/СГ/

Източник: БТА

Съд в Кипър осъди днес израелски бизнесмен на пет години затвор за разработване и продажба на комплекси с луксозни апартаменти в отцепилата се северна част на острова без разрешение на кипърските гръцки собственици на земята, предаде Асошиейтед прес. Присъдата на 75-годишния Шимон Мистриел Айкут се разглежда като прецедент в усилията на Никозия да се противопостави на незаконното използване на изоставени имоти след разделението на страната през 1974 г., посочва агенцията.

Айкут, който е с израелско, португалско и турско гражданство, се призна за виновен по 40 обвинения, свързани със строителството и продажбата на жилища в четири села в северната част на Кипър между 2014 и 2024 г. Той беше арестуван през юни при преминаване на контролно-пропускателен пункт. Кипърските власти изчисляват, че стойността на незаконните сделки надхвърля 38 млн. евро.

Строгата присъда отразява „сериозността на престъплението“, посочи съдът, цитиран от АП, а прокурорът Андреас Аристидис заяви, че решението изпраща „ясен сигнал“ към всички, които купуват или строят върху земя, „принадлежаща на кипърски гърци в окупираните територии“.

Според адвоката Симос Ангелидис решението е предизвикало „паника“ в сектора на недвижимите имоти в северната част на острова, където процъфтяват инвестиции върху спорни терени.

„Илюзията за безнаказаност приключи – всеки може да се окаже с международна заповед за арест“, каза той пред Асошиейтед прес.

Кипърските власти вече водят дела по сходни обвинения срещу още няколко чужденци, включително граждани на Унгария, Германия, Украйна и Израел, посочва АП. Междувременно кипърските турски власти реагираха остро, определяйки делата като политически мотивирани. Новоизбраният лидер на кипърските турци Туфан Ерхюрман заяви, че въпросът за собствеността може да се реши само чрез преговори.

Ръководителят на асоциацията на строителните предприемачи в северната част Джафер Гурджафер предупреди, че до 85 процента от имотите могат да бъдат засегнати от подобни съдебни процеси, което би отблъснало инвеститорите.

Президентът на Република Кипър Никос Христодулидис заяви, че присъдата потвърждава независимостта на кипърското правосъдие и решимостта на Никозия да защитава правата на кипърските гърци върху техните имоти в северната част.

Бившата британска колония в Източното Средиземноморие е белязана от конфликти между гръцката и турската общности от десетилетия. Кипър е разделен от 1974 г., когато турските сили нахлуха след неуспешен преврат на поддръжници на обединението с Гърция. Това доведе до разделяне на острова между международно признатата, контролирана от кипърските гърци Република Кипър и самопровъзгласилата се Севернокипърска турска република (СКТР), която остава призната единствено от Анкара.

Въпреки че Република Кипър е част от Европейския съюз, правото на ЕС не се прилага в отцепилия се Северен Кипър, където все още има турско военно присъствие. Това разделение остава и до днес въпреки многобройните опити на Организацията на обединените нации (ООН) за разрешаване на спора.

Източник: БТА

Хърватският парламент гласува днес за връщане на задължителната военна служба в страната, предаде Асошиейтед прес.

Решението идва на фона на засиленото напрежение в Европа след руската агресия срещу Украйна, както и на очевидната надпревара във въоръжаването и струпването на военни сили на Балканите, които преминаха през кървава война през 90-те години на миналия век, припомня агенцията.

Хърватските депутати одобриха законовите промени с 84 гласа „за“, 11 „против“ и 30 „въздържали се“ в 151-членния парламент. Военната служба ще продължава два месеца и ще осигурява „основно военно обучение“, съобщи общественият радио и телевизионен оператор ХРТ.

Това решение бележи завръщане към наборната служба, която беше преустановена през 2008 г., когато страната премина към доброволческа система, припомня АП.

Министерството на отбраната на Хърватия заяви, че целта е младите хора да се научат на основни умения и знания, които са „необходими в кризисни ситуации, за да допринесат за националната сигурност“.

Властите ще започнат да викат новобранците, родени през 2007 г., за медицински прегледи до края на годината. В репортажа на ХРТ се казва, че наборниците ще получават заплата, а отказалите военна служба по съвест могат да изберат гражданска служба.

Хърватия укрепва въоръжените си сили във време, когато много европейски страни се опасяват, че войната в Украйна може да се разпространи или че може да се сблъскат с атака от Русия, посочва АП.

През юли Хърватия проведе голям военен парад, отбелязващ победата във войната от 1991 до 1995 г., последвала обявяването на независимостта ѝ от бивша Югославия. Отношенията с военновременния враг Сърбия остават напрегнати от 90-те години на миналия век, припомня АП.

Източник: БТА