Свят
Журналистът-международник Николай Станоев пред #БТАПаралели: Защо не се сбъдна ултиматумът на Тръмп днес да има споразумение за край на войната в Украйна?

Никой не е очаквал да свърши войната и изведнъж оръжията да замлъкнат. Това каза за подкаста БТА Паралели Николай Станоев, старши отговорен редактор в дирекция „Международна информация“ на БТА по повод 8 август, денят, в който изтече ултиматумът на американския президент Доналд Тръмп за край на войната в Украйна.
В ранните часове на деня Одеса бе подложена на масирана атака с дронове, както предаде кореспондентката на БТА. И точно тази атака според Станоев е „много показателна за това, че поне руската страна няма намерения да приключи войната в Украйна, докато не постигне своите цели“. Той дори вижда своеобразен модел: когато има преговори, руснаците нанасят масирани въздушни удари по Украйна, за да покажат недвусмислено, че не са се отказали от намерението си да я пречупят.
Според последни информации предстои среща Тръмп – Путин идната седмица, но Станоев смята, че не би трябвало да има големи очаквания от тези разговори. „Тръмп се опита да влезе в ролята на миротворец и да покаже как може да спре една война за отрицателно време. Но когато една война се дължи на фундаментални причини, е много трудно да бъде спряна само с гръмки изявления“, каза Николай Станоев. Запитан къде ще бъде решена войната: на бойното поле или на масата на преговорите, той изказа предположението, че ще е на фронта, „тъй като нито една страна не е променила своята позиция и не възнамерява да отстъпи“. Конфликтът Русия-Украйна не започва, по думите на Станоев, през февруари 2022 г., а има дълбоки корени с история, която е от столетия. „В Украйна изтокът и западът преливат, поради което тя е една от горещите геополитически точки в света“, обяснява Николай Станоев.
Журналистът-международник, който от години следи отблизо военните конфликти по света, направи паралел между Украйна сега и двете световни войни. „Тази война напомня модела на Първата световна война, когато има ясно изразена фронтова линия и отвъд нея животът продължава в обичайното си русло, макар че въздушните удари напомнят, че никой не е пощаден“, обясни Николай Станоев. Такава голяма конвенционална война не е имало, по думите му, от близо 80 години, ако се изключи Югославия. „Когато през юли 1914 година започва Първата световна война, страните са очаквали, че едва ли не мъжете ще се приберат у дома през август, за да прибират реколтата, но остават в окопите четири години“, разказа Николай Станоев и направи паралел с днешно време: Русия очакваше бързо да се справи с военната операция в Украйна, а вече минават повече от три години и половина и войната не спира.
Това е и една високотехнологична война, дроновете, с които двете страни воюват, както и други военни технологии се развиват много бързо, по думите на Станоев „почти всяка седмица“.
Има и други особености: вече няма военни кореспонденти на фронта, тъй като е много опасно. Новините идват от изявления на политици и военни, от Телеграм и други социални мрежи и това прави трудно отразяването на тази война дори от опитни журналисти, каквито са международниците в БТА. Става още по-сложно и заради информационната война, дезинформацията и фалшивите новини, обяснява журналистът. Аудиторията, по думите му, трябва да проверява информацията, да търси авторитетни източници и да чете сериозни медии, като например БТА.
Журналистическата кариера на Николай Станоев е изцяло в БТА. Приет е да учи журналистика във Франция, но предпочита да запише „Международни отношения“ в България. Нито полето на дипломатическата работа, където изкарва стаж, нито Българската национална телевизия, в която също работи известно време, успяват да го грабнат така, както БТА. В националната информационна агенция Станоев е повече от 20 години, и е категоричен, че това е „неговото“. Минал е през цялата йерархия на професията на агенционния журналист – от репортер до старши отговорен редактор на дирекция „Международна информация“. Най му е на сърце ролята на „тръбач“ – журналистът в БТА, който първи вижда новините и „тръби“ на колегите какво да направят. Не се страхува да излезе от зоната си на комфорт: отразявал е големи икономически събития като например сесия на Европейската централна банка.
От позицията на професионалния му опит неговият съвет към младите колеги е непрекъснато да се учат, да четат новини, но и книги. В отговор на въпрос на гръцка студентка-стажантка в БТА как да се разграничава надеждната информация от дезинформацията, Николай сподели личния си опит: „Следя дадени източници и след няколко месеца отново ги проверявам. Ако това, което са казали, се е оказало вярно, продължавам да ги следя. Ако пишат неверни неща или прогнози, които не се сбъдват, полека-лека отпадат от моя списък.“ Опитният международен журналист препоръчва на младите „да не се самозабравят“ и да не решават много бързо, че знаят всичко, а да слушат съветите на по-опитните.
Гледайте целия разговор в Ютуб:
Източник: БТА
Свят
ПТИ: Китай приветства планираното посещение на премиера Нарендра Моди за участие в срещата на върха на ШОС

Пекин днес приветства планираното посещение на индийския премиер Нарендра Моди в Китай за участие в срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) в Тиендзин, която ще се състои по-късно този месец, предаде новинарска агенция ПТИ.
Китай изрази надежда, че форумът ще бъде белязан от “ солидарност, приятелство и ползотворни резултати“.
Очаква се Моди да посети Китай по-късно този месец – за първи път от седем години, за да участва в годишната среща на върха на ШОС.
„Китай приветства посещението на премиера Моди в страната за срещата на върха на ШОС в Тяндзин“, заяви говорителят на китайското външно министерство Гуо Цзякун в отговор на журналистически въпрос относно съобщенията за планираното участие на индийския лидер във форума, насрочен за 31 август и 1 септември.
„Вярваме, че с общите усилия на всички страни срещата на върха в Тяндзин ще се превърне в среща на солидарност, приятелство и плодотворни резултати, а ШОС ще навлезе в нов етап на висококачествено развитие, характеризиращо се с по-голяма солидарност, координация, динамика и продуктивност“, добави Гуо. Говорителят на дипломатическото ведомство отбеляза, че във форума ще участват лидерите на повече от 20 държави, включително всички страни членки на ШОС и ръководителите на 10 международни организации. „Срещата на върха на ШОС в Тяндзин ще бъде най-мащабната среща на върха от създаването на ШОС“, каза още Гуо.
Очаква се Моди първо да посети я Япония на 29 август, а след това да отпътува за Китай. Все още няма официално потвърждение за визитите на индийския премиер в двете азиатски страни.
Моди за последен път посети Китай през юни 2018 г., за да присъства на срещата на върха на ШОС. Си пристигна в Индия през октомври 2019 г. за втората „неофициална среща на върха“. В последствие обаче в отношенията между двете страни възникна напрежение поради военен сблъсък по общата им граница в източната част на хималайския район Ладак. Военната конфронтация в Ладак започна през май 2020 г., като сблъсъците в долината Галван през юни същата година доведоха до сериозно обтягане на отношенията между двете страни.
През ноември миналата година приключи процесът по изтегляне на военните части на Индия и Китай от последните две точки на напрежение – Демчок и Депсанг – съгласно споразумение, финализирано на 21 октомври миналата година.
ШОС, в която членуват Индия, Китай, Русия, Пакистан, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Узбекистан, Иран и Беларус, е влиятелен икономически блок и съюз за сигурност, който се превърна в една от най-големите трансрегионални международни организации. Той е основан на среща на върха в Шанхай през 2001 г. от президентите на Русия, Китай, Киргизката република, Казахстан, Таджикистан и Узбекистан. През 2017 г. Пакистан стана постоянен член заедно с Индия. Иран се присъедини към групата през 2023 г., а Беларус – през 2024 г.
(Тази новина се разпространява по договор между БТА и ПТИ)
Източник: БТА
Свят
ПАП: Полската партия „Нова левица“ обеща подкрепа за Палестина

Влоджимеж Чажасти, съпредседател на партия „Нова левица“, обеща подкрепата на партията си за Палестина по време на разговор с палестинския посланик в Полша Махмуд Халифа, предаде полската новинарска агенция ПАП.
Срещата между Халифа и Чажасти, който е и заместник-председател на Сейма (долната камара на полския парламент), беше по повод проекторезолюция, внесена от „Нова левица“. Предложението осъжда нарушенията на човешките права и призовава за възстановяване на дейността на хуманитарните организации в ивицата Газа. Документът има за цел да окаже натиск върху израелските власти да променят ситуацията в Газа, съобщават от партията.
Чажасти представи предложението на Халифа и го покани в Сейма при разглеждането на законопроекта.
„Обсъдихме и различни други форми на подкрепа за Палестина, но засега това ще остане в рамките на нашите споразумения и, надявам се, ще го приложим в бъдеще“, каза полският политик.
Той заяви, че като заместник-председател на Сейма ще се придържа към договореностите на управляващата коалиция, но също така възнамерява да се застъпи за по-твърди действия в подкрепа на Палестина.
Палестинският посланик благодари на „Нова левица“ за противопоставянето ѝ на действията на Израел и добави, че правителството във Варшава официално се застъпва за решение, което предполага съвместното съществуване на Израел и Палестина.
Министерството на външните работи на Полша заяви, че макар да признава правото на Израел на отбрана и развитие, не може да приеме мащаба на жертвите сред цивилното население в ивицата Газа.
След нападението на „Хамас“ срещу Израел на 7 октомври 2023 г. и последвалите военни действия на Израел в Газа, районът е преживял, наред с други последици, значителни опустошения, недостиг на хуманитарна помощ и тревожен брой жертви.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ПАП)
Източник: БТА
Свят
Украинска журналистка, починала в руски арест, бе погребана в Киев

Украинската журналистка Виктория Рошчина, починала в руски арест, беше погребана днес в Киев, предаде ДПА.
Десетки роднини, приятели и колеги присъстваха на погребалната церемония на Рошчина, която се състоя в катедралата „Свети Архангел Михаил“, а след това на площад „Независимост“ в центъра на украинската столица.
Рошчина беше погребана в гробището „Байково“. Ковчегът беше затворен, което е необичайна практика в православната страна.
Украинският президент Володимир Зеленски посмъртно удостои журналистката с орден „Свобода“.
Двайсет и седем годишната Рошчина беше арестувана, докато провеждаше журналистически разследвания в окупираните от Русия части на Украйна през август 2023 г. Смъртта ѝ беше обявена през октомври миналата година, като руската страна посочи за дата на смъртта ѝ 19 септември 2024 г. Според украинската прокуратура тялото по ѝ е имало следи от изтезания и то беше върнато в Украйна едва през февруари. ДНК тест е потвърдил самоличността ѝ.
Украинските власти разследват директора на центъра за предварително задържане в Таганрог, Южна Русия, за „жестоко отношение към цивилни лица“.
Виктория Рошчина сътрудничеше на няколко украински и международни медии. Смъртта й предизвика възмущение в Европейския съюз и от страна на много неправителствени правозащитни организации, посочва Франс прес.
/ГГ/
Източник: БТА
-
Българияпреди 3 месеца
ЕКСКЛУЗИВНО: ИЗГОРЯ ОФИС НА ВЪЗРАЖДАНЕ В НАДЕЖДА ПОСРЕД БЯЛ ДЕН!
-
Културапреди 3 месеца
Стилен и вълнуващ Аскеер, Ивайло Христов и Марин Янев с големите награди
-
Новинипреди 3 седмици
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Бизнеспреди 3 месеца
Тръмп оставя Русия и Украйна да решат войната в преговори
-
Технологиипреди 2 месеца
Как смартчасовниците се превърнаха в лайфстайл избор, а не просто в поредната „умна“ технология
-
Балканипреди 1 седмица
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Балканипреди 1 седмица
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Бизнеспреди 3 месеца
„Той се страхува да преговаря с мен“ – Зеленски ще е в Турция независимо от плановете на Путин