Войната с Иран достигна своя ендшпил: скъпоструващ пат.

Шест месеца след като американските и израелските въоръжени сили атакуваха тази страна, убивайки върховния ѝ ръководител и осакатявайки неговия син и наследник, иранският режим е подложен на икономическа блокада, но продължава да държи властта и смята, че времето работи за него.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заплаши да наложи на Иран парализиращи нови санкции, но е изправен в тази връзка пред един фундаментален проблем: Техеран е заложил на това, че той няма да направи решителната крачка към изхода от задънената улица, като започне да прилага строго вторичните санкции на държавите, които крепят иранската икономика, на първо място Китай и Индия.

Най-новите мерки, обявени от Вашингтон в понеделник, бележат нова фаза от конфликта, който започна на 28 февруари, като изместват бойното поле от ракетите и въздушните удари към петролните приходи към петролните приходи на Иран, неговите банки и търговски патньори.

Министърът на финансите на САЩ Скот Бесънт каза, че страната му ще прекъсне финансовите потоци, които крепят иранската икономика, в момент, когато наложената от Вашингтон морска блокада ограничава износа на суров петрол от страна на Иран, а така – и неговия достъп до твърда валута.

„Администрацията (на Тръмп) прави отчаяни опити да намери изход от тази ситуация“, коментира Арън Дейвид Милър – бивш американски дипломат, понастоящем изследовател от Фондация „Карнеги“. Бесънт спомена Деня Д (дена на десанта в Нормандия през 1944 г.), когато представи санкциите, но Милър не е съгласен с това сравнение: „За мен, това не е Денят Д, а Денят на отчаянието. Не мисля, че администрацията се е приближила ни най-малко към намирането на изход.“

БЛОКАДА и САНКЦИИ

Майкъл Найтс, който оглавява изследователския отдел в „Хърайзън Ингейдж“ – базирана в Ню Йорк компания за стратегически анализи, казва, че блокадата може да има по-сериозни последици от самите санкции, тъй като предизвикателството пред Иран в непосредствен план вече е не да издържи на икономическия натиск, а как да му сложи край. Техеран от десетилетия се приспособява към санкции и е издържал на кампании на „максимален натиск“, без да промени поведението си, аргументира се той.

Засилването на икономическия натиск, допусна Найтс, може да увеличи стимулите за Иран да повиши цената на конфронтацията за своите противници, като притисне държавите от Персийския залив, най-вече Саудитска Арабия, за да тласнат Вашингтон към дипломатическо решение. Той предполага, че Иран може да започне да възприема все повече подхода на съюзените с него хуси в Червено море: периодични атаки, преговори с прекъсвания и продължителна кампания на смущаване, без обаче да се влиза в пълномащабна война, като потенциално бъдат взети на прицел кораби, пристанища, енергийна инфраструктура и други критични обекти, за да стане конфликтът твърде скъп за държавите от Залива, да го приемат за даденост. 

Вашингтон отхвърля тази оценка и твърди, че балансът на силите е в негова полза. „Иранската икономика е в състояние на свободно падане и армията на режима бе унищожена“, каза говорителят на Държавния департамент на САЩ Томи Пигот в отговор на тази статия. „Президентът Тръмп държи всички карти и ние прекъсваме всички останали финансови потоци към режима“, добави той.

ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ИРАНСКИТЕ ВЛАСТИ ОТХВЪРЛЯТ АМЕРИКАНСКАТА СТРАТЕГИЯ

Алън Ейри – бивш американски дипломат, който е работил по иранското досие – поставя под съмнение дали Вашингтон разполага с международната подкрепа и бюрократичната машина, необходими за прилагане на санкциите. За разлика от многостранната кампания, предшествала сделката между Техеран и световните сили от 2015 г., която ограничи иранската ядрена програма в замяна на вдигане на санкции, най-новите мерки се основават на публични заплахи, а не на устойчива дипломация със съюзници и търговски партньори, аргументира се той.

Иранските власти отхвърлят американската стратегия като следване на наръчник, който вече се е провалил. Високопоставен служител в Техеран каза пред Ройтерс, че Китай няма да спре да си сътрудничи с Иран само за да служи на американските интереси. 

Някои политически анализатори твърдят, че в тази стратегия има един по-дълбок дефект: от Северна Корея през Русия до самия Иран, санкциите рядко са принуждавали правителства да се отказват от цели, които смятат за жизненоважни за своето оцеляване.

По думите на служителя, говорил пред Ройтерс, Техеран смята, че по-общата цел на Вашингтон е да подхрани вътрешното недоволство с надеждата, че е възможно икономическите затруднения в крайна сметка да доведат до политически вълнения. Иранското ръководство освен това било на мнение, че кампанията на „максимален натиск“ се е провалила през първия президентски мандат на Тръмп и сега ще се случи същото.

„Ако натискът се засили, ще се промени и иранският подход“, заяви той, допълвайки, че арабските страни от Залива са разбрали, че допълнителното притискане на Техеран може да изложи на по-голям риск и самите тях.

ЗАПЛАХА ЗА ИРАНСКОТО РЪКОВОДСТВО ОТ РАЗМИРИЦИ

От гледна точка на иранското ръководство е възможно най-голямата заплаха да не са икономическите проблеми сами по себе си, а рискът влошаващите се условия за живот да доведат до нови масови безредици, според вътрешни хора от режима и представител на иранските власти.

През юли годишната инфлация достигна 66%, а потребителските цени са били с 87,9% по-високи на годишна основа, по данни на иранския Статистически център. Цените на хранителните продукти по-конкретно са се повишили със 128% на годишна основа.

Президентът Масуд Пезешкиан призна сериозността на затрудненията миналата седмица, когато заяви: „Нашите проблеми се увеличиха неколкократно, а приходите ни намаляха.“

Икономическото недоволство неведнъж доведе до национални протести в Иран през последните години. Демонстрациите през януари срещу икономическите затруднения бяха смазани от Корпуса на гвардейците на Ислямската революция и милициите Басидж, като бяха убити хиляди хора. 

Назначаването този месец начело на Басидж на Хосейн Таеб, изиграл ключова роля за предишни репресии, е един от най-ясните знаци досега, че иранското ръководство е обезпоено от възможността за нови вълнения, коментира бивш представител на режима при управлението на реформаторите. 

Басидж – паравоенни сили, свързани с Корпуса на гвардейците – неведнъж са били изпращани от духовниците, управляващи Иран, за да потушат протести. Това навежда на мисълта за един парадокс в самата същност на стратегията на Вашингтон: санкциите може да задълбочат икономическите проблеми на Иран, без да принудят неговите лидери да променят своя курс. В исторически план, иранското ръководство е отговаряло на вътрешни вълнения с репресии, а на външния натиск – със заплахи за ответни мерки в чужбина.

ОПАСНА ЗАДЪНЕНА УЛИЦА

За страните от Залива уравнението е особено сложно. Те предпочитат икономическия и дипломатическия натиск пред нов епизод от войната, но се опасяват от резултат, който би позволил на Иран да обяви победа и едновременно с това да запази способността си да нарушава трафика през Ормузкия проток – жизненоважен маршрут за световните доставки на петрол, който Техеран на практика блокира, изпращайки нагоре цените на „черното злато“.

Абдулазиз Сегер, ръководителят на базирания в Саудитска Арабия Център за изследвания на Залива, казва, че управниците на страните от региона не са убедени, че санкциите сами по себе си може да накарат Иран да промени бързо своето поведение, предвид устойчивостта на неговото ръководство и способността му да поддържа контрола у дома. Малко вероятно е да станем очевидци в близко бъдеще на значителни политически промени или на рухване на теократичния режим в Техеран, прогнозира той.

Резултатът ще е една опасна задънена улица, в случай че преговорите с посредници не постигнат пробив. Вашингтон иска Иран да спре да използва Ормузкия проток като инструмент за влияние, без обаче да му даде роля при управлението на този ключов воден път. Техеран, на свой ред, желае американската блокада на иранските пристанища да бъде вдигната, без това да прилича на капитулация от негова страна. Що се отнася до държавите от Залива, те се стремят конфликтът да бъде обуздан, а Иран да не излезе победителят.   (БТА)

(Превод от английски език: Николай Станоев)

Източник: БТА