Проверки на Комисията за защита на конкуренцията, аграрното министерство, митниците и Държавната комисия по стоковите борси и тържищата показаха, че към момента не съществуват пазарни или обективни предпоставки за промяна на цените на слънчогледовото олио и царевицата.

Добивът на маслодаен слънчоглед е достатъчен да задоволи потреблението в страната, сочат данните на МЗХ.

Резултатите от проверките бяха представени на съвместна работна среща на председателя на КЗК Росен Карадимов, министъра на земеделието и храните Георги Тахов, председателя на Агенция „Митници“ Георги Димов, шефа на Държавна комисия по стоковите борси и тържищата Владимир Иванов. Срещата се проведе по указания на премиера Росен Желязков в рамките на Механизма за координация във връзка с въвеждането на еврото.

Предоставената информация от министъра на земеделието и храните показва, че очакваното производство на слънчогледово семе от реколта 2025 г. е 1,5 млн. тона и надвишава няколко пъти необходимите количества за задоволяване потребностите на българския пазар. Вътрешното потребление е около 100 000 тона, като за получаването му са необходими 250 000 тона слънчоглед за преработка в масло. Цените на слънчогледовото масло се влияят основно от международните пазари, като данните показват, че няма обективни икономически предпоставки за поскъпване на продукта на вътрешния пазар.

За царевицата очакваният добив за 2025 г. е между 1,2 и 1,3 млн. тона. Отчетеният спад е поради влошени климатични условия и по-малко засетите площи. Средната изкупна цена през септември 2025 г. е 380,33 лв./тон, което е минимално увеличение спрямо същия месец на 2024 г. Вътрешното потребление включва около 500 000 тона за производство на фуражи, а останалите количества се използват за индустриална употреба, храна и износ. Цената остава тясно свързана с международните стокови пазари.

КЗК започна предварително проучване на пазара на слънчогледово олио в края на август след публикации за очаквано повишение на цените поради намален добив на маслодаен слънчоглед през 2025 г. От Агенция „Митници“ беше изискана информация за всяко от дружествата за внос и износ на маслодаен слънчоглед, рафинирано и нерафинирано слънчогледово олио. От земеделското министерство бяха изискани данни за производителите на маслодаен слънчоглед, както и оценка дали очакваният добив ще покрие търсенето на пазара до края на 2025 г.

По време на срещата председателят на КЗК информира за превантивните действия на антимонополния орган съвместно с Министерството на енергетиката и Агенция „Митници“ за нарушените доставки на биоетанол, затрудняващи работата на пазара на горива в страната. Активните съвместни действия на трите институции не допуснаха траен дефицит на биоетанол в страната и гарантираха нормалното функциониране на участниците на пазара на горива.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

Проверки на Комисията за защита на конкуренцията, аграрното министерство, митниците и Държавната комисия по стоковите борси и тържищата показаха, че към момента не съществуват пазарни или обективни предпоставки за промяна на цените на слънчогледовото олио и царевицата.

Добивът на маслодаен слънчоглед е достатъчен да задоволи потреблението в страната, сочат данните на МЗХ.

Резултатите от проверките бяха представени на съвместна работна среща на председателя на КЗК Росен Карадимов, министъра на земеделието и храните Георги Тахов, председателя на Агенция „Митници“ Георги Димов, шефа на Държавна комисия по стоковите борси и тържищата Владимир Иванов. Срещата се проведе по указания на премиера Росен Желязков в рамките на Механизма за координация във връзка с въвеждането на еврото.

Предоставената информация от министъра на земеделието и храните показва, че очакваното производство на слънчогледово семе от реколта 2025 г. е 1,5 млн. тона и надвишава няколко пъти необходимите количества за задоволяване потребностите на българския пазар. Вътрешното потребление е около 100 000 тона, като за получаването му са необходими 250 000 тона слънчоглед за преработка в масло. Цените на слънчогледовото масло се влияят основно от международните пазари, като данните показват, че няма обективни икономически предпоставки за поскъпване на продукта на вътрешния пазар.

За царевицата очакваният добив за 2025 г. е между 1,2 и 1,3 млн. тона. Отчетеният спад е поради влошени климатични условия и по-малко засетите площи. Средната изкупна цена през септември 2025 г. е 380,33 лв./тон, което е минимално увеличение спрямо същия месец на 2024 г. Вътрешното потребление включва около 500 000 тона за производство на фуражи, а останалите количества се използват за индустриална употреба, храна и износ. Цената остава тясно свързана с международните стокови пазари.

КЗК започна предварително проучване на пазара на слънчогледово олио в края на август след публикации за очаквано повишение на цените поради намален добив на маслодаен слънчоглед през 2025 г. От Агенция „Митници“ беше изискана информация за всяко от дружествата за внос и износ на маслодаен слънчоглед, рафинирано и нерафинирано слънчогледово олио. От земеделското министерство бяха изискани данни за производителите на маслодаен слънчоглед, както и оценка дали очакваният добив ще покрие търсенето на пазара до края на 2025 г.

По време на срещата председателят на КЗК информира за превантивните действия на антимонополния орган съвместно с Министерството на енергетиката и Агенция „Митници“ за нарушените доставки на биоетанол, затрудняващи работата на пазара на горива в страната. Активните съвместни действия на трите институции не допуснаха траен дефицит на биоетанол в страната и гарантираха нормалното функциониране на участниците на пазара на горива.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

Министерството на образованието и науката започва широка обществена дискусия за създаване на нова специалност за учене и грижа в ранна детска възраст. Това стана ясно на национална конференция за ранното детско развитие, която беше открита от министъра на образованието и науката Красимир Вълчев.

Вълчев каза, че в момента има кадрови проблем в яслите въпреки активираните мерки за насърчаване достъпа до висше образование на медицински специалисти.

„Направихме специалностите медицинска сестра и акушерка безплатни за обучение. Добрата новина е, че тази година имаме 36% повече записани студенти, но тази крачка не е достатъчна“, обясни той.

По тази причина МОН инициира обществено обсъждане за въвеждане на нова специалност за учене и грижа в ранна детска възраст.

„Водеща в най-ранна детска възраст до три години трябва да остане медицинската грижа и това е залегнало в концепцията за новата специалност“, подчерта министърът.

Според Вълчев в тази възраст в най-голяма степен се формират основите на когнитивното, социално емоционалното, езиковото развитие на децата. Затова инвестициите в образование и грижи в ранното детство са с най-висока обществена възвръщаемост от всички бюджетни разходи. Министърът съобщи още, че през следващите месеци ще стартират срещи с професионални групи и представители на академичните среди за обсъждане и на стандартите за ранно детско развитие, които предстои да бъдат публикувани.

Визията за изучаването на новата специалност представи проф. Галин Цоков, директор на Института по образование. Предложението е специалността „Учене и грижи в ранна детска възраст“ да е ориентирана към изграждането на практически умения, чрез задължителни практики и стажове в реална работна среда – ясли, центрове за деца и социални услуги. Обучението може да е тригодишно (професионален бакалавър) от Професионално направление „Здравни грижи“.

В рамките на форума д-р Аквиле Мотиеюнайте-Шулмайстер, анализатор на образователни политики и системи в Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) към ЕК, представи данни за образованието и грижите в ранна детска възраст в ЕС. Стремежът на институциите в европейските държави, както и на България, е детето да е в центъра на всяка една политика, насочена към ранното развитие и образование.

В националната конференция на МОН „Водим бъдещето за ръка“ участва и заместник-министърът на образованието и науката Наталия Михалевска.

„Колкото по-рано децата бъдат включени в образователната система, толкова по-успешно и трайно ще е тяхното приобщаване“, каза тя.

Във форума участваха също заместник-министърът на здравеопазването Добромира Карева, началници на регионални управления на образованието, над 150 професионалисти, експерти и специалисти в областта на ранното детско развитие.

Източник: Offnews.bg