Сигнал до Върховната касационна прокуратура (ВКП) за натиск върху свидетели от служители на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) внесоха от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ). В съобщение до медиите от коалицията съобщават, че става дума за неправомерен натиск върху свидетели по политически мотивирани дела, водени срещу кметове и заместник-кметове от ПП–ДБ — Благомир Коцев (Варна) и Никола Барбутов (София).

От ПП–ДБ настояват прокуратурата незабавно да извърши пълна и безпристрастна проверка на действията на КПК.

В сигнала, внесен от съпредседателя на „Да, България“ Божидар Божанов и народния представител от „Продължаваме промяната“ Лена Бориславова, се припомнят твърденията на ключови свидетели — Соня Клисурска и Диан Иванов, че върху тях е оказван натиск да лъжесвидетелстват не от кого да е, а именно от служители на КПК. 

Според жалба на Клисурска до съда по мярката ѝ за неотклонение, тя е била притискана да говори срещу Никола Барбутов и Петър Рафаилов, а след отказа ѝ е била привлечена като обвиняема. „От беседите с разследващите стана ясно, че им трябва „свидетел“. Когато категорично отказах, ме използваха като трето лице – ей така, за пълнеж, за да формулират обвинението за престъпна група, въпреки че участниците дори не се познават“, заявява тя.

Бившият заместник-кмет на Варна Диан Иванов, който оттегли публично показанията си, пък разказва, че е бил заплашен лично от Антон Славчев, който му е казал: „Слушам те и те следя, знам и майчиното ти мляко. Ще те затворя за девет месеца, а като излезеш, децата ти няма да те познаят, ако не говориш и не пишеш, каквото ти се казва.“

След отказа му да подпише лъжливи показания, му било казано, че от това какво ще подпише, зависи дали ще остане свидетел или ще бъде привлечен като обвиняем, пишат от ПП-ДБ. 

„КПК действа като инструмент за политически натиск върху опонентите на Борисов и Пеевски, вместо като независим орган за борба с корупцията“, заяви Божидар Божанов.

Лена Бориславова коментира: „Ако по което и да е от делата срещу кметовете и зам.-кметовете на ПП-ДБ  има данни за безспорно извършено престъпление, то това е престъплението, извършено от служителите на КПК и от Антон Славчев – които карат свидетели да лъжесвидетелстват, за да обслужат политическите интереси на своите господари.“

По-рано днес от ПП обявиха, че в навечерието на дебата в Европейския парламент (ЕП) за върховенството на закона в България са изпратили до всички евродепутати и посланиците на страните от ЕС документ, в който се изразява дълбока загриженост относно системното рушене на правовата държава в България и политическото използване на съдебната система срещу опозиционни лидери и демократично избрани представители.

На 17 октомври от групата „Обнови Европа“ в Европейския парламент определиха делото срещу кмета на Варна Благомир Коцев като политически мотивирано.

Говорителят на групата Винсент Стюър заяви на пресконференция, че средствата за България по Плана за възстановяване и устойчивост трябва да бъдат изцяло спрени.

Източник: БТА

Доброволци от цялата страна се включиха в акция по опазването на 1000 кв.м мозайки на монумент „Бузлуджа“, които вече са защитени от разруха и подготвени за зимни условия. Това съобщиха организаторите на инициативата  Фондация „Проект Бузлуджа“. Доброволческата инициатива е със съдействието на Областна администрация – Стара Загора и Община Казанлък.

Над 20 доброволци от цялата страна се включиха с много ентусиазъм и труд в кампанията на терен за подсилване на защитните текстилни платна. След четири години успешна защита част от платната имаха нужда от поддръжка и усилване. Благодарение на успешната акция мозайките ще посрещнат напълно защитени предстоящите сурови климатични условия и тази зима, посочват от фондацията.

Мозайките на монумента са едно от най-големите произведения на мозаечното изкуство от XX век в Европа – почти 1000 квадратни метра мозайка, изградена от 2,5 млн. ръчно наредени камъчета. Те представляват творби на 16 именити български художници. Две трети от мозайките са все още запазени в монумента, но 40 процента от тях бяха застрашени от разруха, допълват от Фондация „Проект Бузлуджа“.

Оттам припомнят, че в периода 2020-2022 г. международен екип от близо 100 души, сред които реставратори, строители и доброволци, осъществи мащабни мерки за опазване на мозайките. Реставраторски екип стабилизира мозайките, строители изградиха временни защитни навеси, а доброволци монтираха защитни текстилни платна от здрав, лек, устойчив и водонепропусклив текстил. Навесът и неговите текстилни платна спират достъпа на вода и заледяването на мозайките, като по този начин бе премахната основната причина за тяхното разпадане. Благодарение на успешните мерки и навременната поддръжка, разрушителните процеси са успешно спрени и от 2020 г. насам не се наблюдават никакви нови разрушения.

С доброволците е проведена дискусия относно по-широкото въвличане на гражданите в процеса по опазване и развитие на сградата като водеща туристическа и културна дестинация. Дискусията е част от срещите на заинтересовани страни за изготвяне на Интегриран план за действие на Община Казанлък по проект “AR.C.H.ETICS – Архитектура, Хора, История и Етика“, към URBACT IV, информират още от фондацията.

Консервацията на мозаечните пана е важна част от опазването на монумента. В следващите 36 месеца предстоят дейности по проектиране и изграждане на нов, постоянен, топлоизолиран покрив и нови прозорци на сградата. Тези дейности са част от Концепцията за интегрирани териториални инвестиции (КИТИ), ръководена от Община Казанлък. Бенефициент и основен партньор по нея е Областна администрация Стара Загора, под чието управление се намира монументът, а фондация „Проект Бузлуджа“ е партньор по осъществяването на проекта.

Дейностите по поддръжка на текстилите за опазване на мозайките за тази зима бяха възможни благодарение на събраните дарения от фестивала „OPEN BUZLUDZHA 2025“, както и на подкрепата от Областна администрация Стара Загора и Община Казанлък.

Най-големият успех на фондация „Проект Бузлуджа“, която вече десет години работи за опазването на паметника на връх Бузлуджа, е това, че той вече не се възприема като руина, а като място с бъдеще. Това каза в интервю за БТА създателят и управител на фондацията арх. Дора Иванова.

Източник: БТА

/ТТ/

Източник: БТА