позиция да се промени след изборите. Същото се отнася и за ясната външнополитическа ориентация на страната към Европейския съюз и НАТО.

Страната с население от около 1,9 милиона души отделя малко под 5% от брутния си вътрешен продукт за отбрана, което ограничава възможностите за повече разходи в други области. Здравната система е под натиск, а емиграцията и застаряването на населението остават дългосрочни проблеми.

Много латвийци се оплакват от високите цени и ниските заплати, докато икономическият растеж остава слаб. Популистки партии се опитват да привлекат недоволните избиратели, като част от тях заемат проруски позиции. Две такива формации имат реални шансове да влязат в парламента, отчасти благодарение на подкрепата сред значителното етническо руско малцинство в страната.

Източник: БТА