Свят
Молдова отбеляза 35-годишнината от независимостта си; президентът Мая Санду посрещна президентите на Украйна и Румъния

Молдова отбеляза днес 35-годишнината от обявяването на независимостта си с военен парад и срещи на президента Мая Санду с колегите ѝ от Украйна и Румъния – Володимир Зеленски и Никушор Дан.
Сутринта Мая Санду, заедно с председателя на парламента Игор Гросу и премиера Василе Тофан, поднесоха цветя пред паметника на Щефан Велики в Кишинев. Цветя поднесе и българският посланик в Молдова Мая Добрева.
Санду посрещна президента на Румъния Никушор Дан в президентството, а след това двамата присъстваха на военен парад, в който участваха повече от 2000 военнослужещи и над 100 единици военна техника.
По-късно през деня Санду посрещна и украинския президент Володимир Зеленски в президентството.
Санду, Зеленски и Дан участваха в тристранна среща, след която дадоха съвместна пресконференция в президентството.
На пресконференцията Мая Санду заяви, че през тези 35 години на независимост Молдова е научила какво означава истинска и автентична независимост.
„Независимостта означава да търгуваш с продуктите си в страни и места, където те уважават, където трудът ти е уважаван. Означава да можеш да избереш своите приятели и жена. Означава да бъдеш третиран като равноправен партньор, да имаш думата, да имаш глас и да решаваш чрез гласуването си кой да управлява страната. Независимостта означава да можеш да избираш, да избираш своите приятели, съюзници, своя път“, каза Санду.
Володимир Зеленски подчерта, от своя страна, че когато си съсед на Русия, трябва да си сътрудничиш възможно най-тясно с всички останали съседи, с всички останали свободни нации.
„Това е ключова предпоставка за надеждна сигурност и в по-широк смисъл за развитие. За съжаление, нашите народи вече са били принудени да преживеят липсата на свобода и именно заради Москва това трябва да остане в миналото. Отсега нататък и завинаги ние трябва да защитим нашата независимост, нашата свобода и следователно способността ни да развиваме собствения си потенциал, да градим собствения си живот“, каза той.
Никушор Дан отбеляза, че Румъния ще продължи да предоставя подкрепа на Украйна „в тази много неравна и несправедлива война“.
„Много се радвам да видя отново президента Зеленски и ще продължавам да осъждам агресията на Руската федерация срещу Украйна, както и да гарантирам, че нашата постоянна подкрепа ще бъде предоставяна на Украйна в тази много неравна и несправедлива война“, каза Дан.
Честванията по повод годишнината от независимостта на Молдова продължиха с концерт на молдовски изпълнители в центъра на Кишинев, на който присъстваха и тримата президенти.
През 1991 г. молдовският парламент приема Декларацията за независимост, с която Република Молдова утвърждава правото си да решава свободно собствената си съдба и да изгражда бъдещето си като суверенна държава. Молдова сега е страна кандидат за присъединяване към Европейския съюз, а властите са си поставили за цел да подготвят страната за членство до 2030 г. Честването на Деня на независимостта днес се състои под наслов „Независимостта ни обединява“.
Източник: БТА
Свят
АФП: ЕС санкционира близо 1600 юридически и физически лица, свързани с войната на Русия срещу Украйна

Европейският съюз (ЕС) наложи нова поредица от санкции на близо 1600 юридически и физически лица, свързани с войната на Русия срещу Украйна, съобщиха дипломати, цитирани от Франс прес.
Санкциите, които предвиждат замразяването на активите на санкционираните лица и им забраняват да пътуват в ЕС, бяха одобрени от постоянните представители на всички държави членки в Брюксел. Предстои санкциите да бъдат формално подкрепени и от министрите на външните работи на държавите от ЕС в понеделник в Люксембург, допълниха дипломатическите служители.
По-конкретно, санкциите са насочени срещу 743 физически и 826 юридически лица, свързани с военно-промишления комплекс на Русия.
Близо 77 нови лица бяха внесени в санкционния списък на ЕС след скорошните парламентарни избори в Русия, които бяха осъдени като недемократични от Брюксел. Сред санкционираните лица са трима членове на руската Избирателна комисия, уточниха дипломатите.
С новото решение общият брой на санкционираните физически и юридически лица от ЕС заради войната на Русия в Украйна достигна 4500.
Преди две седмици Франция поиска и успя да издейства отменяне на санкциите, наложени на руско-узбекистанския олигарх Алишер Усманов, като френската страна изтъкна, че ходът ѝ е обоснован от „причини за националната сигурност“. Нейното действие беше осъдено от няколко европейски страни, които го определиха като опасен прецедент.
По примера на Франция, Люксембург също успя да издейства отменяне на европейските санкции срещу руския бизнесмен Михаил Фридман, припомня АФП.
/НС/
Източник: БТА
Свят
Председателят на Военния комитет на НАТО посети Киев за разговори с ръководството на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна

Делегация на Военния комитет на НАТО, водена от председателя му адмирал Джузепе Каво Драгоне, посети Киев за разговори с ръководството на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) относно ситуацията на бойното поле и продължаващата подкрепа за Украйна, предаде Укринформ.
„След осемгодишно прекъсване Военният комитет на НАТО се завръща в Киев на официално посещение. Но макар физически да не бяхме тук, Украйна беше в мислите ни, в обсъжданията и решенията ни, както и в последващите действия – всеки един ден. Това посещение изпълнява обещанието, което дадох на главнокомандващия на Въоръжените сили на Украйна Михайло Драпати, мой добър приятел, по време на последния ни разговор през август тази година“, подчерта той.
Адмиралът отбеляза, че Военният комитет е пристигнал в Киев след посещението на Северноатлантическия съвет в украинската столица през юни.
„Тук сме в пълен състав с ясно послание: връзката между НАТО и Украйна става все по-силна. В условията на продължаващата агресия на Русия срещу Украйна и безразсъдните ѝ хибридни действия в страните от НАТО ние оставаме непоколебими в подкрепата си за Украйна в героичната ѝ защита на нейния суверенитет, териториална цялост и бъдещето на нейния народ“, подчерта Драгоне.
В делегацията са включени военни представители на 32-те държави членки на алианса. Те пристигнаха, за да се запознаят с последната оценка на ситуацията на фронтовата линия от главнокомандващия и Генералния щаб на ВСУ и да обсъдят как могат да окажат допълнителна подкрепа на Украйна.
Председателят на Военния комитет добави, че членовете на делегацията са отдали почит на всички украински военнослужещи, както и на загиналите и ранените.
„На онези, които смятат, че чрез извършването на саботажи, кибератаки и нарушения на въздушното пространство на територията на държави от НАТО ще подкопаят тази подкрепа и решимостта ни, ще отговоря: не успявате. Подкрепата на НАТО за Украйна продължава да нараства, а единството ни е по-силно от всякога. Русия носи пълната отговорност за това опасно и неприемливо поведение“, се казва още в изявлението му.
По-рано генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви, че съюзниците трябва да са подготвени за нови враждебни действия от страна на Русия срещу алианса и че отговорът на тях трябва да бъде засилена подкрепа за Украйна.
Източник: БТА
Свят
Норвегия планира да увеличи ресурсите на разузнаването, за да следи Русия

Норвежкото правителство предложи да увеличи ресурсите на службите за външно разузнаване на страната, за да засили наблюдението над съседна Русия, предаде Франс прес.
В представения днес проект за държавен бюджет за 2027 г. правителството предлага догодина финансирането на Норвежката разузнавателна служба (Etterretningstjenesten) да бъде увеличено с около 400 милиона крони (над 37 милиона евро), без да се уточнява общия ѝ бюджет.
„Трябва бързо, правилно и точно да разбираме развитието на събитията около нас“, заяви министърът на отбраната Туре Сандвик, цитиран в прессъобщение.
„Важно е разузнавателната служба и въоръжените сили да разполагат със стабилен и постоянен капацитет за оценка на заплахите в районите от интерес за Норвегия и за своевременно предупреждение“, добави той.
Норвегия, която има 198-километрова арктическа сухопътна граница с Русия, често се определя като „очите и ушите“ на НАТО в Далечния север. Скандинавската страна се намира в непосредствена близост до Колския полуостров, където Русия е разположила значителна част от своя ядрен арсенал.
Проектобюджетът предвижда също така увеличение с 250 милиона крони на средствата за службата за вътрешно разузнаване (Politiets Sikkerhetstjenest, PST).
Според министъра на финансите Йенс Столтенберг – бивш генерален секретар на НАТО – Норвегия планира да отделя за отбрана 3,4% от брутния си вътрешен продукт (БВП) през 2027 г., което е много близо до целта от 3,5% до 2035 г., приета от страните членки на Алианса.
Тъй като правителството не разполага с мнозинство в парламента, то се нуждае от подкрепата на няколко партии, за да бъде приет проектът, поради което текстът може да претърпи промени, отбелязва АФП.
Източник: БТА
-
Обществопреди 2 месецаДАНС твърди, че за година е разкрила десетки шпиони. Повечето са мурзилки
-
Обществопреди 2 месецаЖители на Елин Пелин ще протестират срещу изграждането на инсинератор край Равно поле
-
Политикапреди 1 месецСпаси София предлага удължено работно време на градския транспорт при късни мачове и големи концерти
-
Спортпреди 2 месецаВратарят Бентли се присъедини към Ковънтри от Уулвърхяптън
-
Спортпреди 2 месецаЗинга Барбоза Фирмино се класира за финала на троен скок на Световното първенство по лека атлетика до 20 години в Юджийн
-
Политикапреди 1 месецДСБ за образователната програма на ПБ: Риск от идеологически монопол
-
Политикапреди 1 месецМирчев: Копринков прави за Радев същото като Пеевски – завладява институции, служби, медии
-
Политикапреди 1 месецЗеленски: Благодаря Ви, Илияна Йотова
