Днес в нашия подкаст поканих Васил Василев-Зуека, той е актьор, телевизионен водещ и художник.

Роден на 30 април в Сливен през 1965 г., Зуека е завършил куклено актьорско майсторство в НАТФИЗ при проф. Илков. Участвал е в студентското предаване „Ку-ку“ и в предаването „Каналето“. Бил е водещ на предаванията „Господари на ефира“, „Пълна лудница“, „Като две капки вода“, „Маскираният певец“ и др.
С актрисата Нина Димитрова основават театър „Кредо“ (1992). Първата им постановка – „Шинел“ по Гогол има повече от 500 представления. Спектакълът е представен на над 150 международни фестивала в Европа, Азия и Америка и е игран в много държави по света на осем езика.

Играл е във филмите „Граница“ (1994), „След края на света“ (1998), „Пансион за кучета“ (2000), „Хълмът на боровинките“ (2001), „Пътуване към Йерусалим“ (2003), „Мила от Марс“ (2004), „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ (2008), „Седем часа разлика“ (2011), „Посоки“ (2017), „В кръг“ (2019) и др.

От 2021 г. живее в Испания заедно със съпругата си Ани и сина им Стефан и се издържа единствено с рисуване. Негови картини са притежание на колекционери по цял свят.

Носител на наградата „Икар“ на Съюза на българските артисти за принос в популяризирането на българското театрално изкуство по света.

В този епизод на подкаста ни няма да говорим за шоу и политика, а за истинската цена на свободата, която е избрал Зуека. За смеха като броня и за мълчанието като избор. Гостът ми днес е човек, който винаги е съществувал между два свята – този на клоуна и този на истинския артист с позиция. Един човек, който може да ви разсмее до сълзи и след това да ви накара да се замислите защо плачете. Зуека избра да напусне България заедно със семейството си като жест на несъгласие с това, в което ние тук превърнахме държавата и себе си.

Той не говори патетично. Здраво стъпил на земята е. Изглежда изключително доволен от решението си, реализиран, щастлив. Удивлява се на приказката, в която е попаднал. Казва, че желанието му за по-спокоен живот и по-добро бъдеще за сина му са били основните причини за това преместване. В България усеща, че системата не позволява на творците да се развиват свободно. Достига личен предел в страната ни, в която простащината се възпроизвежда институционално, а медиите мълчат или ръкопляскат. Той е артист, не е политик, но знае кога не може повече да диша. Уморил се е да се бори с вятърни мелници.

„Не съм беглец, не съм предател, нито някой, който търси лукс. Напуснах, защото повече не можех да бъда част от тази каша – от лицемерието, от заплахите, от това чувство, че те наблюдават, че трябва да си „послушен“, ако искаш да съществуваш на екрана. България стана място, в което талантът е подозрителен, а подмазвачът – успешен.“

Зуека разказа как е обяснил на близките си този труден избор и как жена му веднага го е разбрала, че са взели решението заедно, някъде по времето на епидемията Ковид. 

„Испания ми даде въздух. Улиците не миришат на безнадеждност. Говоря с хора, които не се боят. Не живея като някакъв голям артист – рисувам, продавам, уча се. Но имам спокойствие. Не ме питат на кого съм „удобен“. Не ме режисират.“

Не му липсва актьорското майсторство, може би защото е намерил друг начин да реализира творческия си импулс – Зуека разказа подробно как се учи да рисува, да продава, да е самостоятелен предприемач и ни покани на изложбата си в София „Моят Дон Кихот“, чието откриване е на 14 май и ще може да бъде видяна до 18 май в галерия Nova Art Space.

В изложбата са включени 20 нови произведения на автора, като ще се продават и 333 уникални големи луксозни книги с картините от изложбата в елегантен принт и авторска бележка под всеки брой. Припомням, че в испанската столица Мадрид Василев откри първата си самостоятелна изложба „Моят свят“ (Mi Mundo) през месец май 2024 г.

Говорим още как прекарахме живота си по протести, какво се случи, когато Стената падна и кога той е разбрал, че цялата ни еуфория вероятно е била използвана? Че са ни излъгали? Той много спокойно каза, че едни момчета тогава (едни от нас, сред нас) просто са се възползвали от енергията на промяната. Направили са компромиса, станали са зависими. И че у нас не падат стени, а само фасади… Запитахме се как се превръща един народ в зрител на собственото си унижение? Пошлостта, чалгата, сервилността – кога станаха стандарт, а не изключение?

Наскоро в интервю в голяма телевизия (което свърши твърде скоро след това му изказване…) Зуека каза, че светът се променя към лошо и България отново е на път да направи грешен избор. Говорихме и за проруската пропаганда у нас, и за хибридната война, и за ужасяващата и неоправдана носталгия по соца. 

На 18 май Зуека ще бъде отново водещ на „Като две капки вода“, този път на Националния стадион „Васил Левски“. Разказа как Рачков и Геро са отишли да го поканят в Испания, точно когато там нямаше ток, телефони и интернет.
…
И така, Зуека днес не е „изчезнал“ – той просто е станал невидим за една система, която не знае какво да прави с хора като него. Защото човекът на изкуството не трябва да бъде държан в кафез – пък бил той и златен.

Васил Василев-Зуека цял живот е бил в центъра на сцената, а е избрал да си тръгне. Човек, който разсмиваше България в най-мрачните ѝ часове и я напусна, когато тя се влюби окончателно в мрака. Някъде между Дон Кихот и клоуна, между четката и микрофона, между Валенсия и София живее моят гост.

Този разговор прозвуча така, сякаш е писмо от човек, който все още вярва, че България не е загубена, а просто заспала. Защото тя е прекрасна и луда страна, в която живеят герои, които не знаят, че са такива.

Източник: Offnews.bg

51% от българите ползват пиратска музика и филми (аудиовизуално съдържание). Това прави около 2,8-2,9 милиона души над 12-годишна възраст. Масовата практика носи на притежателите на авторски права загуби от около 27,9 милиона лева само за последната година.

Изводите са от национално представително проучване на „Алфа рисърч“, преведено през февруари-април по поръчка на „Музикаутор“  – сдружението на авторите на музика, текст и аранжимент. Изследването е финансирано от CISAC (Международната конфедерация на дружествата на композитори и автори).

Най-често са лично ползване се копира музика, след това – видеоклипове, снимки, изображения, книги, статии, филми. Тази тенденция се наблюдава сред различни възрастови групи. Младите до 29 години са по-активни в копирането на музика и видеоклипове. Възрастовата група 30–65 години предпочита копирането на книги, статии и снимки, показва проучването.

Най-популярните средства, ползвани за частното копиране са смартфоните, следвани от компютри и лаптопи, USB памети и облачни услуги. 

Според „Музикаутор“ тези данни подчертават необходимостта от въвеждане на ефективен механизъм за частно копиране в България, който да компенсира авторите и да насърчи устойчивото развитие на културния сектор.

„Данните от проучването сочат и още една тенденция, че нагласите свързани със записване на аудиовизуално съдържание за лично ползване в България не се различава значително от данните за Европа. Разликата е, че във всички европейски страни има развит работещ механизъм за обезщетение на авторите от тези практики, които не засягат крайния потребител„, коментират от сдружението.

Приходите от отчисления от частно копиране във Франция например се използват за инвестиция в културни събития и като обезщетение на творците. Конкретно Copie France изплаща приблизително 75% от събраните средства за частно копиране на автори, артисти и продуценти на музика, филми, сериали, книги и произведения на изкуството, които се тиражират масово и свободно. Останалите 25% от парите се използват за подкрепа на хиляди културни събития в цяла Франция, но също така и на нови творби, концерти, филми, фестивали, театри, панаири на книгата и т.н. Изследването ясно показва необходимостта от въвеждане на ефективен механизъм за частно копиране в България, посочват от сдружението.

Според „Музикаутор“ България остава единствената държава в Европейския съюз, която не е въвела механизма за частно копиране по пълноценен начин. Липсата на компенсаторен механизъм за копиране на съдържание ощетява както българските, така и чуждестранните творци, възпрепятствайки устойчивото развитие на културата у нас, допълват оттам. 

„Това е разговор за нови перспективи и за допълнителни инвестиции в българската култура и изкуство. Един успешен и резултатен механизъм за частното копиране ще даде на родните творци възможност да развиват мащабни проекти с широк обхват и въздействие“, заяви изпълнителният директор на „Музикаутор“ Иван Димитров на форум, посветен на защитата на авторските права у нас. Събитието е част от поредица инициативи по повод Общото събрание на CISAC, което за първи път в историята ще се проведе в страна от Балканите. Участие в кръглата маса вземат представители на водещи международни и европейски организации, включително CISAC, GESAC, SAA, IFRRO, COPIE FRANCE, ARTISJUS и SOKOJ.

Какво е частно копиране?

Частното копиране е правна възможност, която позволява на физическите лица да правят копия на защитени с авторско право произведения за лично ползване, без да е необходимо предварително разрешение от носителите на правата. Тази практика обхваща копирането на музика, филми, книги, снимки и други творчески произведения, при условие че копията не се използват с търговска цел и не се разпространяват публично, поясняват от „Музикаутор“.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

Над 600 хиляди души са посетили Lunar тази година, съобщават организаторите на фестивала от MP-studio.

Трикилометровият маршрут в централната част на столицата представи под открито небе над 30 светлинни произведения на творци от цял свят. Изкуството на над 20 артисти и творчески студиа от 11 държави преобрази някои от най-известните сгради, паркове и площади. Както писа OFFNews, произведенията бяха на артисти от Белгия, България, Германия, Индонезия, Испания, Италия, Китай, Румъния, Сингапур, Украйна и Унгария.

„Вярвам, че успяхме да поставим България на едно много интересно място на картата на светлинните фестивали в света, и че занапред, ще продължим да вдъхновяваме много млади таланти и да даваме платформа за изява на нови и утвърдени артисти, които да създават изкуство специално за столицата ни. Щастливи сме, че успяхме да създадем качествена програма, която провокира въображението на посетителите, отправя важни послания, но и привлича все повече зрители, което неминуемо ще има своя принос за културното и икономическото развитие на страната ни”, казва Марин Петков, основател на MP-studio и фестивала Lunar.

В рамките на фестивала, за трети път в България имаше международен шампионат по видеомапинг с над 50 участници от 26 страни. В последната фестивална вечер, на фасадата на Национална галерия/ „Квадрат 500“, бяха обявени тримата победители, избрани от шестчленно жури. На първо място е унгарският артист Ласло Цигани с шоуто си Identity Crisis, второто място е за италианския артист St.Frax с Decovision, а третото е за шоуто Transmutations на Хенри Ху от Сингапур.

Източник: Offnews.bg