„Юронекст“ (Euronext) се стреми да превърне Атинската фондова борса в основен център за Югоизточна Европа, като се очаква транзакцията (придобиването на гръцката борса от европейската платформа) да доведе до увеличение на печалбите още от първата година, предаде за БТА гръцката агенция АНА-МПА, цитирайки главния изпълнителен директор на „Юронекст“ Стефан Бужна, който също така се изказа много позитивно за гръцката икономика, споменавайки нейния „впечатляващ напредък“. 

Снощи Бужна разговаря с журналисти от цял свят, обявявайки резултатите на своята компания. Както се очакваше, по-голямата част от презентацията му и последвалите въпроси се съсредоточиха върху придобиването на Атинската фондова борса, предложението за която беше обявено по-рано сутринта.

Според достоверна информация, получена от АНА-МПА, Бужна е заявил, че решението за придобиване на Атинската фондова борса „е сделка, която значително укрепва „Юронекст“, подобрява стратегическите ни перспективи и отваря нови пътища за бъдещ растеж“. В същото време, по думите му, тя предлага значителни и трайни ползи за гръцкия пазар, „който ще стане още по-динамично интегриран в европейските и световните капиталови потоци“.

По време на презентацията ръководителят на „Юронекст“ няколко пъти е споменал това, което той определи като впечатляващ напредък на гръцката икономика и същевременно е разкрил, че „Юронекст“ се стреми да превърне Атинската фондова борса в основен център за Югоизточна Европа“.

Както Бужна конкретно е изтъкнал, „през последните четири години Атинската фондова борса се възползва от благоприятна макроикономическа среда, благодарение на продължаващото възстановяване на гръцката икономика. Между 2020 и 2024 г. нетните приходи на Атинската фондова борса се увеличиха с повече от 70% до 52 милиона евро, докато EBITDA се утрои до 23,7 милиона евро“.

Бужна е добавил, че „се очаква гръцката икономика да продължи значително да стимулира дейността на фондовата борса, подкрепяйки продължаващата прозрачност при оценката на активите и увеличавайки международната привлекателност на гръцкия пазар“. 

Според същия източник на АНА-МПА, ръководителят на „Юронекст“ е заявил пред репортери, че „с включването на ATHEX в най-големия пул за ликвидност в Европа, гръцките емитенти и инвеститори ще получат много по-голяма видимост и достъп. В същото време ATHEX ще се възползва от участието си във водещата европейска мрежа за листване, създавайки устойчиви ползи за обема на търговията“.

Бужна е уверен, че „сделката ще добави стойност към печалбите от първата година след прилагането на първоначалните синергии. Нашата цел е да постигнем годишни парични синергии от 12 милиона евро до края на 2028 г., с разходи за преструктуриране от приблизително 25 милиона евро“.

(Това е новина от деня в Гърция, избрана от агенция АНА-МПА за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Гърция да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)

Източник: БТА

Президентът на босненската Република Сръбска Милорад Додик заяви, че няма да се съобрази с произнесената днес присъда, с която е осъден на една година затвор и му се забранява да заема политически постове в продължение на шест години, и ще продължи да бъде президент, съобщават местните и световни медии.

Той беше осъден за неспазване на решенията на върховния представител на международната общност в Босна и Херцеговина Кристиан Шмит. Така бе потвърдена  първоинстанционната присъда от 26 февруари, с която Додик беше осъден на една година затвор и получи шестгодишна забрана за заемане на политически длъжности.

„Институциите на Република Сръбска ще определят отношението си към това, аз ще приема всяко решение на парламента, но не приемам това решение“, каза Додик, цитиран от Радио Свободна Европа.

Додик добави, че очаква подкрепа от Сърбия, Русия и ще пише на администрацията на САЩ,  отбелязва телевизията на Република Сръбска РТРС.

Неговият адвокат Горан Бубич съобщи, ще екипът му ще обжалва днешното решение пред Конституционния съд и ще поиска временно забавяне на изпълнението на присъдата, докато се чака решението от обжалването.

Съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на междуетническата война в Босна (1992-1995 г.), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствен президент, правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. В Дейтънското споразумение се урежда и ролята на върховния представител на международната общност, който има широки правомощия, включително да налага закони и да уволнява официални длъжностни лица.

Върховният представител на международната общност Кристиан Шмит коментира кратко пред местни медии, че съдебните решения трябва да се спазват.

ЕС заяви, че днешната „присъда е обвързваща и трябва да бъде съблюдавана.“

„ЕС призовава всички страни да признаят независимостта и безпристрастността на съда и да уважават и изпълняват неговата присъда“, се посочва в изявление на службата на върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Европейската комисия.

Министърът на външните работи и търговията на Унгария, държава членка на ЕС, Петер Сиярто, изрази съвсем различна позиция от тази, изразена в официалното изявление на ЕС, отбелязва телевизия Ен1.

„Политическият лов на вещици в Босна и Херцеговина продължава. Милорад Додик беше демократично избран от народа за президент на Република Сръбска. Време е всички да разберат, че въпросът не е да се говори за избрани лидери в Западните Балкани, а да се разговаря с тях“, каза Сиярто.

Посолството на Русия в Босна и Херцеговина заяви, че всякакви решения, основани на твърдения за предполагаеми нарушения на „решенията на върховния представител“, не са законни, а са изцяло политизирани, съобщи телевизия Ен1.

Присъдата срещу  Додик през февруари бе посрещната с възмущение в Република Сръбска, предизвиквайки най-тежката политическа криза в Босна след междуетническия конфликт през 1992-1995 г, в който загинаха около 100 000 души, отбелязва Ройтерс.

Додик, който поддържа близки отношения с Москва, отговори на присъдата с мерки, ограничаващи присъствието на общодържавните органи в Република Сръбска, като разпореди на босненските сръбски депутати да забранят дейността на прокуратурата, съда и разузнавателната агенция на Босна и Херцеговина. Конституционният съд след това временно спря действието на тези разпоредби на босненския сръбски парламент, като ги квалифицира като застрашаващи конституционния и правов ред, както и суверенитета на Босна и Херцеговина. 

Додик е поддръжник на отделянето на Република Сръбска от Босна. Кризата, предизвикана от неговите сепаратистките му тежнения, представлява една от най-големите заплахи за мира на Балканите след конфликтите, последвали разпадането на Югославия, отбелязва Ройтерс.

Източник: БТА

/ВН/

Източник: БТА